Решение № 94 от 17.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Плевен, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава Ил. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно наказателно дело № 20224430200026 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е по жалба на *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***я Н. ИЛ. Б. против Наказателно постановление №21-0938-003661 от 24.09.2021г. на *** сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“. С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 109858/18.09.2021г., на основание чл.638 ал.1 т.2, вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ на *** Плевен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000/ две хиляди/ лева.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция, представляващият дружеството - жалбоподател Н.Б. се явява лично.

Поддържа аргументите в жалбата си и твърди, че към посочените в акта дата и час е имал сключена валидна застраховка „ГО“.

Ответникът по жалбата ОД МВР ПЛЕВЕН не изпраща представител и не заема становище.

Съдът като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

1

На 18.09.2021г., около 11:30 часа в г*** с посока на движение към ул.

*** жалбоподателят управлявал товарен автомобил товарен автомобил **** собственост на дружеството. На същите дата и час, при извършена проверка от полицейски служители, актосъставителят В.К. и свидетеля К.А. констатирали, че няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на управлението на посочения автомобил, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. Актът бил подписан от съставилия го, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от акта. Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в акта, нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.

В акта било посочено, че нарушението се изразява в това, че Н. ИЛ. Б.

-*** на дружеството - жалбоподател на 18.09.2021г., около 11:30 часа в г*** с посока на движение към ул. *** управлявал товарен автомобил **** собственост на дружеството, като при извършената проверка от полицейските служители- свидетели по делото - В.К. и К.А., било установено, че за автомобилът е нямало валиден действащ договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на проверката и с това била нарушена разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, включително и че е нарушен чл.483, ал.1 т.1 от КЗ. Глобата в размер на 2000/две хиляди/ лева наказващият орган е посочил, че се налага на основание чл.638, ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1от КЗ. В наказателното постановление , обаче посочил като час на нарушението- 15.10 часа

2

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

Констатациите в АУАН, които се поддържат от актосъставителя и свидетеля, не се оборват от събраните по делото доказателства. Видно от полица приложена по делото на *** срокът на договора /застрахователния период и периода на застрахователното покритие/ са валидни от 14:28 часа на 18.09.2021г., т.е. била застраховката е била сключена в деня след издаване на АУАН и реално към датата и часът на вмененото нарушение – 18.09.2021г. 11:30 часа, реално не е имало платена валидна застраховка.

В конкретния казус, съдът констатира, че по отношение на описаното нарушение атакуваното НП е неправилно и следва да бъде отменено, т.к. в АУАН се твърди, че жалбоподателят на 18.09.2021г. в „11:30 часа“ управлявал „товарен автомобил *** с рег.№ЕН…“. Същевременно, в НП се посочва, че „в 15:10 часа“ водачът управлявал посоченото МПС.

За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

3

В конкретния случай, се установява, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказателна отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушения, което ограничава правото на защита на нарушителя и препятства съдебния контрол върху издаденото НП.

Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и в наказателното постановление. Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП.

Член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължава административно наказващият орган, освен в АУАН, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно постановление - след като е извършена преценка по чл.52, а л. 4 от ЗАНН. НП е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, кога и къде е извършено то, в какво се изразява, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция. Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН като не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допусната нередовност в неговото съдържание.

Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от категорията нарушения, което може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. То е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същото е довело до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

4

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0938-003661 от

24.09.2021г. на *** сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ , с което на *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***я Н. ИЛ. Б. , на основание чл.638 ал.1 т.2, вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000/ две хиляди/ лева. , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Плевен, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5