Решение № 816 от 03.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Б., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120203107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Г. В. А. ЕГН:**********, с посочен адрес *****************, чрез адв. И. И. – БАК, съдебен адрес: ***************** против Заповед за задържане на лице № 3388зз-269/19.08.2025 г., издадена от командир на отделение при 05 РУ - Б. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане,с изложение на множество защитни съображения за нейната процесуална опороченост, поради липса на достатъчна изчерпателност и информативност на изложените мотиви в разрез с чл.5, ЕКПЧОС, поради неизписване на конкретно действие/бездействие, обосноваващо възприетата фактическа констатация за нарушаване на заповед за незабавна защита на №108/2025г. и Определение №4569/2025г. на БРС.Изложени са и тезисни разсъждения относно липса на „безграничност“ на полицейските правомощия в рамките на оперативната самостоятелност, с конкретни референции към нарушаване принципа на съразмерност по чл.6,ал.2 АПК с издаването на заповедта и ненужно ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя за времето от 12.45 ч. на 19.08.2025 г. до 09.15 ч. на 20.08.25 г.

В о.с.з жалбоподателят Г. А. се явява лично и се представлява от адв.И. И., който поддържа и доразвива аргументите и възраженията в жалбата. Жалбоподателят и пълномощникът му настояват заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – И. К., редовно уведомен, се явява лично и изразява позиция,че поддържа законосъобразността на издадената заповед за задържане.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на 1 засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК. В заповедта за задържане е отразена дата на издаване 19.08.2025 г., както и че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, а жалбата е депозирана в БРС на 02.09.2025 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 3388зз-269/19.08.2025 г., издадена от командир на отделение при 05 РУ - Б. жалбоподателят Г. В. А. е задържан за срок от 24 ч. на 19.08.2025 г. в 12.45 ч. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, вр.чл.296,ал.1 НК, затова, че на **.**.**** в 12.45 ч. в гр.Б., ж.к. Л. до бл. ** не изпълнява и нарушава Заповед за незабавна защита №108/2025 г.

,Определение №4569/2025г. на БРС, връчена му лично на 18.08.2025 г. в 14.35ч.“ От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че И. С. К. към 19.08.25 г. е заемал длъжност командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ-Б. / удостоверение от 05.09.2025 г. на ОДМВР-Б., и ТИ.а длъжностна характеристика на длъжността –командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“ група „Патрулнопостова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ участък на РУ при ОДМВР.

Не е спорно по делото,че срещу Г. В. А. е била издадена Заповед за незабавна защита №108/12.08.2025г. на основание чл.18,ал.1 ЗЗДН и въз основа на Определение №4569/12.08.2025 г. по гр.д.№6038/2025 г. Съдът в първоначалния си акт е приел за адекватни на незабавната нужда от защита мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН, въз основа на която преценка е приложил привременни мерки на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН като до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт Г. А. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. А. П. и малолетното им дете Г.Г.А., наложена му е забрана да приближава молителката М. П., жлището й в **********************,местоработата й,местата й за отдих и социални контакти, определено било и временно местоживеене на малолетното дете при майката М.

П..

С Определение №5905/21.10.2025 г. по гр.д.№6038/2025 г.на БРС, поради постъпило от молителката искане за прекратяване на производството по делото и оттегляне на молбата от М. П., на осн. чл.19,ал.3 ЗЗДН е обезсилена издадената заповед за незабавна защита №108/12.08.2025 г.

Обективният прочит на показанията на св.Г. К., в т.ч. моменти от свидетелстването му носят определена информация, способна да ориентира съдебната преценка за обстоятелствата при които е извършено задържането, в т.ч. относно сведените до знанието на задържащия орган подробни факти за причините, поради които Г. А. е установен на 19.08.25 г. по местонахождение на М. П.- в гр.Б., ж.к. „Л.“ бл. № **, на детска площадка - обаждане на детето Г.А.,изявило пред жалбоподателя А. желание за контакт с него. Тези фактически данни изискват задълбочено внимание и оценка. Недопустимо е те да бъдат подминавани като несъществуващи, доколкото необоснованото им изолиране би провокирало необективност при преценка на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане.

Фактът, че след повече от 2 месеца след процесните събития свид. Г. К. в почти пълен обем и с необходимата отчетливост на спомена, пресъздава събитията, за които е съставил изготвената от него Докладна записка / л.39/ в точната им хронология, е показател за оставен относително траен отпечатък на събитието върху възприятията на свидетеля, независимо от мащабността и динамичните честоти на осъществяваната контролна дейност, често водещи до смесване на сходни факти от различни случаи.В случая свидетелят открои в показанията си,че при пристигане на място на 19.08.25 г. на детската площадка зад бл. **, в ж.к.“Л.“ жалбоподателят Г. А. бил на дистанция около 1 м. и половина от бившата си съжителка М.

П.,като при пристигане полицейския екип започнал да се отдалечава. На посочената детска 2 площадка се намирало и малолетното им дете Г.А., което неотклонно следвало своя баща, държало го за ръка, отказвайки да го пусне и не искало да се прибере при майката.

Свидетелят К. посочи,че на място между А. и П. не са проявявани форми на вербална или физическа агресия.

