Определение № 260085 от 19.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер

085260 Година, 2021 Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..……….………..………..… граждански състав ………………

На деветнадесети януари …………….…..…... Година две хиляди двадесет и първа в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: …………………………………..

Съдебни заседатели: …………………..

Секретар

…………………..………………………………………………………………..………

Прокурор

……………………..…………………….…...…………………………….……………. като разгледа докладваното от ……......………. Р. Калиманова

……………….…………. търговско дело № ……… 669 .......…. по описа за……..……. 2019……..………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, А.С.К., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С., ЕГН **********,***, Ж.Р.Т., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,*** чрез процесуалните му пълномощници, всички със съдебен адрес ***-63, партерен етаж, офис №1 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, *** за приемане за установено, че вземането на ответното дружество от ищците, за което е образувано изпълнително дело № 20138010400035 по описа на ЧСИ рег. №801 на КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд, в размер на 383591.98 лева, от които главница в размер на 250072.95 лева, изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89 лева и законната лихва върху главницата за периода от 29.01.2015 година до 12.12.2019 година в размер на 123626.56 лева и такси по чл. 79 от ЗЧСИ в размер на 8084.58 лева не съществува поради погасяването му по давност. Претендира се от ищците и осъждането на ответната страна да им заплати сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищците твърдят, че били длъжници по образувано пред частен съдебен изпълнител, per. № 801 на КЧСИ изпълнително дело № 20138010400035/2013 година с взискател ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Производството по посоченото изпълнително дело било образувано въз основа на издадена от Бургаския районен съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 322/24.01.2013 година и изпълнителен лист от 28.01.2013 година по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на съда. Съгласно посочените документи, ищците били осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата от 350000 щатски долара, представляваща главница, сумата от 11622.77 щатски долара, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 година - 21.01.2013 година, сумата от 6029.20 щатски долара, представляваща наказателна лихва за периода 25.08.2012 година - 21.01.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013 година до окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер на 22038.67 лева.

В хода на изпълнителното производство спрямо тях били проведени множество изпълнителни действия, но към момента на подаване на исковата молба била изтекла 5-годишната погасителна давност за цялото задължение за всеки от тях. В тази връзка се поддържа от тях, че последното изпълнително действие спрямо ищеца - длъжник Д.Д. било изпратено до „Уникредит

Булбанк“ АД запорно съобщение с изх. № 651/12.02.2013 година, от което се прави извода, че на 12.02.2018 година била изтекла 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на това лице по изпълнителното дело.

Последното изпълнително действие, извършено спрямо ищеца-длъжник А.К. било насрочената с обявление с изх. № 1686/27.06.2014 година публична продан в периода 01.07.2014 година - 01.08.2014 година на СОС с идентификатор №***, собственост на същия и съпругата му Мара Костадинова. Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната цена на 07.08.2014 година. От това следвало, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на А.К. била изтекла на 07.08.2019 година.

Спрямо ищеца-длъжник Н.С. последното изпълнително действие било насрочената с обявление с изх. № 2194/10.09.2014 година публична продан в периода 11.09.2014 година - 13.10.2014 година на СОС с идентификатор №***, собствен на същия, Добринка Стоянова и Антон С.. Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната цена на 21.10.2014 година. Това сочело, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на Н.С. по изпълнителното дело била изтекла на 21.10.2019 година.

Излагат се твърдения в исковата молба, че по отношение на ищеца-длъжник Ж.Т. последното изпълнително действие било насрочената с обявление с изх. № 872/19.03.2014 година публична продан в периода 20.03.2014 година - 22.04.2014 година на СОС с идентификатор №***, нейна собственост и на Г. Тодоров. Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната цена на 29.04.2014 година или 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на Ж.Т. по изпълнителното дело била изтекла на 29.04.2019 година.

По отношение на ищеца-длъжник Х.Х. се сочи, че последното изпълнително действие спрямо него било насрочената с обявление с изх. № 866/19.03.2014 година публична продан в периода 20.03.2014 година - 22.04.2014 година на СОС с идентификатор №***, собственост на същия.

Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната цена на 29.04.2014 година година. От изложеното се прави извода, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на това лице била изтекла на 29.04.2019 година.

Ищците се позовават на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, относно прекъсването на давността като сочат, че тя се прекъсвала от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съгласно разясненията, дадени с това решение, когaтo взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или било предприето последното валидно изпълнително действие.

