Решение № 73 от 20.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600057 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. Ч., защитник на подсъдимата И. Л. И., срещу присъда с рег. № 22/23.10.2025г. по н.о.х.д. № 12/25г. по описа на ОС гр. Пазарджик, с която тя е призната за виновна в престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 НК и на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК й е наложено наказания ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, и са й възложени за заплащане разноските.

Жалбата, която е подадена в срок, съдържа недоволство от възприетия от окръжния съд фактически извод на прокуратурата за съзнателни и целенасочени действия по манипулиране на финансовите резултати на счетоводно обслужваното от подсъдимата дружество. В тази връзка се претендира оправдаване на И., а за доказване на нейното твърдение за неволно допускани при счетоводното отчитане в отделните данъчни периоди грешки се настоява за разпит на собственика на въпросното (облагодетелствано) дружество.

Преди това се обосновава виждане, че отказът на първата инстанция да проведе негов разпит е довел до нарушаване изискванията на чл. 13 и 14 НПК. Възразява се и срещу санкционния избор на първата инстанция, като се изтъкват смекчаващите обстоятелства и се обосновава мнение, че броят и значението им обосновават намаляване срока на лишаването от свобода, 1 без претенцията за размера на намаляването да се конкретизира.

С определението си по чл. 327 НПК за внасяне на делото съдът отхвърли искането на защитата за разпит на собственика на ЕООД „Елит-Мебел“ св. К. Б., тъй като според обявената доказателствена цел се търси опровергаване на твърдяното знание на счетоводителката на дружеството (подсъдимата) относно фактическите обстоятелства от инкриминирания престъпен състав. А подобна цел е несъвместима с приложената диференцирана процедура по съкратено съдебно следствие с изрично заявено признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, част от които касаят именно въпросното нейно знание. В идентичен смисъл съдът се произнесе по подновеното във въззивното заседание искане за разпит на г-н Б..

При пренията адв. Ч. повтори мнението си за нарушение на изискванията по чл. 13 и 14 НПК, което опорочавало проведеното съдебно производство и обосновавало ново разглеждане на делото от първата инстанция. Като водеща претенция обаче изведе искането за оправдаване на подсъдимата поради осъществяване на елементите на фактическата грешка по смисъла на чл. 14 НПК. Алтернативно настоя за намаляване срока на наказанието лишаване от свобода до около девет месеца.

Неговата подзащитна се присъедини към оформените искания и тяхната обосновка.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение за неоснователност на искането за оправдателна присъда, като контрааргументира виждането за допускани през петте инкриминирани данъчни периода несъзнателни грешки при водене счетоводството на ЕООД „Елит-Мебел“ от страна на подс. И.. Противопостави се и на искането за смекчаване на наказанието, като обърна внимание, че първата инстанция е взела предвид всички изтъкнати от жалбоподателя смекчаващи обстоятелства, а сетне е приложила коректно релевантните разпоредби на чл. 58а и 55 НК. Поиска цялостно потвърждаване на присъдата.

По делото не е конституирана акцесорна страна.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие жалбата за основателна в частта относно искането за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, макар и не по наведените съображения.

Първоинстанционното производство се е оказало порочно проведено, тъй като в състава на съда е участвал съдия Александров. Този съдия е постановил Определение № 373/06.07.2023г. по н.д. № 536/22г. по описа на ПзОС за отмяна на постановения по реда на чл. 243, ал.1, т.1 НПК прокурорски акт от 11.10.2022г. за прекратяване на наказателното производство по същото досъдебно производство, по което е внесен настоящия обвинителен акт. Определението е постановено в производство по чл. 243, ал. 6 НПК, инициирано по жалба от страна на Министъра на Финансите – вж. л. 150 от първия досъдебен том. В това производство съдът осъществява проверка, която предполага навлизане по съществото на делото. След като изпълнявайки правомощията си, е коментирал обосноваността и 2 законосъобразността на прекратително постановление на прокуратурата, обсъжданият съдия е бил длъжен да си направи самоотвод от разглеждането на делото в съдебната фаза – на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ НПК. В тази норма се съдържа безусловна забрана за произнасяне от страна на един и същи съдия по фактите, образуващи същината на делото на отделните процесуални фази, „за да се елиминира рискът от предубеденост“ (вж. в този смисъл Решение № 269/17 юли 2009г. по н.д. № 244/09г. на ВКС, Второ н.о., Решение № 61/09 юни 2020г. по н.д. № 209/20г. на ВКС, Първо н.о. и Решение № 155/12 ноември 2018г. по н.д. № 775/18г. на ВКС, Трето н.о). При това без значение от резултата на съдебното произнасяне в производството по чл. 243, ал. 6 НПК – потвърждаване, изменение или отмяна на съответното постановление (вж. в този смисъл Решение № 308/25.06.2025г. по к.н.д. № 453/25г. на ВКС, Второ н.о.).

