Решение № 347 от 28.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Бургас, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20222100101548 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Г. В. Е. с ЕГН ********** от ***, против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат 121817309. Предявен е иск за заплащане на 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление - по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 20.09.2022г. до окончателното й изплащане.

В хода на производството по делото ищецът е починал /на ***г./. С протоколно определение от 19.01.2023г. на основание чл.227 от ГПК като ищци в производството са конституирани неговите наследници по закон :

- С. И. Е. с ЕГН ********** – съпруга;

- М. Г. Е. с ЕГН ********** – дъщеря;

- С. Г. Е. с ЕГН ********** – малолетна дъщеря, действаща в производството чрез своята майка и законен представител С. И. Е.; и трите с адрес ***, представлявани в процеса от адвокат Румен Илиев със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 18.

В съдебно заседание новоконституираните ищци чрез процесуалния 1 си представител заявяват, че поддържат предявения от наследодателя им иск съобразно законовите си квоти в наследството, които съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН са по 1/3 ид.ч. за всяка от ищците, равняваща се на 26 666,67 лв.

Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :

От 2009г. ищецът работил като държавен служител в Агенция „Митници“, в периода 2015 – 2016г. - на длъжност „митнически инспектор“ в митнически пункт „Лесово“. На 02.11.2016г. в МП „Лесово“ била проведена полицейска операция, като на тази дата ищецът бил на курс в София. На 03.11.2016г. по посоченото досъдебно производство на следствения отдел при Специализираната прокуратура ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.231, ал.3, т.2 вр. чл.2 от НК, като му била определена парична гаранция в размер на 3000 лв. В присъствието на малолетните му деца, съпругата му и болната му майка били извършени обиски в семейното му жилище и в жилището на майка му. С постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016г. на основание чл.68, ал.1 от НПК му била наложена забрана да напуска пределите на страната. На 21.11.2016 г. било направено искане /№ 534/ 2016г./ от прокурор на СП за отстраняването му от длъжност по чл.69, ал.1 от НК, което било оставено без уважение по ч.н.д.№ 3227/ 2016 г. по описа на СНС.

На 03.07.2017г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2, вр. ал.2 от НК. С обвинителен акт от 21.03.2018г. бил обвинен, че в периода 30.09.2015г. - 02.11.2016г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“ към Териториално митническо бюро Бургас при Агенция „Митници“ участвал в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.301-302 от НК, като групата е била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица. По този обвинителен акт в СНС било образувано н.о.х.д. № 894/ 2018г., в разпоредително заседание по което съдът на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като отменил наложената на ищеца забрана да напуска страната. На 20.07.2018г. Специализираната прокуратура внесла в СНС нов обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № 2374/ 2018г.

Последвало ново изменение на обвинителния акт и проведени множество съдебни заседания. С влязла в сила присъда № 24/ 03.07.2020г. ищецът и останалите подсъдими били оправдани.

С повдигане на обвинението на ищеца било внушавано, че е извършил изключително тежко престъпление и че го чакат дълги години затвор.

Извършените обиски го поставили в унизително положение, предизвиквайки стрес у цялото ми семейство. От този стрес и силното притеснение ищецът получил диабет. Бил отстранен и от курса за квалификация в гр. София. След многобройни публикации в средствата за масово осведомяване за 2 проведената акция на ГКПП „Лесово“, разследването и воденото дело, много хора започнали да го отбягват. Усещането, че всички го гледат като престъпник, предизвиквало у ищеца чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при контактуване с околните и крайно отрицателни душевни преживявания. Отношенията в семейството му коренно се променили и понякога се изостряли. Ищецът станал затворен, мълчалив, на моменти избухлив. Продължилото три години и осем месеца наказателно производство предизвикало у ищеца перманентен страх и нервно напрежение.

Загубил спокойствието и съня си и изпитвал чувство на обреченост. Това причинило влошаване на здравето му - захарен диабет, мозъчен инфаркт, кардиологично заболяване, високо кръвно налягане 200/ 110. Стигнало се до завалване на говора и трудна комуникация. С експертно решение № 2322/ 02.11.2017г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас бил освидетелстван и инвалидизиран със 60 % трайна намалена работоспособност. Подложил се на клинично лечение в клиника по неврология „Сърце и мозък“ - Бургас. Все по-често страдал от главоболие и виене на свят. Започнал редовен прием на лекарства.

До обвинението ищецът имал репутацията на добър професионалист и доказал се митнически служител, ползвал се с уважение и доверие сред своето семейство, близките, приятелите и колегите си, имал авторитет в обществото. Изпитвал изключително неудобство и срам да обяснява за какво става въпрос. Изпаднал в състояние да не може да гледам близките си и познатите си в очите.

