Решение № 6699 от 13.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6699 гр. София, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20231110123797 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ..............., седалище и адрес на управление: ................... срещу И. З. Ц., ЕГН:

**********, адрес: .............., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 350 лв. – главница по договор за паричен заем № ............... от 31.03.2021 г., сключен с кредитора ............, вземанията по който са прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер съгласно Приложение № 1/12.11.2021 г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане; 17,93 лв. – договорна лихва за периода от 07.04.2021 г. до 16.06.2021 г.; 136,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 08.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2022 г., за които е издадена заповед № 33312 от 19.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2022 г. по ч. гр. д. № 47359/2022 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

1

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2021 г. между ............ и ответника бил сключен договор за паричен заем № ..............., по силата на който на И. З. Ц. бил отпуснат кредит в размер на 350 лв. С предоставянето на посочената сума на заемателя заемодателят изпълнил основното си задължение по договора за заем. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 17,93 лв., на 11 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,45 лв. в срок до 16.06.2021 г. На 12.11.2021 г. по силата на Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021 г. кредиторът ............ прехвърлил на ............... вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Сочи, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2022 г. по ч. гр. д. № 47359/2022 г. на СРС, II ГО, 59ти състав. Ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. З. Ц. е подал отговор на исковата молба, чрез адв. ............. Процесуалният представител оспорва предявените искове изцяло. На първо място прави възражение за недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че процесният договор само формално отговаря на изискванията на посочената разпоредба, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.

Същевременно размерите на посочените величини в договора не съответствали на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. В тази връзка твърди, че в протИ.речие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, в ГПР в процесния договор не били включени допълнителните разходи, уговорени в клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 105,07 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение. Излага подробни съображения, че посочената договорна клауза няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а се явява сигурна печална за кредитора, доколкото въведените изисквания в договора за вида на обезпечението, респ. тридневният срок за предоставянето, е трудно 2 изпълнимо от длъжника до степен, че същото изцяло да се възпрепятства.

Отделно от това при определянето на ГПР липсвало посочване на взетите предвид допускания, използван при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита освен възнаградителната лихва от 40,05% , не ставало ясно как е формиран ГПР от 49,98 % и какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, се създавало заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Предвид недействителността на договора, на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, т.е. на главницата. Твърди, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК визира института на неоснователното обогатяване – при липса на основание или при отпаднало основание, всеки дължи връщане на онова, което е получил. Ето защо счита, че искът за главница не може да бъде уважен, тъй като това би било в протИ.речие с принципа на диспозитивното начало. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По заявление на ............... по ч. гр. д. № 47359/2022 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. З. Ц. за исковите суми и периоди. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предявените установителни искове.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на 31.03.2021 г. между ............ и И. З. Ц. е бил сключен договор за паричен заем № ..............., по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата от 350 лв. – чл. 4, ал. 1, при фиксиран ГЛП от 40,05 % и ГПР в размер на 49,98 %, а последният се е задължил да върне общо 367,93 лв. на 11 седмични вноски – първата в размер на 2,73 лв., а останалите десет в размер на 36,52 лв., в срок до 16.06.2021 г.

Към договора е приложен погасителен план – Приложение 1, в който са посочени падежа, размера и компонентите на всяка погасителна вноска (главница, лихва и неустойка по чл. 6 от договора). Видно от погасителния план, в него са посочени размер на всяка погасителна вноска без неустойката по чл. 6 от договора и с включена такава, като в първия случай погасителните 3 вноски са: първата в размер на 2,73 лв., а останалите десет в размер на 36,52 лв., а във втория случай – всяка погасителна вноска е в размер на 43 лв., а общата дължима сума възлиза на 473 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се споразумяват, че кредитът ще бъде обезпечен с поне едно от изброените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от Общите условия към договора. А съгласно чл. 8 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от ОУ, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 105,07 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.

От представените по делото общи условия, приложими към процесния договор, чиято приложимост в случая не се оспорва от страните, се установява, че съгласно чл. 2 3 о т същите, страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечено с едно от следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочените изисквания (т. 1 ); залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност, оценена от лицензирани оценители, надвишава два пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената главница и лихва (т. 2); първа по ред ипотека (т. 3) или безусловна банкова гаранция при посочените изисквания (т. 4)

Съгласно Общите условия, о сигуреното като обезпечение поръчителство следва да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са заематели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции е класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш документ за размера на получавания от тях доход.

В случай, че заемателят избере като представяне на обезпечение банкова гаранция, тя трябва да съответства на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 от общите условия, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем включваща договорената главница и лихва.

4

Съгласно чл. 24 от ОУ, в случай, че потребителят не предостави в срок до три дни от сключването на договора кредит каквото и да е годно обезпечение на договора, съгласно чл. 23, ал. 1 от ОУ, същият дължи неустойка в размер, определен в индивидуалния договор за кредит.

С Приложение № 1/12.11.2021 г. към Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 26.08.2021 г. ............ е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем а именно: 350 лв. – главница по договор № ........... от 31.03.2021 г.; 17,93 лв. – договорна лихва към 12.11.2021 г.; 105,07 лв. – неустойка към 12.11.2021 г. и 110,56 лв. – мораторна лихва към 12.11.2021 г., общо 583,56 лв. Договорът е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, обаче, договорът за цесия има действие за длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор. Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е съобщена от ................. на И. З. Ц., съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал. 4. С исковата молба ищецът е представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощно, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за нея. Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, и към настоящия момент ищецът се явява негов кредитор.

Отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв, за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от същия – и в Закона за защита на потреби-телите.

Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf654a88-3e19-4be0-bd41-bbe439163a62