Решение № 1961 от 31.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .................../…………………….. ,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември 2020 година, в състав:

Председател: Мария Иванова - Даскалова

Секретар: Оля

Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1811 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, приложим на основание чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на Б.И.К.

*** срещу Заповед №20-0433-000025/24.06.2020г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/-прекратяване на регистрацията на ППС на л.а. Фолксваген Битъл с рег. № В **** НК за срок от 6 месеца.

В жалбата се оспорва Заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Твърди се, че водачът на автомобила Н. при проверката посочил, че притежава свидетелство за управление издадено в Германия, но не било в него и щял да го представи на следващия ден и като го представил станало видно, че е правоспособен. Поради това в жалбата се твърди, че при издаване на заповедта не е установена правилно фактическата обстановка. В нея липсвали мотиви за продължителността на срока на ПАМ и не било ясно как чрез налагането й ще се предотврати и преустанови извършването на други нарушения или на вредните последици от извършеното. Моли се жалбата да бъде уважена и заповедта да бъде отменена.

Ответникът Началникът на Първо РУ към ОД на МВР-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Заповедта била правилна и издадена при наличие на предвидените в закона материални предпоставки. Изтъква, че към момента на проверката и на издаване на акта за налагане на ПАМ водачът на автомобила Н. не е представил СУМПС – нито българско, нито друго. Представеното с жалбата до съда ксерокопие на свидетелство за управление издадено в Германия сочи, че не е заверено за вярно с оригинала и е отнето на 02.07.2020г. във връзка с наложено на Н. наказание с присъда.

Акцентира, че преди издаване на немското свидетелство, Н. е имал българско СУМПС, което му е било отнето и не му е издавано ново българско свидетелство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните доказателства по отделно и в съвкупност, доводите на страните, разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 24.06.2020г. в гр.Варна около 01:15часа служители на ОД на МВР-Варна извършили проверка на лек автомобил Фолксваген Битъл с рег.№В****НК, който се движел по ул.„Петко Напетов” в посока от ул.”Сава” към площад „Петко Напетов” при която установили, че е собственост на Б.И.К., а го управлява А. Г. Н. от гр.Варна, който не представил СУМПС и при справка се установило, че СУМПС №********** му е отнето на 20.01.2010г. Тъй като водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС, проверяващите преценили, че е неправоспособен и за извършеното от него нарушение на чл.150 ал.1 от ЗДвП още при проверката му съставили АУАН серия АA № 7110931/24.06.2020г. С акта за установяване на административното нарушение на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети свидетелството за регистрация на МПС част II № ********* и двете рег. табели № В **** НК на автомобила. АУАН е връчен след съставянето му на Н., който го подписал без възражения.

Материалите по случая били докладвани на дежурния и въз основа на тях още на 24.06.2020г. на Началникът на Първо РУ на ОД на МВР-Варна издал Заповед №20-0433-000025/24.06.2020г., с която на основание чл.171, т.2а б.„а“ от ЗДвП на собственика на МПС - Б.И.К. наложил принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на л.а. Фолксваген Битъл с рег.№ В **** НК за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на К. на 20.07.2020г. с указания за реда и сроковете за оспорване, което право е упражнено в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото няма спор и от приложените писмени справки за автомобила и водача му по време на проверката А. Н. се установява следното:

Л.а.Фолксваген Битъл с рег.№ В ****

НК е регистриран като собственост на Б.И.К. /л.17/.

Управлявалият го на 24.06.2020г. А.

Н. е имал издадено в РБългария на 13.03.2009г. свидетелство за управление на МПС.

Това СУМПС му било отнето със Заповед

№63/11.12.2009г. на 18.12.2009г. съгласно чл.19 от Наредба №І-157/01.10.2002г., тъй като се установило, че е издадено въз основа на представен неистински документ за завършено образование. След изземване на това СУМПС на Н. не е издавано ново българско СУМПС.

