Решение № 4429 от 10.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20211100111823 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.

В исковата молба на А. К. Т. се твърди, че на 29.05.2021 г., около 15.30 ч., е осъществено ПТП в гр. София, на бул. „Шипченски проход“. Твърди се, че водачът на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № СА **** КХ – Х. Г. Н. предприел маневра „завой наляво“ като не пропуснал насрещно движещия се автомобил „Ауди А3“ с рег. № СА **** ХК, управляван от Л. И. К. и реализирал ПТП. Изложени са твърдения, че при пътния инцидент пострадал ищецът като пътник на задна лява седалка в лекия автомобил „Ауди“, който пътувал с поставен предпазен колан. Твърди се, че с оглед ПТП-то, ищецът получил разкъсно-контузна рана на главата –теменно тилно вляво, разкъсноконтузна рана на дясна вежда, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане на носа, счупване на носните кости, изкривяване на носната преграда, затруднение в дишането и обонянието, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на лява подбедрица, кръвонасядане на дясна подбедрица.

Изложени в исковата молба са твърдения, че бил откаран от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където след консултативни прегледи били установени травматични увреди, касаещи повърхността травма на окосмената част на главата и разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда. Твърди се, че на 02.06.2021 г. след преглед при 1 съдебен медик било установено наличието на описаните по-горе увреди, а на 03.06.2021 г., поради силни болки в областта на шиен отдел на гръбначен стълб бил извършен и ЯМР преглед. Твърди се, че ищецът имал затруднено двустранно дишане и лицева асиметрия поради девиация на носната пирамида и на 08.06.2021 г. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, Клиника по лицево-челюстна хирургия, където била извършена мануалноинструментална репозиция на носните кости. На 12.06.2021 г. отново бил извършен преглед на ищеца, при който се установили персистиращи проблеми от страна на дишането и обонянието, получени в резултат на счупените носни кости, което наложило провеждане на оперативна интервенция. Твърди се, че с оглед пътния инцидент ищецът бил в тежко физическо и здравословно състояние като причинените му наранявания довели до силни и продължителни болки, довели и до продължителни отрицателни изживявания

- слабост, сънуване на кошмари, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение.

Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Пежо”, да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ЗД „Б.И.”АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо 2 който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 07.06.2021 г./ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от заключението на изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В.

К. Д. и констатациите на протокола за ПТП. Съгласно заключението на вещото лице причина за пътния инцидент от техническа гледна точка е навлизането на лек автомобил «Пежо 307» в траекторията на движение на лек автомобил «Ауди А3» на разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране.

Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена 3 от вещото лице д-р А. М.. В заключението си, експертът посочва, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на носните кости, разкъсноконтузни рани в лявата тилно-теменна област и в областта на дясната вежда, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане на гърба на носа, охлузване върху лявата лопатка, петнисто кръвонасядане на предновътрешна повърхност на дясна подбедрица и кръвонасядане на горна трета отпред на лява подбедрица. По отношение на счупването на носните кости, вещото лице е обосновало извод за наличие на противоречиви данни в медицинската документация. В съдебно заседание от 06.06.2022 г., експертът подробно е разяснил наличното противоречие в медицинските данни, касаещи тази увреда. Посочил е, че при първоначалния преглед на ищеца е извършена предна риноскопия с обстойна палпация, при която не се е установило наличие на кръв на носните отвори. Вещото лице е заявило, че при налично счупване на носа една от клиничните изяви е наличие на кръв като дори при наличие на фисура на носа /пукване, без разместване/ при палпация ще е наличен болков синдром – „пациента няма да позволи да му пипнат носа, ще се дръпне назад“, какъвто не е отразен в документацията от прегледа, извършен непосредствено след пътния инцидент. Доказателствено искане за отстраняване на това противоречие в медицинските документи, представени по делото, ищецът, при негова доказателствена тежест не е заявил, поради което и при наличния извод и разяснения на СМЕ, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че травматичното счупване на носа при ищеца е в пряка и непосредствена връзка с пътния инцидент. Вещото лице по СМЕ е посочило, че периодът на възстановяване на раните е около 12 дни, а при кръвонасяданията и охлузванията е около 710 дни. Вещото лице е констатирало и наличие на остатъчни белези, които имат траен и постоянен характер в лявата теменно-тилна област на главата, представляващ линеен сивкавобелезникав ръбец 0,7/0,1 см и във външния край на дясна вежда с дължина 1,8/0,1 см.

Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от свидетелските показания на К.К. Т., баща на ищеца, разпитан в съдебно заседание на 30.01.2023 г., които настоящият съдебен състав кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.

Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена 4 последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. П ри определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца респ. остатъчните белези в областта на главата, констатирани от СМЕ, които са с траен характер. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би било да се присъди сумата от 6 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер същият подлежи на отхвърляне.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава се следва от 07.06.2021 г. , съобразно датата на уведомяване на застрахователя – ответник относно претенцията. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, обаче същата следва да се присъди от 29.09.2021 г., така както е поискано в исковата молба.

По разноските: В съдебно заседание на 26.06.2023 г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 5 г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 900 лв., върху която следва да се начисли и дължимия ДДС, предвид данните по делото, че процесуалният представител на ищеца е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 1 080 лв.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 1 253, 85 лв. – разноски, припадащата се част от тези, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК за адвокатско възнаграждение и при съблюдаване своевременното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, сторено от ищеца, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия и при съблюдаване на минималните размери на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. в актуалната й редакция.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 390 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.