Решение № 48 от 11.03.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Е.П. 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20231820101200 по описа за 2023 година

Предявен са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК вр. 1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено между страните, че ответникът Б. А. А. дължи на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД сумата 287,87 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №40007037545 от 13.12.2021 г., ведно със законна лихва от 30.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 316,08 лева - възнаградителна лихва за периода 20.06.2022 г. до 06.07.2023 г., сумата 250,00 лева – възнаграждение за закупена услуга“ Фаст“, сумата 541,68 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и сумата 185,09 лева – обезщетение за забава за периода 21.04.2022 г. до 06.07.2023 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 950/2023 г. по описа на РС Е.П. IV-ти състав.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника Договор за потребителски кредит №40007037545 от 13.12.2021 г. , по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. за срок от 24 месеца, при месечна вноска от 61,73 лв., ГПР 48,62 %, като общото задължението по кредита е в размер на 1481,50 лв. Твърди, че по избрани и закупени пакети допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, ответникът дължи възнаграждения от 300,00 лв. и съответно 650,00 лв., като размерът на вноската по закупения пакет е 39,58 лв. Поддържа, че общият размер на месечната вноска за изплащане на главницата по кредита и сумата по пакета от допълнителни услуги е била на стойност 101,31 лв., платима на 20-то число на месеца. Твърди, че ответникът се е запознал с Общите условия на договора преди подписването му. Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора, като на 13.12.2021 г. е превел на ответника сумата в размер на 977,20лв., по посочената от длъжника банкова сметка като общата усвоена сума по договора възлизала на 1000,00 лв. Поддържа, че ответникът е погасил 4 броя вноски, след което спрял да плаща сумите по кредита съгласно погасителния план, поради което кредиторът обявил кредитът за предсрочно изискуем на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора. За обявената предсрочна изискуемост длъжникът бил уведомен с писмо, за получаването на което представя обратна разписка. Заявява, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил сумата 596,10 лева, с която била погасена част от главницата, поради което в настоящото производство претендира остатъкът от главницата, за която е издадена 1 заповед за изпълнение. Моли присъждането на разноските, сторени по делото.

В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва отпусната по кредита сума да е реално предадена от ищеца. Сочи, че договорът е сключен в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, поради което същият е недействителен. Заявява, че в годишният процент на разходите не са включени всички разходи, които са отчетени при формирането му, както и че същият следва да включва и таксите за допълнителни услуги.

Счита, че клаузите, уреждащи дължимостта на възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са недействителни, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Оспорва вземанията за законна лихва поради недължимост на главните задължения.

Позовава се на изтекла в нейна полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните обстоятелства от страна на ищеца: възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, реалното предоставяне на договорената кредитна сума, размер на претендираните вземания, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР и такси, настъпването на условията за начисленията по тези клаузи, валидността на клаузите, уреждащи закупуването на допълните услуги, наименовани „Фаст“ и „Флекси“, както и извършените действия от страна на кредитора по предоставяне на тази услуги, размерът на възнагражденията и настъпване на изискуемостта им, както и тази на останалите вземания. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, вкл. и за допълнителните услуги, както и правопогасяващите си възражения.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от ответника, че между страните на 13.12.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит №40007037545, по силата на който кредиторът е поел задължение да отпусне сумата 1000 лева на кредитополучателя чрез превод по банковата му сметка, а последният се е задължил да я върне в срок от 24 месеца при месечна вноска от 61,73 лв., ГПЛ 41,00% и ГПР 48,62 %. По делото е представен документ, видно от който по посочената от кредитополучателя в договора банкова сметка е преведена от кредитора сумата 977,20 лева на 13.12.2021 г.

Установява се, че при сключването на договора ответникът е избрал и е закупил допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които дължи възнаграждения от 300,00 лв. и съответно 650,00 лв., като размерът на вноската по закупения пакет е 39,58 лв. месечно. Така общият размер на месечната погасителна вноска възлиза на 101,31 лева, платима на 20-то число на месеца.

Не е спорно по делото и че за погасяване на кредита ответникът е заплатил само 4 вноски в общ размер на 405,62 лева, дължими за периода 20.01.2022 г. до 20.04.2022 г. вкл., поради което кредиторът се е възползвал от предвидената в чл. 12 от Общите условия към договора възможност и е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което ответникът е бил уведомен лично на 14.07.2023 г., видно от известие за доставяне, приобщено по делото.

Ищецът признава, че е получил плащане на сумата 594,10 лева след издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 950/2023 г. по описа на РС Е.П. IV-ти състав, с която е погасил част от дължима главница, за която е издадена заповед за изпълнение, поради което претенидираната от ответника в настоящото производство главница възлиза на 287,87 лева.

Правоотношението между страните по спора се уреждат от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва служебно да следи валидността на включените в договора клаузи. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да 2 осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма.

Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се приеме, че същественото съдържание на договора за кредит е индивидуално уговорено и в своята цялост отговаря на изискванията на закона. Същият е изготвен на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,62%, с което е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит сборни плащания.

Оспорената от ответника клауза за дължимата възнаградителна лихва по договора е определена във фиксиран за срока на договора размер, поради което заемополучателят отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му. Размерът на договорената лихва не е част от общите условия към договора, поради което и кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието му при неговото сключване, поради което съдът счита, че тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

По отношение на клаузите, уреждащи дължимостта на възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 300,00 лв. и съответно 650,00 лв., не се установява да са индивидуално договорени, доколкото са включени в предварително изготвените общи условия към договора и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание. Действително размерът на тези възнаграждения е фиксиран и е вписан при сключването на договора, но липсва яснота и конкретен механизъм, по който е определен, което обуславя неравноправният им характер.

Наименованието им прикрива истинската цел на клаузите, а именно да доведе до скрито оскъпяване на кредита.

Претендираното възнаграждение в размер на 300,00 лева за допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит 3 увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация като договорната регламентация противоречи на императивните разпоредби на чл.33, ал.1 ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК. Законът в чл. 10аЗПК не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждение за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер на 30% от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалентно на насрещната престация на заемодателя. Посочената клауза за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на посочената договорна клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.