Присъда № 43 от 23.06.2026, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 43 от 23.06.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 98 по описа за 2026 година.

Производството по НЧХД № 98/2026 г. по описа на Районен съд Хасково е образувано по тъжба от С. З. Б. от град Кърджали против О. Й. П. от град Кърджали, с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане, рег. № 101 от 04.02.2026 г. - предаден на съд за това, че на 03.06.2025 г. в град Момчилград казал на С. З. Б. от град Кърджали нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие, а именно: „… 30 години се занимавах в полицията с такива боклуци като теб“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.

С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия О. Й. П., граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, но считано от датата на депозирането й – 02.12.2025 г. до датата на окончателното й изплащане.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител С.

З. Б., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. И.Б. от АК Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. И.Б. намира, че подсъдимият бил извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, както от обективна, така и от субективна страна. То се доказвало по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, които подлага на анализ откъм достоверност. Факт било, че се правел опит да се измести и да се направи от страна на защитата, което било нейно право, един „примес“ между административно производство, с оглед налагане на дисциплинарно наказание и наказателно производство, с оглед нанесена обида, а обидата била с израза: „30 години се занимавах в полицията, с такива боклуци като теб“. Нещо, което тъжителят приема, според повереника за унизително за честта и достойнството на който и да било, особено в една строга и йерархична структура, в която и частният тъжител, и подсъдимият работели. Доброто възпитание, носенето на пагона, дългогодишната практика на полицейски служител изисквали едно интелигентно, разумно, уравновесено поведение на служител към неговия отговорник или началник, както го наричат. Такова поведение на 03.06.2025 г., по-никакъв начин не било демонстрирано от подсъдимия О. П.. Нямало как здравият разум и юридическата логика да толерират подобно отношение при извършване на проверка - да чукне с юмрук по дограмата на охранителната будка на РС-Момчилград и да заяви на началника си, че е боклук. Подлага на особено критичен анализ показанията на свидетеля И. М., кмет на с.Татул, 1 който не се появявал в това си качество, нито в хода на административното производство, нито в хода на проверката по инициираната административнонаказателна преписка по отношение на подсъдимия, а изневиделица едва в настоящия процес. Ако такъв свидетел имало изобщо, счита че подсъдимият нямало да се поколебае да го посочи пред Административен съд – Кърджали. Категорично счита, че този свидетел лъжесвидетелствал, като на 03.06.2025 г. такъв човек в сградата на РСМомчилград не се бил появявал, а се появил по делото, за да обслужи интереса на подсъдимия и да подкрепи защитната теза. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде освободен от наказателна отговорността при условията на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, в размер на 511.29 евро. Моли да бъде отсъдено за гражданския иск по справедливост, като се отчете, че не следвало да се толерира засягането на честта и достойнството на хората и затова те трябвало да си получат съответните репарации, които съдът определи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия О. Й. П. – адв. К. К. от АК - Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на подзащитния му обвинението не било доказано по безспорен начин. Акцентира в оборване на виждането на другата страна относно свидетеля И. М. на факта, че по делото се получило писмо от община Момчилград, че на 03.06.2026 г. имало такова събиране на кметовете, което доказвало истинността на неговите думи, а що се отнася до това, че не бил посочен на административното дело, то там не били посочени и свидетелите, които били доведени по настоящото дело и били служители на ОЗ „Охрана“ К. Т. и М. Ш., пред които тъжителят бил разказал какво се е случило в РСМомчилград. Тези свидетели, също не били присъствали на административното дело и не били писали докладни записки и обяснения, въпреки, че им било разказано какво се е случило. По Етичния кодекс били длъжни да напишат, ако се случи нещо такова, до по-горния началник, независимо от своята длъжност в йерархията, какво е станало, но и двамата не го били направили, т.е. техните показания пред съда оставали под съмнение.

Поставя на остър и критичен анализ показанията на свидетелите, разпитани по делото, ангажирани от тъжителя, и относно самите събития, за които се води производството, като акцентира на техен интерес от освобождаване на подсъдимия от заеманата длъжност в ОЗ „Охрана“ – Кърджали, както и на служебни и йерархични отношения, въз основа на които удобно за обвинителната теза развили в показанията си хронологията на събитията, но в противоречие с действителността както и с писмените доказателства, приобщени по делото. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск – отхвърлен с произтичащите от това последици, както и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

Подсъдимият О. Й. П., разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. К. К.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че не се чувства за виновен и моли да бъде оправдан, тъй като не бил изричал инкриминираните изрази.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият О. Й. П. е роден на **** г., в с. К., обл. Кърджали, същият е ********

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 260508005000200997, ЦАИС „Съдебен статус“, издадена от РС – Кърджали, валидна до 08.11.2026 г. подсъдимият О. Й. П. не е осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а от НК. За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Кърджали справка в тази насока се сочи, че няма регистрирани криминални прояви и подадени заявителски материали срещу подсъдимия, същият е познат сред колегите си като скромен, съвестен и добронамерен човек. Няма данни за предизвикани от лицето скандали, нито за поддържани от него контакти с лица от криминалния контингент.

Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител главен инспектор С. З. Б. към инкриминираната дата и към настоящия момент заема длъжността „****“ на ОЗ „Охрана“ – Кърджали, а подсъдимият О. Й. П. заемал длъжността „*******“ в ОЗ „Охрана“ – Кърджали, като мястото на изпълнението на служебните му задължения било на поста, обособен в сградата на Районен съд – Момчилград. Там било и мястото, на което изпълнявал служебните си задължения и свид. Т. И. П., младши инспектор – сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана“ – Кърджали.

На инкриминираната дата - 03.06.2025 г. преди 12.00 часа по телефона свид. Т. И. П., а чрез него и подсъдимият били уведомени, че частният тъжител С. З. Б. щял, в качеството си на Началник ОЗ „Охрана“ – Кърджали, да посети сградата на PC - Момчилград, с цел разписване на документи и конкретно заповеди за индексация на заплатите, карти за оценка на постигнати резултати в служебната дейност, за полагане на подписи в присъствената книга и планове за провеждане на занятия по специализирана подготовка, касаещи служителите изпълняващи функционалните си задължения в ОЗ „Охрана“ - Кърджали. Преди това извършил проверка на служителите, охраняващи РС - Крумовград, като на тръгване казал на мл. инспектор, работещ там, да уведоми колегите си от пост № 5 - PC - Момчилград за посещението и целта на посещението и именно така те разбрали, за да бъде 3 изчакан преди да започне ползването на обедните почивки.

Пристигайки около в сградата на PC – Момчилград, частният тъжител и граждански ищец С. З. Б. влязъл в стаята, където служителите осъществявали пропускателния режим на сградата, извикал двамата служители – подсъдимият О. П. и свид. Т. П. и ги попитал кой от тях щял да почива от 12.00 часа до 13.00 часа. Това бил подсъдимият О. Й. П., който същият ден имал уговорка за обяд със свид. И. А. М., кмет на село Татул, обл. Кърджали.

Последният участвал в проведена на същата дата, както се установява от Писмо, изх. № 1100-551 от 11.06.2023 г. на Кмета на община Момчилград, работна среща между ръководството на община Момчилград и кметовете на населени места на територията на общината.

След като частният тъжител разбрал, че пръв щял да излиза в обедна почивка подсъдимият О. П., го извикал пръв да го запознае с резултатите от оценките, да подпише документите, като след извършване на тези действия, поискал да направи на подс. О. П. проверка на оръжието, боеприпасите, помощните средства /белезници, спрей и сгъваема палка/, също и служебната карта. Тогава подс. О. П. представил на прекия си ръководител в лицето на тъжителя С. З. Б. служебна карта, помощни средства, включително ключ за белезници, какъвто пропуск имал по време на предходно извършена проверка през месец април 2025 г., но по отношение на оръжието подал за проверка само двата пълнителя с боеприпаси. Това станало след като извадил пълнителя със стоп патрони от огнестрелното оръжие и заедно с този с бойните патрони ги предал за проверка, но не и служебния пистолет М., който единствено показал, за да се убеди началникът визуално, че разполага с него.

Пояснил, че понеже бил наряд, нямало как да предаде оръжието си. Това изненадало и учудило тъжителя С. З. Б., който изразил недоумението си гласно пред подсъдимия, който уверено му отговорил, че бил на пост и нямало как да му даде оръжието си, тъй като би носел отговорност за такова нарушение и припомнил на прекия си ръководител, че той самият би трябвало по – добре да знае това.

Тогава тъжителят С. З. Б., първоначално с твърд тон запитал подсъдимия О. Й. П. „къв‘“ е той, че нямало да се подчинява, след което с нормален тон му казал, че в такъв случай, щял да го извика в град Кърджали в сградата на ОЗ „Охрана“ - Кърджали и там да му направи проверка на оръжието, което видимо подразнило подсъдимия и казал, че в момента тъжителят С. Б. се заяжда с него. В същото време вече склонил да даде на прекия си ръководител оръжието си за проверка, защото нямало смисъл само за това да пътува до град Кърджали, но тъжителят С. Б. категорично отказал да му провери оръжието, заявил на подсъдимия, че е приключил с проверката по отношение на него и че е свободен да ползва обедната си почивка и че щял да продължи с проверка на свид. Т. И. П., който в този момент бил в сградата на РС – Момчилград, до входа и изхода и макар да се намирал извън помещението, ползвано от ОЗ „Охрана“ – Кърджали, имал възможност да възприеме случващото се.

4

В този момент подсъдимият О. П. тръгнал да излиза към изхода на сградата, при което тъжителят С. Б. му казал, че така няма да остави нещата.

След като го чул, подсъдимият О. П. се върнал от външната страна на стаята, където имало отворен прозорец и с агресивен и заплашителен тон ударил алуминиевата дограма с юмрук и му казал: „Слушай какво, 30 години се занимавах в полицията с такива боклуци като теб, ти ли ще ме уплашиш“, на което тъжителят С. Б. отвърнал „Добре“ и нищо повече. Тези реплики били също възприети от свид. Т. И. П., който в този момент бил в сградата на РС – Момчилград, който на свой ред подписал документите и бил подложен на проверка за оръжието и помощните средства, а подсъдимият О. П. излязъл на обяд със свид. И. М., с когото имал уговорка да го чака пред сградата на РС Момчилград.