Решение № 877 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330115494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. е предявил срещу ответника Г. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. ******обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1091.56 лева - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 24.07.2019 г. до 16.05.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2019 г. до 31.05.2023 г. в размер 159.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 9140/2023 г. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че за периода от 24.07.2019 г. до 16.05.2023 г К. имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна 1 вода и отвеждане на канална вода в размер на 1091.56 лева, както и мораторна лихва към главницата в размер на 159.40 лева за периода 30.09.2019 г. до 31.05.2023 г. за обект, находят се в гр.*******. Ответникът имал качеството на потребител, тъй като бил собственик на имота за процесния период, като наследник на З.Б. К., на която имотът бил дарен с Нотариален акт от ***** год.

За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължал и мораторна лихва.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). И. бил потребител на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора ка то потребител с № *****. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение №****г., - при условията на липсващо измервателно устройство. Начислявано било количество вода за единобитатели. На ответника лично било връчено известие от 21.05.2019 год. за нередовен водомер, с което той бил уведомен да монтира измервателно устройство. Ответникът не е възразявал срещу начина на инкасиране.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П.подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу К . за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. Образувано било ч.гр.д. № 9140/2023г, по което била издадена заповед за изпълнение.

Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 2 назначения особен представител на ответника.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва се, че ищцовото дружество е доставяло твърдените услуги в посочения в исковата молба имот. Оспорва, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че между страните има възникнало валидно облигаторно отношение. Ответникът не бил единствен наследник на наследодателя си, поради което не ставало ясно защо от него се търси цялата дължима сума, както и липсвали доказателства на какво основание ищеца е открил партида само на името на наследодателя на ответника, доколкото тя била собственик само на ½ ид.част от имота. Ответникът следвало да отговаря само до размера на 1/5 от наследствения си дял в 1/3 ид.части в собствеността. Оспорва сумите да са начислени законосъобразно, оспорва се реалното им потребление от ответника. От представените карнети станало ясно, че се отчитали по 10 куб.м. потребена вода, а не само за един обитател, както се твърдяло от ищеца.

Липсвали доказателства за констатирана неизправност на водомера, както и че известие за нередовен водомер да е било връчвано на ответника. Прави възражение за погасени по давност суми за периода 24.07.2019 год. до 22.05.2020 год. вкл. Иска се от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9140/2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 23.06.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

3

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в количество и срок, услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ****** Следва да установи и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия, тъй като е наемател на имота. Следва да установи и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и липсата на водомер. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да установи обстоятелства, които са довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, то 56, дело 17240 от 28.11.1996 год. по описа на *** П. П.–***** при РС Пловдив /л.8/, видно от който лицето З. Б. К. е придобила чрез дарение 1/3 идеална част от процесния имот. По делото е прието и Удостоверение за наследници на З. Б.

К., починала на***** год., издадено от Община Пловдив /л.9/, видно от което ответникът Г. Б. К. е брат и наследник по закон на З.Б..К..

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. В случая обаче, видно от Удостоверението за наследници Г. К. не е 4 единствен наследник на К.а, а от съдържанието на обсъдения титул за собственост, се установява, че К. е собственик на 1/3 идеална части от имота.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху1/15 ид. части от процесния недвижим имот, респ. се явява потребител, който при доказаност на доставени ВиК услуги следва да отговаря до посочения размер от претендираните суми.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 24.07.2019 г. до 16.05.2023 г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

От приложените по делото карнети /л.12/ и показанията на св. М. Й.

/л.107,108/ се установява, че действително отчитането на водата е ставало по този ред и съобразно с посочената клауза от общите условия на ищцовото дружество, както и действително в имота е имало двама обитатели. В тази насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство. Обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство. Напротив, видно от представеното по делото Известие за неизправен водомер № ***** год. и показанията на св. Й., която е отчитала потребената вода, поставен водомер в имота е липсвал. Съдът кредитира показанията на св. Й., тъй като същите съответстват на събрания писмен доказателствен материал – известие за неизправен водомер и карнетен лист.

Следва да се отбележи и че е ирелевантно за правния спор дали именно от лицето Г. К. е подписано известието на неизправен водомер. Задължението за поставяне на водомер е регламентирано в чл.11, ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и 5 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с която разпоредба се вменява задължение на потребителите на ВиК услуги за доставка, монтаж, проверка, поддържане и ремонт на индивидуалните водомери. Тоест, случая на липсващо устройство, не е необходимо изрично предписание за поставянето на такова. За установяването на липсващ водомер не са необходими специални знания, каквито са необходими за установяване на повредана му, за това и издаването на предписание е предвидено в Общите условия на ВиК дружеството, но единствено при констатация за неизправно устройство – чл. 20, ал.1.

Досежно стойността на доставените количества вода, по делото бе приобщена ССчЕ, изготвена от в. л. Б. В. /л.77-79/. От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на задълженията на ответницата за посочения обект, съобразно издадените от ищеца фактури, е както следва: главница за периода 24.07.2019 г. до 16.05.2023 г. в размер на 1091.56 лева, и обезщетение за забава в размер на 159.40 лева за периода 30.09.2019 г. до 31.05.2023 год. Вещото лице е достигнало до извод, че за посочения период задълженията на ответника са завеждани и осчетоводявани коректно, като сумите по отделните главници съвпадат с приложените по делото копия на карнети.