Решение № 169 от 02.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ямбол, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600368 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ от НПК.

С присъда №160 постановена на 18.09.2024 по НОХД №463/2024 г., Районен съд – Елхово , признал подсъдимият С. А., ЗА ВИНОВЕН, в това, на ** ** **** година в района на гранична пирамида № 257, находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямболска, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание , поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.

Недоволен от присъдата останал адв.М. Д., служебен защитник на подсъдимия А., който я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен..Според защитника са налице предпоставките за прилагане на чл.279,ал.5 от НК,тъй като подсъдимият е влязъл в страната за да се ползва от правото си на убежище, съгласно Конституцията.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован ,чрез сл. защитник не се явява.Защитника му адв.Д. подържа жалбата, по изложените в нея доводи. Моли съда подсъдимият да бъде оправдан , а в условията на алтернативност ако бъде признат за виновен , да не бъде наказван, съгласно разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК.

1

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. А. е сирийски гражданин.Той живеел в родината си, но заради несигурността там я напуснал преди 10 години и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Западна Европа – в Германия, където искал да живее и да работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и той се свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение от 4000.00 евро се съгласило да му помогне да достигне от Турция до ****** през Република България, като част от пътя на подсъдимия към Германия.

В изпълнение на намерението си на 29.07.2024 г. вечерта подсъдимият, като част от група от общо 10 лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени от гр.

Истанбул в близост до турско българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската границата /т.н. „ограда“/.

На ** ** ****г. водачът на групата направил срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и казал на всички от групата да тръгват след него, след което подсъдимият преминал през направения отвор заедно с останалите лица от групата и техния водач, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 257 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.

При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от водачите си продължили пеша движението си на територията наРепублика България.

На 02.08.2024 година подсъдимият и останалите негови спътници се качили преди полунощ в автомобил – джип, черен на цвят/, с който трябвало да продължат придвижването си към вътрешността на страната ни. В този автомобил имало шофьор, който излязъл навън, отворил вратите му и показал с жестове на хората от групата да влизат вътре. Малко след потеглянето на 2 автомобила, в който се намирал подсъдимия, той бил спрян около 23.40 часа в района на село Срем от полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница, между които и св.Т. В. – служител в ГПУ Елхово.

При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите лица от групата сирийски граждани и шофьорът на автомобила – също чужд гражданин /шведски гражданин/, който представил документ за самоличност, а след това всички били отведениот служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия, в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.

След задържането на групата лица на 02.08.2024 година, сутринта около 04.30 часа свид. П.К. докато изпълнявал служебните си задължения по охраняване на държавната ни граница, видял отвор на възпрепятстващото съоръжение в района на 257 гр. пирамида в землището на с.Вълча поляна. Не забелязал хора наблизо, докладвал на полицейския инспектор, който бил на смяна тогава - М.В. и продължил да изпълнява задълженията си.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е С. А. (S. A.), гражданин на САР.От приложената по делото справка за съдимост се установява, че С. А. (S. A.) не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят.

Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.

Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на Република България се установяват въз основа на обясненията на подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и 3 приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите К. и В. ,както и от приобщените по делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод ,че с деянието си подс .А. е осъществил от обективна и субективна страна ,състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй като на ** ** **** година в района на гранична пирамида № 257, находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямболска, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с Република България, от турска на българска територия.

Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно , след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съдЕлхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.

Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.

Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че 4 същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и Република Турция и преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно на територията на друга европейска държава .Липсват също така и данни, същият да е бил преследван в ***** или в Турция, където е живял близо 10 години заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд подсъдимият не е направил изявление ,че желае да се ползва от убежище в Р.България нито при задържането му , нито при разпита му в хода на досъдебното производство , като цялостното му поведение сочи ,че целта му е да достигне до Германия , поради което не са налице предпоставките на чл.279,ал.5 от НК.

Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение на подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които той е признат за виновен с атакуваната присъда.