Решение № 115 от 10.06.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Видин, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА в присъствието на прокурора В. Н. Ц. като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20261300200154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по искане СА 278071293 на Централно инкасаторско бюро /CJIB/ към нидерландското Министерство на правосъдието, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение на несъдебен орган- Полиция Зееланд, модул за административна обработка на глоби (Politie Zeeland, Transactiemodule), Кралство Нидерландия, постановено на 04.12.2025г. и влязло в сила на 15.01.2026г., с което на българския гражданин Р. С. И., роден на *.*.*г. с ЕГН **********, с постоянен адрес- град Лом, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция – парична сума в размер на 430 евро, по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата, чл.2.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Видин моли чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице Р. С. И. - адвокат М. К. А. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и моли да не бъде признато чуждото решение, тъй като Удостоверението по чл.4 е непълно, и по делото няма доказателства от които да се установи, че засегнатото лице е извършило нарушението, за което е санкционирано.

1

Съдът, след като се запозна с решението за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции и с приложението към него, намира за установено следното:

Видно от Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции /изпратено в превод на български език/, същото визира конкретиката на решението на несъдебенния орган, визирани по-горе. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по цитирания закон на Кралство Нидерландия. Нарушението е описано. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Р. С. И., роден на *.*.*г. с ЕГН **********, е с постоянен адрес- град Лом, у*“ № * /регистрация от 2001г./ и настоящ адресград Видин, ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап.* /регистрация от 2016г./. Видно от призовката на засегнатото лице на постоянния му адрес, И. не живее на него повече от 10 години, но живее в град Видин /по сведение на роднина/. Тъй като засегнатото лице е с местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение и приложението към него визират конкретиката на решението издадено от несъдебен орган.

Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

2

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Решението е било постановено от несъдебен орган, за наказуемо деяние съгласно законодателството на издаващата държава, като засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Давността за изпълнение на финансовата санкция изтича на 15.01.2031г.

Представеното удостоверение, ведно с приложението към него /уведомление до засегнатото лице/, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС.

Предвид горното, неоснователна е тезата на защитникът на засегнатото лице, че Удостоверението по чл.4 е непълно. Освен това, непълнота /каквато в случая няма/ на Удостоверението по чл.4 при условията на чл.35, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е само възможност за отказ на признаване и изпълнение, без да го налага императивно. Неоснователен е и довода на защитата, че по делото няма доказателства от които да се установи, че засегнатото лице е извършило нарушението, за което е санкционирано. В съответствие с принципа за взаимно доверие между страните членки на ЕС, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че решението за налагане на финансова санкция е било взето в пълно съответствие със законодателството на решаващата държава и засегнатото лице е било надлежно уведомено съгласно това законодателство, вкл. относно възможността за обжалване на акта. Чуждото решение е влязло в сила. Отношенията между държавите членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради което настоящия съд не следва да поставя под съмнение информацията, отразена в Удостоверението и няма основание да приеме, че са нарушени правата на засегнатото лице.

В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието на процесуалните предпоставки за признаване на чуждото решение, описани по-горе, но не и по същество на постановеното с него, респ. извън предмета на настоящото производство е изследване на въпроса- извършило ли е засегнатото лице нарушението за което е санкционирано от издаващата държава или не.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение на несъдебен орган- Полиция Зееланд, модул за административна обработка на глоби (Politie Zeeland, Transactiemodule), Кралство Нидерландия, постановено на 04.12.2025г. и влязло в сила на 15.01.2026г., с което на българския гражданин Р. С. И., роден на *.*.*г. с ЕГН **********, с постоянен адресград Лом, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция – парична сума в размер на 430 евро, по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата, чл.2.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4