Известно е,че за да се приеме едно свидетелстване за истинно във всички негови части, то трябва да притежава определена степен на качество, каквито показанията на св.К. притежават. Отличителна процесуална характеристика на показанията му са тяхната информативност, и степен на запазения спомен относно съдържанието на снетите устни сведения от Г.А., конфигурацията в месторазположението на лицата на място при пристигане на полицейския екип и получената информация относно начина, по който жалбоподателят се е озовал на процесното място в близост до своята дъщеря и нейната майка.

В случая ярък отпечатък и интензивно влияние върху емоционално-паметовите процеси у свидетеля са оказали заложените в самата ситуация комплициращия фактори. Те се свързват с желанието на детето да бъде оставено трайно в компанията на своя баща, особено сложната ситуация, с акцент върху крайните настроения на детето,което се противопоставяло на всеки опит за физическо отделяне от бащата . Същевременно Г.А. показвала дистанцираност и нежелание да бъде предадена на майката, пред които използваните от полицейските служители „щадящи методи“ –разговори и увещания са останали безрезултатни,което именно е наложило придвижването на детето, заедно с неговия баща в патрулния автомобил до сградата 05 РУ-Б., където А. да бъде задържан с изготвяне на процесната заповед за задържане, а психолози да осъществят консултация с детето.

В случая съдът приема и,че показанията на св.Д. Г., макар и неотносими към изследваните предпоставки за задържането по реда на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР на 19.08.25 г. са обстойни и последователни, и обезпечават критериите за обективност. Свидетелят посочва изобилие от детайли за аналогична на процесната ситуация друга предшествала я ситуация на контакт между М. П. и жалбоподателя А., по повод която детето отново изявявало в отявлен контраст настроенията си – желание и емоционална обвързаност със своя баща и несъгласие да бъде обгрижвано от майката. Все в тази насока съдът оценява и очертания от свидетеля Г. съхранен в паметта му ясен епизод,че детето е влязло в кошче за боклук в парк „Л.“ в израз на ескалиращо емоционално напрежение и нежелание да бъде предавано на майката.

Информативни са и показанията на св.Д. Г.,според които по устно снети сведения от страните –Г. А. и св.М. П. присъствието на А. на 18.08.2025 г. отново не е било самоцелно и продиктувано от потребност да наруши заповедта за незабавна защита, а обяснимо с оглед наложили се прагматични интереси на детето- А. да предаде на неговата майка багаж с дрехи. В тази им част показанията на св.Д. Г. противостоят и опровергават напълно съобщеното от св.М. П.,че не тя е повикала А. с искане за предаване на багаж, предвид което при изграждане на фактическите си изводи съдът предпочете да се довери на съобщеното от полицейския служител.

Няма база, за заключение, че тези свидетели трансформират спомена си във вр. контролната дейност и поведението на участниците в изследваното събитие от 19.08.2025 г. и от 18.08.2025 г. и че го представят с друго съдържание. Още повече, че в тяхното изложение отсъстват нюанси, свързани с предустановена и предварително адаптирана гледна точка извън произтичащите от длъжностното им качество обективност и необременено отношение, приоритизиращо като фундаментален принцип на свидетелстването единствено установяване на истината.

Степента на конкретност, до която достигат възприятията на контролните длъжностни лица в рамките на динамичната служебна дейност не би могла да бъде с математическа точност съответстваща на момента на осъществяване на събитието в обективната реалност. Ето защо при оценка достоверността на гласните доказателствени средства съдът се ръководи от преценката за общата тяхна информативност и логична приемственост между съобщеното от тях пред съда с фактите, изложени в изготвените докладни записки /л.38 и л.39 от 3 делото/.

Тези фактически данни при изискуемото се съотнасяне с останалата доказателствена маса, приобщена в хода на съдебното следствие намират пълно логическо съответствие и смислово единствно с приобщените в съдебното следствие гласни доказателства.

По мнение на състава, не се идентифицират в позицията към фактите на А. субективни нюанси и превратност на фактологията спрямо поставения прагматичен правен интерес в настоящото производство. В случая това, което отличава обясненията на А. е тяхната последователност и балансирано отнасяне, както към истината, така и към оценката на родителските грижи и капацитет на неговата бивша фактическа съжителка М. П.. В обясненията на А. не се съдържа по мнение на състава невярно представяне на факти при описание на начина, и причините, провокирали явяването и присъствието му на 19.08.25 г. на процесната детска площадка. В случая не се констатира от съдебния състав опит за минимизиране и омаловажаване на негативния социален аспект на собственото му поведение. В обясненията си А. не прави опит да пренасочва отговорността за случилото се изключително към майката на неговата дъщеря по изкуствен начин. Напротив съдът откроява в обясненията му липсваща лабилност в мнението относно обуславящите деянието му факти- приетото обаждане от собственото му дете, отправения от последното настойчив апел,свързан с потребността от контакт,което логично предпоставило ниска степен на обмисляне и преждевременен характер на решението да намери детето и да влезе по неотложност в контакт с него, игнорирайки данните за идентично с това на детето местоположение на майката. Поведението на малолетната Г.А. на 19.08.2025 г. е предизвиквало у Г. А. понятни притеснения, възприемал е емоционалното страдание на своята дъщеря, която до момента и преди издаване заповедта за незабавна била привично пряко обгрижвана от него самия. Всичко това по особено рязък начин е засегнало естествената емоционална връзка между дъщеря и родител, оказвайки му въздействие на една ирационална емоционално –волева основа.