Решение № 550 от 27.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001001152 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №351893 от 01.10.2021г. по описа на Софийски градски съд, на М. Д. М., постоянен синдик на

„Уорлипарсънс Юръп

Енерджи Сървисис“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 131123493, срещу решение № 261188 от 28.07.2021г., постановено по т.д. № 1753 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-15 състав, с което е отхвърлен предявения от синдика на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 131123493 срещу „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 131123493, и Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, регистрирано по ф.д. №26/2008г. на СГС, иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД на договор за правна за защита и съдействие, с който Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“ е поело задължения да извърши действия по изготвяне на въззивна жалба срещу решение по т.д. №8569/2014г. на СГС и процесуално представителство в производството по жалбата, а „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД е платило възнаграждение в размер 240 000,00 лв., и „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 131123493, е осъдено да заплати на основание чл.649, ал.6 ТЗ по сметка на

Софийски градски съд сумата 9 600,00 лв. - държавна такса за исковото производство.

1

Въззивникът обжалва решението изцяло, като твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по изложени съображения, и иска да бъде отменено.

Поддържа, че като не е уважил доказателствените му искания, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи, а именно - че процесният договор за правна защита и съдействие е сключен преди повече от 2 години преди молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД; че тъй като на 09.02.2015г. по т.д. 8569/2014 г. на СГС е представено пълномощно, в което се сочи, че „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД е упълномощил ответника да осъществява процесуално представителство до окончателното приключване на делото във всички инстанции, още към тази дата е сключен договор, с предмет процесуално представителство и във втората инстанция и че датата 09.02.2015г. е достоверна датата за този договор.

Наличието на пълномощно не доказва сключен договор за процесуално представителство. В тежест на ответникът е да докаже по безспорен начин сключването именно на представения договор и да представи категорични доказателства за достоверност на датата на договора. Дори да се презюмира наличието на договор, не може да се предположи за каква стойност е сключен този договор, нито че това е именно представения от ответника в настоящото производство договор, в който уговореното адвокатско възнаграждение надхвърля 800 пъти възнаграждението, предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което има значение за спора.

Синдикът е оспорил: валидността на договора /обективиран в представеното писмо за поемане на задължение за предоставяне на правни услуги от адвокатското дружество ответники, прието от лицето - С. С./ с твърдение, че същото писмо ес недостоверна дата; представителната власт на лицето - С. С. за приемане на горепосоченото писмо за поемане на задължение за предоставяне на правни услуги, прието от него като представител на несъстоятелния длъжник.

Не споделя тезата на съда, че чл.25 от Наредбата регламентирала само съдебни производства по екзекватура по чл.463 - 470 НПК, предвид систематичното й място - Раздел V. „Възнаграждения за участие в специално уредени със закон производства за една инстанция“, регламентиращ производства по наказателни и граждански дела.

Разпоредбата на чл.25 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимално възнаграждение в размер на 300 лв. в производства по екзекватура е специална норма спрямо общата разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г., която е относима единствено към производствата по оценяеми искове, каквото производството по екзекватура не съставлява.

По отношение на неравностойността на престациите сочи, че производството по екзекватура, макар да и особено исково производство винаги е вторична/производна процедура по признаване или изпълнение на вече постановено решение по същество.

2

Решение № 1816/24.10.2016г. по т.д № 8569/2014г. на СГС, ТО, VI - 12 състав, и решение № 740 от 20.03.2018г. по т.д.№ 623/2017г. на САС, ТО, - 3 състав /по екзекватура/ не съдържат разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя - „Енел Русия“, като не са допълвани по реда на чл.250 от ГПК.

Ответникът не е ангажирал доказателства за ангажирането му в защита, съдействие и процесуално представителство в производство по издаване на изпълнителен лист, предвид формалния характер на договора, и не е осъществил насрещна престация, дори да се приеме, че изплатеното му възнаграждение в производство по издаване на изпълнителен лист, което влиза в пряко противоречие с двустранния и възмезден характер на договора.

Дори да се приеме, че изплатеното възнаграждение е в рамките на производство по издаване на изпълнителен лист, то следва да се приеме за авансово платено, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г., като подлежи на пълно възстановяване.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, регистрирано по ф.д. №26/2008г. на СГС, е представило отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения, съответно за правилност на обжалваното решение, и претендира направените разноски по делото.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Синдикът на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 131123493, е предявил срещу „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 131123493, и Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, регистрирано по ф.д. №26/2008г. на СГС, иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД извършена възмездна сделка, съставляваща /консултантска/ услуга – процесуално представителство, на стойност 240 000лв., сключена между „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД (в несъстоятелност), като възложител, и Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, като изпълнител, обективирано в договор за правна помощ.