С жалбата по делото е представено незаверено за вярност с оригинала ксерокопие на едната страна на издаден във Федерална Република Германия на 14.10.2016г. документ на А. Н. за управление на МПС категории: „АМ/B/L“. Под ксерокопието на страницата е изписано: „СУМПС отнето на 02.07.2020г“ без подпис и данни кой е изписал тази забележка.

От приетата по делото писмена справка от информационният масив на сектор „Пътна полиция” се установява, че Н. е осъществил управление на МПС след употреба на алкохол, за което на 23.08.2018г. му е съставен АУАН и има влязла в сила присъда №59 от 04.02.2019г., с която му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Във връзка с изпълнение на присъдата в информационната система е отразено, че на 02.07.2020г. му е било иззето и издадено в Германия СУМПС.

От доказателствата приети по делото не се установява водачът А. Н. да е представил валидно за РБългария СУМПС при проверката на 24.06.2020г. когато е установено нарушението. Той не е вписал в съставения му АУАН в графата за възражения, че има валидно СУМПС – българско или издадено в друга държава. В преписката по издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 24.06.2020г. няма данни от Н. или от др. лице да е твърдяно той да има валидно СУМПС.

Б.И.К. като собственик на л.а.

Фолксваген Битъл с рег.№ В **** НК е лицето, чиито права и интереси се засягат неблагоприятно от Заповедта за налагане на ПАМ-прекратяване на регистрацията на това МПС за срок от 6 месеца, поради което подадената от този собственик жалба в срока по чл.149, ал.1 от АПК се явява депозирана при наличие на правен интерес и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з-4340/01.11.2017г., на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.7 – Началниците на РУ при ОД на МВР Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Видно от АУАН серия АA №710931/24.06.2020г., на 24.06.2020г. в гр.Варна при проверка на л.а. Фолксваген Битъл с рег.№В****НК, който около 01:15часа се движел по ул.„Петко Напетов” в посока от ул.”Сава” към площад „Петко Напетов” служители на ОД на МВР-Варна установили, че е собственост на Б.И.К., а го управлява неправоспособния А. Г. Н. от гр.Варна с отнето на 20.01.2010г. СУМПС №**********. Правилно е преценено, че е осъществено нарушение на изискването в чл.150, ал.1 от ЗДвП, МПС в РБългария да се управляват от правоспособни водачи, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Случая безспорно не попада сред изключенията на изискването за притежаване от водача на СУМПС за правоспособност. Водачът на автомобила Н. не е представил валидно СУМПС за управлявания от него автомобил, нито е твърдял да има издадено такова.

Не е вписал и като възражение в АУАН, че притежава валидно СУМПС за категорията на управляваното от него на 24.06.2020г.

Правилно материалите свързани с установеното нарушение са докладвани на Началника на Първо РУ на ОД на МВР-Варна за издаване на акт за налагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на собственика на МПС управлявано от неправоспособния водач. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидено прилагане на принудителни административни мерки, една от които е тази по чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, чието свидетелство за управление е отнето, поради това, че е било издадено въз основа на представен неистински документ за завършено образование, поради което правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила, който го е предоставил на неправоспособен водач.

В заповедта са изложени подробно фактите и обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ и правните основания за издаване то й, поради което тя отговаря на изискванията за форма в чл.59 от АПК.

Макар административният орган да действа в условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, той следва да изложи мотивите въз основа на които е определил съответния срок на мярката.

В случая в Заповедта липсват конкретни мотиви за определения 6 месечен срок на ПАМ, но това е минималния посочен в чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП срок, поради което липсата на мотиви в случая не може да обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение, нито нарушение на изискването за форма и съдържание на акта. Тъй като определения срок на ПАМ е минималния предвиден в закона, той се явява най-благоприятния за лицето, на което се налага и достатъчен за постигане на целите, които се преследват с тази административна принуда.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.

Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП при установено управление на ППС от лице, чието СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.2А, б.”А” от ЗДвП, със ЗППАМ, лицето е неправоспособен водач. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, без значение как и защо собственика на даденото МПС е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението му на водач, чието СУМПС е било отнето.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf61f45b-80cc-4d54-bd47-45fd68161f53