Решение № 212 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502764 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 33212/10.10.2024г. на К. П. У., ЕГН ********** чрез адв. С. П. от АК П. против решение № 3401/30.07.2024г., постановено по гр. д. № 237/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че К. П. У., ЕГН **********, дължи на „******** сумата от 500 лева – главница по договор за заем № 773002 от 30.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 16291 по описа за 2023г. на ПРС.Осъжда К. П. У., ЕГН ********** да заплати на „********, сумата от 325 лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство и сумата от 75 лева – представляваща разноски по ч. гр. д. № 12691/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XII-ти гр. с.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа възражението си, че не е сключвал процесния договор с въззиваемата страна/ищец и не е получавал исковата сума.Оспорва и периода, за който първоинстанционния съд е приел, че се дължи лихва за забава.Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен.Претендира разноски за заповедното, за исковото и 1 за въззивното производство.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият чрез процесуалния си представител по делото моли същата да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.По съществото на правния спор настоящият състав намира следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „******** срещу длъжника К. П. У., за сумата от 500 лева главница по договор за заем № 773002/30.11.2022г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че с ответника са сключили процесния договор за заем № 773002/30.11.2022г., въз основа на подадена молба от последния чрез кредитен посредник „*********, фигуриращ в регистъра на кредитните посредници при БНБ.Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, е представил личните си данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт.По този начин заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор с посочените параметри, описани и в предоставените на заемателя от заемодателя договор и Стандартен европейски формуляр към него, с които първият се съгласил.Индивидуализацията на плащанията и падежа на задълженията били описани в съставения погасителен план към договора за заем.Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за заем, поради което заемодателят подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 16291/2023г. по описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение.От датата на подаване на задължението се дължала и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен и недоказан.Оспорил е наличието на валидно сключен договор за заем с ищеца и получаването на сумата от 500 лева, които възражения поддържа и пред настоящата инстанция.

Районният съд е приел за установено, че на 30.11.2022г. между ответника, в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, е сключен договор за паричен заем № 773002 към искане № 9147662, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лева, която е следвало да върне, ведно с договорна лихва или общо сумата от 525, 59 лева чрез заплащане на 11 вноски за периода 07.12.2022г. до 15.02.2023г.ГЛП, 2 предвиден в договора, бил 40, 05%, а ГПР в размер на 49, 93 %.Приел е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят с полагането на подписа си е удостоверил, че е получил в брой заемната сума в размер на 500 лева, като договорът служил за разписка за това.Ценил е в тази насока приложения към заявлението договор за заем, който е подписан от ответника, като е съобразил, че последният не е оспорил автентичността на подписа си в законоустановените срокове.С определение от 09.05.2024г. съдът изрично указал, че ползва преписите от документи, приложени в заповедното производство.

Настоящият състав на съда при разглеждане на предявения иск, взе предвид следното:

Представените с исковата молба писмени доказателства не са подписани от кредитополучателя, както и от представител на кредитодателя.

С определението по чл. 140 от ГПК районният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи вземането си на посоченото основание, като докаже, че е налице валидно сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в т. ч. валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита, както и предоставянето на ответника на заемната сума в размер на 500 лева, съотв. настъпване на падежа за връщане на предоставената в заем сума.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след запознаване на вещото лице с приложените материали по делото и извършване на справки в счетоводството на ищеца.Видно от заключението, освен договора за кредит, не е предоставена друга информация на експерта относно усвояването на кредита и начина на предоставяне на заемната сума.В таблица към заключението е проследено движението на кредита по данни от счетоводството на кредитодателя.Не са налице данни за постъпили плащания.Съгласно заключението просрочената главница е в размер на 500 лева, договорната лихва в размер на 25, 59 лева за периода 30.11.2022г. до 15.02.2023г., неустойка в размер на 145, 41 лева, такса за администриране на просрочен кредит в размер на 210 лева и мораторна лихва в размер на 119, 96 лева за периода 01.02.2023г. до 01.06.2024г., както и начислена неустойка за забава на основание чл. 6, ал. 2 от договора в размер на 10 % от дълга – 67, 10 лева.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че към заявлението са приложени незаверени преписи от процесния договор за потребителски кредит, погасителния план към него, договора за посредничество за предоставяне на кредита, искането на кредитополучателя, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При тези данни настоящият състав взе предвид, че съгласно чл. 183 от ГПК, за да бъдат ценени като доказателства по делото, писмените документи следва да бъдат представени в оригинал или в заверен от страната препис. Това не е сторено от ищеца/жалбоподател, въпреки разпределената му доказателствена тежест, поради което не може да бъде споделен направения от първоинстанционния съд извод за наличие на валидно 3 сключен договор между страните. В тази насока настоящият състав взе предвид също, че процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК, като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, сътв. при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

В настоящия случай не е доказано и получаването на сумата от кредитополучателя, тъй като и в заключението на вещото лице е посочено, че липсва информация относно усвояването на кредита и начина на предоставяне на заемната сума.

Предвид гореизложеното следва извод, че ищецът/жалбоподател не е доказал сключването на валиден договор за кредит с ответника, както и получаването на сумата по кредита от последния, поради което настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е основателна и следва да бъда уважена, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан, респ. неоснователен.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в тежест на въззиваемото дружество следва да се възложат направените разноски от жалбоподателя в заповедното производство – 400 лв. за адвокатско възнаграждение, разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 400 лева и разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 425 лева.

Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3401 от 30.07.2024г., постановено по гр. д. № 237 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че К. П. У., ЕГН **********, дължи на „*********, сумата от 500 лева – главница по договор за заем № 773002 от 30.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16291 по описа за 2023г. на ПРС.

ОСЪЖДА „************ да заплати на К. П. У., ЕГН **********, от гр. ********, сумата от 400 лева – разноски за заповедното производство, сумата от 400 лева – разноски за първата инстанция и сумата от 425 лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5