Решение № 239 от 05.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. гр. Хасково, 05.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102071 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес:

***, чрез адв. Д.М., срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, с която с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за паричен заем, в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП – за прогласяване недействителността на клаузата от същия договор, уреждащата задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, обективно кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, предявен като частичен иск от общата сумата от 300 лева, представляваща заплатена без основание сума по недействителен договор за кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното 1 изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК, като е увеличил същия на сумата от 206,51 лева вместо за първоначално предявения размер от пет лева, който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.

Ищецът твърди, че на 11.06.2021 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ***, по който след подписване на допълнителни анекси към договора, размерът на отпуснатия заем възлизал на 1300 лева.

Съобразно договора той дължи и сума в размер на 300 лева за такса за бързо разглеждане. Твърди, че е погасил изцяло сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане.

Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно - годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Поддържа, че е налице грешно посочване на ГПР в процесния договор, а действителният такъв е в размер, многократно надвишаващ допустимия по чл.

19, ал.4 от ЗПК такъв. Доколкото още със сключване на договора е посочено, че дължи възнаграждение за допълнителна услуга, то същото следвало да бъде включено в размера на ГПР по кредита, тъй като представлява разход по същия по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Невключването му в размера на ГПР според ищеца представлява заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и плащането на възнаграждения по пакети от допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне на законоустановения максимален размер на ГПР. С тези действия кредиторът заобикаля изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на длъжника по кредита. Твърди, че неправилното посочване на ГПР е и в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят може да сравни продуктите адекватно. Счита, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР, се установява на база единна формула, залегнала в посочената Директива и транспонирана в ЗПК. Горепосочената такса 2 безспорно попада в изискванията на Директивата, тъй като представлява предвидими общи разходи по кредита, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени, поради което следва да бъдат включени в общия размер на разходите, а оттам – и в ГПР.

Неправилното изчисляване и посочване на ГПР според ищеца представлява самостоятелно основание за недействителност на договора, като допълнителен аргумент в тази насока е това, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от практиката на СЕС. Така грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, респ.- целият договор следва да се обяви за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

В исковата молба са изложени подробни съображения и за нищожност на клаузата от процесния договор, с която е договорено заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита. Излагат се доводи, че е налице изрична забрана по чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, като в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10 а, ал.1 ЗПК, а услуга, свързана именно с усвояването и управлението на кредита. Така клаузата заобикаля изискванията на чл. 10 а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК се явява нищожна. Събирането на подобна такса представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави, чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и чрез неоснователно обогатяване за кредитора с калкулиране на допълнителна печалба към договорната лихва. Всичко това е и в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т.19 ЗПК, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.

Ищецът излага, че за него се поражда правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителност на сключения с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***, в условията на евентуалност –на уреждащата задължение за потребителя да заплати такса за експресно 3 разглеждане клауза от този договор, както и на иск за връщане на заплатените по процесния договор за кредит суми при начална липса на основание.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че действително на 11.06.2021 г. между страните е сключен договор за кредит № ***, който според ответника е в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца е предоставена първоначалната сума в размер на 1300 лева, като са начислени договорна лихва в размер на 43,80 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 206,51 лева. Общата подлежаща на погасяване от ищеца сума е на стойност 1550,31 лева.

Поддържа се, че редът и условията на кредита са уредени в процесния договор и в Общи условия към него, запознаването с които е задължителен етап от кандидатстването за кредит. Преди сключване на договора, на ищеца е бил предоставен и СЕФ с цялата необходима преддоговорна информация, с който ищецът бил задължен внимателно да се запознае. Съобразно т. 4 от Общите условия, когато кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът извършва всички справки по проверка кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането за кредит. В процесния случай изрично е заявена от ищеца услуга за Бързо разглеждане, която гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс и именно това обуславя начисляване на процесната такса. Поддържа се от ответника, че ищецът се е възползвал от правото си на избор и изрично е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса, като тази услуга не представлява задължително условие за получаване на заявената заемна сума и не повишава шансовете на кредитополучателя за получаване на кредит.

Ответникът посочва, че на 17.07.2021 г., ищецът действително е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил по сметка на дружеството сумата в размер на 1550,31 лева, от които 1300 лева главница, 4

43,80 лева договорна лихва и 206,51 лева такса за използвана допълнителна услуга Бързо разглеждане. Прави искане това обстоятелство да бъде отделено като безспорно по делото.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за недействителност, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. От своя страна излага такива, че действителния размер на ГПР по договора е изначално посочен още на етап предоставяне на преддоговорна информация, както и че същият съответства на законоустановената допустима граница по ЗПК. В случая страните са се съгласили да сключат процесния договор с ГПР от 49,7%, който отговаря на законово допустимата граница. Размерът му е изчислен в съответствие със законовата формула по Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК.

Съгласно чл. 19 ал.3 т.2 ЗПК в същия не следва да се включват заявените отделни допълнителни и незадължителни услуги, поради тази причина и такса за бързо разглеждане следвало да се включва в ГПР и да бъде елемент от формирането му. Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищецът изрично е заявил изцяло съответства на законовата възможност, уредена в чл.10а ал.1 ЗПК. Излагат се също съображения в насока, че процесният договор е изцяло съобразен по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, включително с изискванията на чл.148 ал.3 ЗПП, като ОУ в т.ч. регламентираната с тях такса за Бързо разглеждане са предварително изпратени и съгласувани с КЗП, което прави възраженията на ищеца неоснователни. Акцентира се, че в случая таксата е начислена за услуга, която е пожелателна, допълнителна и незадължителна, предоставяна само по изрично искане на кредитополучателя.

Същата не се отнася за действия по усвояване на кредита, поради което същата е допустима и законосъобразно начислена. По отношение на възражението на ищеца, че процесната такса представлява общ разход по кредита, се извеждат съображения, че заплащането й не е във връзка с договора, както и че услугата няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в чл.19 ал.1 от ЗПК и дефинирани в §1 т.1 от ДР на ЗПК. По тази причина липсва законово основание същата да бъде включена в размера на ГПР, както и да се подчинава на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер. Напротив, според ответника включването в размера на ГПР на такса за самостоятелна допълнителна и незадължителна услуга водело до нарушение на 5 императивните разпоредби на ЗПК, а от друга страна води до грешното му изчисляване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № ***/11.06.2021 г. Представени са договора за кредит, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и общи условия на процесния договор за кредит.

Безспорно е и обстоятелството, че на 17.07.2021 г., ищецът е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 1550,31 лева, от които 1300 лева главница, 43,80 лева договорна лихва и 206,51 лева такса за използвана допълнителна услуга Бързо разглеждане. Това се установява и от приложената към отговора на исковата молба счетоводна справка (л. 42).