Вследствие на наложената забрана да напуска пределите на страната за период от година и седем месеца бил лишен от възможността да се придвижва свободно, да посещава близки и роднини зад граница и да започне работа в друга страна, за да компенсира сериозните финансови загуби, които претърпял в резултат на воденото наказателно производство. Със заповед № 320/ 10.02.2017г. на директора на Агенция „Митници“ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което било отменено по съдебен ред по жалба на ищеца. На 26.07.2018г. бил възстановен на длъжността „митнически инспектор“ в Митница Бургас, но бил поставен в дискриминационно положение спрямо колегите си и усещал неприязън от ръководството, което го принудило да напусне работа.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Сочи липса на доказателства за претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвинението. Оспорва и размера на претенцията, който счита за изключително завишен и несъобразен с икономическия стандарт в страната.

Твърди, че продължителността на наказателното производство не е извън разумния срок, поради което не се обосновават неблагоприятни въздействия върху личността на ищеца по-големи от обичайните при водене на наказателно производство. Счита, че при среден годишен доход в страната за 2021г. от 7657 лв. предендираното обезщетение е в разрез с принципа за 3 обезвреда. Твърди, че ответникът не може да носи отговорност за медийното отразяване на наказателното производство, нито за дисциплинарното уволнение на ищеца, при което органът по назначаването е действал при оперативна самостоятелност. Позовава се и на липса на обжалване на наложената мярка „забрана за напускане на страната“ или реално да е било отказано искано пътуване.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Не са спорни по делото следните факти :

От 2009г. ищецът Г. В. Е. работи в Агенция „Митници“, като в периода 2015 – 2016г. заема длъжност „митнически инспектор“ в митнически пункт „Лесово“. В рамките на образуваното досъдебно производство № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура /прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на Специализираната прокуратура/ на 02.11.2016г. на местоработата на ищеца в МП „Лесово“ е проведена полицейска операция, на която ищецът не присъства, тъй като е на обучение в гр. София. На 03.11.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.231, ал.3, т.2 вр. чл.2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. Извършено е претърсване в семейното жилище на ищеца и в жилището на неговата майка.

С постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016г. на основание чл.68, ал.1 от НПК на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на страната. На 21.11.2016г. прокурор на СП прави искане за отстраняване на ищеца от длъжност на основание чл.69, ал.1 от НК, оставено без уважение с определение от 25.11.2016г. по ч.н.д.№ 3227/ 2016г. по описа на СНС.

На 03.07.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2, вр. ал.2 от НК. С обвинителен акт от 21.03.2018г. е обвинен, че в периода 30.09.2015г. - 02.11.2016г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“ към Териториално митническо бюро Бургас при Агенция „Митници“ участвал в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.301-302 от НК /подкуп/, като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица. С акт на съда от 14.06.2018г..по н.о.х.д. № 894/ 2018г. по описа на СНС на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и е отменена наложената на ищеца забрана да напуска страната. На 20.07.2018г. е внесен нов обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на СНС, приключило с оправдателна присъда № 24/ 03.07.2020г., влязла в 4 сила на 21.07.2020г.

Не е спорно също, че със заповед № 320/ 10.02.2017г. на директора на Агенция „Митници“ на ищеца Г. В. Е. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е мотивирана с повдигнатото на ищеца обвинение по воденото наказателно производство. Това наказание е отменено с влязло в сила решение № 771/ 27.04.2017г. по адм.д. № 481/ 2017г. по описа а Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 9472/ 11.07.2018г. по описа на ВАС. Със заповед № 4351/ 26.07.2018г. ищецът е възстановен на длъжността „митнически инспектор“ в Митница Бургас.

От представените епикриза от Клиниката по неврология в болница „Сърце и мозък“ – Бургас, амбулаторен лист от 01.06.2022г. и експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас № 2322/ 159/ 02.10.2017г. се установяват следните неоспорени факти : От 2001г. ищецът е със захарен диабет на инсулиново лечение. В периода 17. – 21.03.2022г. ищецът е бил хоспитализиран с поставена окончателна диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии“ и придружаващи заболявания „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ и „неинсулинозависим захарен диабет тип 2“. На 13.06.2017г. ТЕЛК е определила 60% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване – неинсулинозависим захарен диабет тип 2 и диаб. полиневропатия лека степен. Видно от епикриза от болница „Рейап“ в Република Турция, на 09.11.2022г. ищецът е постъпил в това лечебно заведение с оплаквания за болки в гърдите, периодична умора и анамнеза за инсулт пред 6 месеца. Установено е обширно критично трисъдово заболяване, извършена е операция с последващо интензивно лечение, но след последователни сърдечни арести ищецът е починал на ...г.