Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 540 от 06.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3329/2022
Вид
Решение № 540
Подписан
06.04.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.402, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110203329 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ООД гр. Шумен, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-2100018 от 23.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че лицето В. Г. никога не е престирало труд в полза на „*“ ООД, нито по трудов договор, нито без сключен трудов договор, както и че никой във фирмата не познава това лице, както и че издаденото Постановление за обявяване на трудово правоотношение между В. Г. и въззивното дружество е обжалвано от въззивника.

Претендира присъждане на сторените разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2021 г. по повод настъпил инцидент при монтаж на дограма в апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ №7, вх.7, ет.5, ап.77, собственост на лицето Д. К., била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна – свидетелите Е. Н. и Н. И., при която установили, че освен пострадалия при инцидента свид. М. М., дейността по монтаж на дограма в обекта извършвали свид. В. Г. и З. Д. (починал в хода производството), както и че производител на дограмата е „*“ ООД, чийто служебен автомобил за транспорт на съответното изделие бил спрян пред сградата. В хода на проверката били снети писмени обяснения от свид. В. Г., от лицата З. Д. и Д. К. и от управителя на въззивното дружество П. П..

1

В обясненията от свид. В. Гергов се посочва: "Сутринта на 17.08.2021 г. З.

Динков ме взе от дома ми с личния си автомобил. Отидохме двамата във фирма "Янис” ООД да товарим дограма и там ни чакаше Мариян да помогне. Натоварихме дограма и тръгнахме за гр. Варна, където трябваше тримата да извършим монтаж на дограмата“.

В представеното обяснение от З. Д. е отразено следното: "По уговорка на управителя на фирма "*" на 17.08.2021 г. отидох за натоваря дограмата за извършване на монтаж на обекта в гр. Варна. Дограмата я натоварихме в цеха в гр. Шумен, на автомобил на фирмата и пристигнахме на обекта в гр. Варна в 12.30 ч., заедно с М. и В.“.

В обяснението от Д. К. се посочва, че няма писмен договор с фирмата за дограма и че се разбрал „със З. (фирмата за дограма) да дойде да вземе размерите на терасата и ако му хареса цената да смени дограмата“.

В обяснението от управителя на „*“ ООД - П. П. се посочва, че той не представя трудови досиета на В. Г. и З. Д., защото същите не са служители на „*“ ООД.

Към административно-наказателната преписка е приложен и приемопредавателен протокол от 17.08.2021 г., в който е отразено, че „*“ ООД предава на З. Д. 5 бр.

P V C рамки с различни размери на обща стойност 1580.00 лв по фактура №14304 от 17.08.2021 г., които ще бъдат извозени с транспорт на фирмата – бус „Ивеко“, рег.

№Н1055ВХ за сметка на З. Динков.

След анализ на наличните данни, проверяващите приели, че от въззивното дружество "*” ООД бил допуснат свид. В. Г. да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на "монтажник дограма" в обекта, с определено работно време, уговорено трудово възнаграждение, определено работно място, без дружеството да е сключило трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение, при което на 19.08.2021 г. спрямо въззивника било издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между свид. В. Г., изпълняващ длъжност "монтажник дограма", и работодателя "*” ООД гр. Шумен, а на 10.09.2021 г. бил съставен и АУАН №03-2100018 за административно нарушение по чл.62, ал.1 КТ.

В предоставения срок въззивникът предявил възражение рег.№21010711 от 14.09.2021 г., което наказващият орган счел за неоснователно и на 23.09.2021 г. издал спрямо въззивника процесното НП №03-2100018, к което възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил спрямо въззивника предвиденото наказание „имуществена санкция“ в размер 5000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №03-2100018 от 23.09.2021 г., АУАН №03-2100018 от 10.09.2021 г., известие за доставяне от 04.10.2021 г., становище изх.

№ДОК 21010711 от 14.09.2021 г., писмо вх.№21085174 от 13.09.2021 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, обяснение на основание чл.402, ал1, т.2 КТ, обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 19.08.2021 г., протокол за извършена проверка №ПР2127490 от 10.09.2021г., идентификационна карта на „*“ ООД, Заповед №0280 от 03.08.2020 г..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

2

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства действително сочат, че на 17.08.2021 г. на съответния адрес в гр. Варна свид. В. Г. е участвал в дейност по монтаж на дограма, изработена от въззивното дружество „*“ ООД и доставена там с транспорт на същия производител. Но, както тези факти, така и останалите приобщени доказателства не съдържат достатъчно данни, въз основа на които да се приеме за установено съществуващо към 17.08.2021 г. трудово правоотношение между въззивника „*“ ООД и свид. В. Г..

В АУАН и в НП не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено елементите на трудовото правоотношение, без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри, а именно каква точно е продължителността на работното време, какъв е точно размерът на уговореното трудово възнаграждение, от кога се престира труда. Липсват данни, че В. Г. работи в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство.

Приобщените при съдебното следствие показания на всеки един от свидетелите В. Г. и М. Маринов също опровергават фактическите твърдения по АУАН и НП, доколкото всеки от тях категорично и ясно посочва, че дограмата е била поръчана на „*“ ООД от лицето З. Д., който предложил на В. Г. и М. М. да плати на всеки от тях възнаграждение, за да я монтират с него. В този смисъл са, както приложените към административно-наказателната преписка обяснения от собственика на апартамента – Д. К., който ясно сочи, че е договорил поръчката само със З. Динков, така и приобщения приемопредавателен протокол от 17.08.2021 г., съобразно който поръчката и транспорта на изработената дограма за сметка на З. Д. При тези данни З. Д. следва да се счита за възложител на работата, но липсват каквито и да е доказателства, същият да е действал като пълномощник или представител на "*” ООД, а е организирал съответната дейност на свой риск и сметка.

Изтъкнатите аргументи налагат извод за неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представените договор за правна помощ и фактура размер 600.00 лв не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция, при което обезщетението за разноски следва да бъде уважено в пълния установен размер.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2100018 от 23.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на „*“ ООД гр. Шумен, ЕИК *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 5000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД гр. Шумен, ЕИК *, сумата 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4