Понастоящем размерът на задължението по образуваното изпълнително дело № 20138010400035/2013 година не било удостоверено в официален документ на ЧСИ, тъй като последният отказвал да издаде удостоверение за размера на дълга, въпреки отправеното искане с вх. № 3647/12.11.2019 година от длъжника Н.Г.С.. С писмо изх. № 5807/26.11.2019 година съдебният изпълнител се аргументирал, че по делото била възложена счетоводна експертиза, която да изчисли размера на дълга, а вещото лице все още не било представило заключение.

В тази връзка се пояснява, че експертизата била възложена от ЧСИ преди повече от три години, но до момента не била извършена и нямало никаква яснота кога и дали въобще ще бъде извършена.

Задължението по изпълнителното дело било определено въз основа на последните предоставени от ЧСИ Трифон Д. данни - протокол за разпределение с изх. № 204/28.01.2015 година, при отчитане, че същото било лихвоносно, поради което актуалният му размер бил следния: главница в размер на 250072.95 лева, изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89 лева и законната лихва върху главницата за периода 29.01.2015 година - 12.12.2019 година в размер на 123626.56 лева и такси по чл. 79 от ЗЧСИ в размер на 8084.58 лева, поради което общият размер на задължението на ищците по изпълнителното дело възлизал на сума в размер на 383591.98 лева.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор. В него същият сочи, че не бил надлежен ответник по иска за сума в размер на 8084.58 лева, тъй като посочената сума се дължи на съдебния изпълнител и не формира вземане на взискателя.

Твърди се от него, че вземането му спрямо всички ищци не било погасено по давност, тъй като тя била прекъсвана няколкократно. В производството по гражд. дело №

14180/2015 година по описа на Софийски градски съд ищците лично били признали задължението. Това действие било обективирано в подписан от тях отговор от 07.01.2016 година, подаден по посоченото дело, което било образувано по предявен от ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. С посоченият иск банката била оспорила принудителното изпълнение, предприето против нея от взискателя Владилен Миланов по изпълнително дело № 545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев за събиране на сумата от 146345.56 лева, представляващи съдебни разноски по МАД № 15/2013 година и МАД № 16/2013 година по описа на АС при БТПП и за сумата от 292.11 лева, представляваща съдебни разноски за изпълнителен лист по гражд. дело № 422/2015 година по описа на VI-7 състав при ТО на СГС. Вземането на Владилен Миланов му било цедирано от ищците Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. с договор за цесия от 11.08.2015 година. В това производство ответникът в настоящия процес твърдял, че цедираното вземане било погасено при условията на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД поради настъпилите правните последици на осъществено от банката извънсъдебно прихващане срещу вземането на последната от ищците по издадения на 28.01.2013 година изпълнителен лист по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на Бургаския районен съд, което вземане било предмет на образуваното при ЧСИ Трифон Д. изпълнително дело № 35/2013 година, като изявлението за прихващане било породило действие на 27.08.2015 година, когато била отправена нотариална покана акт № 145, том II, per.

№ 9229 от 17.06.2015 година на нотариус

Виктория Дралчева. Предвид изложеното, ответникът счита, че на основание чл. 116, б. „а“ от ГПК извършеното лично от страните признание на задължението им към банката било прекъснало давността.

Според ответната банка, подадената от ищците на 02.09.2015 година молба до ЧСИ Трифон Д. по изпълнително дело № 35/2013 година, съдържаща искане за издаване на справка дали сумата по нотариалната покана е приспадната от остатъка от дълга им и какъв е размера на задължението им по изпълнителното дело, несъмнено сочела на признание за съществуването на непогасен остатък от задължението им. По този повод ЧСИ поискал становище от взискателя, получено на 30.09.2015 година и изготвил удостоверение изх. № 3103/23.10.2015 година.

В производството по гражд. дело №

14180/2015 година по опоса на СГС ищците били изготвили отговор, в който заявявали, че се били свързали с ЧСИ Трифон Д. за установяване размера на дълга им. Те били потвърдили пред правоприемника си - цесионера, че имали задължение към банката - ищец, чийто размер надхвърлял този на изпълняемото право по изпълнително дело № 545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев. Били направили изрично признание на иска, което били потвърдили още веднъж с молба от 22.01.2016 година. В същия смисъл било направено признание на иска и от страна на цесионера Владилен Миланов. Ответникът счита, че изложеното недвусмислено сочело, че през месец януари 2016 година ищците били извършили признание на задължението си, с последиците по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с което били прекъснали давността преди изтичането и.

Според ответната страна, давност по отношение на вземането не била текла и по време на висящия изпълнителен процес по изпълнително дело № 35/2013 година на ЧСИ Трифон Д.. Заявява, че му била известна противоречивата съдебна практика по въпроса - от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането му. В тази връзка счита, че следвало да бъде съобразена практиката на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на