Ищецът е уточнил, че плащането е извършено чрез три парични превода на стойност, както следва:

- банков превод в размер на 120 000лв., извършен на 07.12.2016г. по издадена фактура № 1706/05.12.2016г.;

- банков превод в размер на 60 000лв., извършен на 15.03.2017г. по издадена фактура № 1783/15.03.2017г.;

- банков превод в размер на 60 000лв., извършен на 30.05.2017г. по издадена фактура № 1827/22.05.2017г.

С уточняваща молба от 24.01.2022г. по описа на САС, ищецът е уточнил, че не може да конкретизира точна дата, на която е сключен договора, но сделката е 3 реализирана в рамките на двугодишния срок по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ - 18.10.2016г.18.10.2018г. В случай, че ответникът не представи договора с достоверна дата, твърди, че увреждащата сделка е извършена на 05.12.2016г.

Ответникът Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, регистрирано по ф.д.№26/2008г. на СГС, е оспорил предявения иск, като неоснователен. Поддържа, че се атакува сделка сключена извън срока по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, по подробно изложени съображения. Твърди, че договорът е сключен на 20.01.2015г. и не урежда само предоставянето на правна помощ за въззивно обжалване на решението по т.д. №8569/2014г. на СГС, а предоставянето на правна защита и съдействие по цитираното дело в производствата пред всички инстанции, като с чл.7 от договора е предвидено общо възнаграждение в размер 700 000,00 лв. без ДДС, дължимо съобразно условията и в размерите по чл.7.1.1 - 7.1.3 от договора за производствата пред различните съдебни инстанции. Уговореното и платено възнаграждение за въззивното производство не е неравностойно на предоставените услуги, предвид материалният интерес по делото 33 000 000,00 евро, и обемът на арбитражното дело, във връзка с което е образувано производството по т.д. №8569/2014г. на СГС - над 5 000 листа. Част от платените суми в размер на 40 000,00 лв. представляват ДДС върху уговореното възнаграждение, по отношение на който дружеството в несъстоятелност е придобило и упражнило право на приспадане на данъчен кредит по чл.

68, ал. 1 ЗДДС.

Във връзка с уточняващата молба от 24.01.2022г., поддържа, че синдикът може да се снабди с втория оригинал на договора за правна помощ. В първоинстанционното производство е представил фактура № 0000001377/20.01.2015г., издадена въз основа на сключения договор за правна помощ, която е изплатена от дружеството длъжник и е включена е в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС, което се установява от представените доказателства, т.е. договорът има достоверна дата на-късно от датата на издаване на фактурата. Синдикът не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което по отношение на него посочената в договора за правна помощ дата важи.

Особеният представител на ответника „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД, назначен по реда на чл.29, ал. 2 ГПК, оспорва иска с възражения, че процесният договор е сключен извън двугодишния срок по чл.647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а престациите по договора не са нееквивалентни, по изложени съображения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото писмени доказателства и установената от тях фактическа обстановка, е приел за допустим, но за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ.

Според съда, страните спорят относно: датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД и Адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, по силата на който адвокатското дружество е поело задължения да извърши действия по изготвяне на въззивна жалба срещу решението от 24.10.2016г. по т.д.№8569/2014г. на СГС и процесуално представителство в производството по жалбата, и 4 съответствието между размера на адвокатското възнаграждение от 240 000,00лв. с ДДС и действията по изготвяне на въззивната жалба и осъществяване на процесуално представителство по т.д.№623/2017г. на САС.

Адвокатското дружество е представило договор от 20.01.2015г., с който е поело задължение да осъществява процесуално представителство на „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД по т.д. №8569/2014г. на СГС срещу възнаграждение в общ размер 700 000,00 лв. без ДДС, от който сумата 350 000,00лв. без ДДС за процесуално представителство в първоинстанционното производство, сумата 200 000,00 лв. без ДДС за процесуално представителство в евентуално въззивно производство и сумата 150 000,00 лв. без ДДС за процесуално представителство в евентуално касационно производство.

Възраженията, че въпросният договор е сключен от лице без представителна власт за ответника „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД, дори и да са основателни, не обусловят недействителност на договора, тъй като безспорно установеният по делото факт, че уговорените адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производство са платени от „Уорлипарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД на адвокатското дружество, е достатъчен да предпостави потвърждаване на договора в хипотезата на чл.301 ТЗ, най-късно на датата, на която е извършено първото плащане по договора - 05.02.2015г. съгласно фактурата и платежното нареждане, представени в откритото съдебно заседание на 27.05.2016г. по т.д. №8569/2014г. на СГС.