Съдия Александров не е изпълнил изискването по чл. 31, ал. 1 НПК за самоотвод, нито е бил отведен от състава и е участвал при оформяне отговора на въпросите по чл. 301 НПК в присъдата, предмет на въззивната проверка. Произнасяне на акт по съществото на обвинението с участието на съдия, който не е трябвало да бъде част от съдебния състав, е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 НПК – т.нар.

„незаконен състав“. Съществените нарушения от въпросната категория са абсолютен повод за отмяна на присъдата, респ. за постановяване на ново първоинстанционно разглеждане на делото.

Освен накърняване на визираното в коментираната хипотеза на б. “в“ на чл. 29, ал. 1 НПК формално отрицателно изискване за законност на състава, свързано с имплицитна предубеденост, в случая е налице и оценъчното, а именно манифестирана предубеденост по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. Видно от мотивите на определението по ч.н.д. 536/22г. на ПзОС, с него е отправен укор към автора на прекратителното постановление, който е приел липсващ умисъл на счетоводителката (подс. И.), „декларативно приемайки за достоверни твърденията на лице, което би могло да е извършило данъчно престъпление“. В тази връзка едноличният съдебен състав, председателстван от съдия Александров, е разсъждавал по лансираната от защитата (поддържана и в съдебната фаза) теза за случайни и неволни грешки при счетоводното отчитане на търговията на представляваното от подсъдимата дружество. И на практика я е отхвърлил – нейните грешки били „чести“ и „едностранни“ /в резултат „винаги се е стигало до неплащане на данък и никога до надвнасяне“/, периодът на допускането им – „продължителен“, а и липсвало логично и приемливо обяснение от нейна страна за грешките). Сетне е акцентирал на проблемите, по-внимателният сетнешен анализ на които е довел до повдигане на обвинение срещу И. (кой е оформял, подавал и подписвал СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО, как са правени, документирани и разплащани поръчките и др.п.). Видно от мотивите на присъдата, тезата за грешките е отхвърлена с аналогични съображения от състава, отново председателстван от съдия Александров – че грешките не можело да се счетат за непредпазливи, защото били разположени в продължителен период от време, представлявали един и същи „тип нарушения“ и освен това били еднопосочни – все в полза на дружеството (вж. л. 260 от първоинст.дело). Иначе казано, по въпросното 3 ч.н.д. 536/22г. на ПзОС е изложено предварително и достатъчно конкретно съдебно убеждение за съзнателно участие на счетоводителката И. в разследваното избягване установяването и плащането на два вида данъчни задължения на ЕООД „Елит-Мебел“.

Върховният съд е имал повод да се произнесе и по такива казуси, при които окачествяването на съдебния състав като незаконен се извлича от основанието за отвод по ал. 2 на чл. 29 НПК на съдия, който е участвал в пълноценен и обстоятелствен контрол върху прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство – вж. Решение № 238/29 април 2010г. по н.д. № 118/10г., Първо н.о.

Допуснатото процесуално нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция поради характера на констатираното основание за отмяна на присъдата, сочещо на липса на валиден акт. Поради същата причина останалите доводи на защитата следва да намерят отговор не в настоящото изложение, а при новото разглеждане на делото.

Водим от горните съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл.

348, ал. 3, т. 3, пр. 1 НПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъдата № 22/23.10.2025 г. по н.о.х.д. № 12/25 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4