Решение № 1057 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330116464 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И. К. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Твърди се, че на 26.09.2009г. между ищцата и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД е сключен договор за потребителски кредит с № ***, като се твърди, че от края на 2009 г. ищцата не е обслужвала задълженията си към банката. Твърди се, че вземанията били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата договор за цесия от 18.01.2016 г. След позвъняване от страна на кредитора и справка в РСПловдив ищцата установила, че срещу нея е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Твърди, че официално заповедта за изпълнение не й е връчена. Сочи, че вземанията, предмет на ИЛ, са погасени по давност, като от края на 2009 г. до подаване заявлението не са извършени каквито и да било действия, които да прекъснат давността. Намира още, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и от този момент е започнала да тече давността. Счита, че главницата е погасена по давност, а с това и акцесорните вземания. Поради изложеното моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията по договор за потребителски кредит от 26.09.2009 г., за който са издадени Заповед за изпълнение и ИЛ по ЧГД № 8820/23 на РСПловдив, а именно главница в размер на 2057,18 лв., лихва за забава за периода 16.07.2020 – 16.06.2023 г. в размер на 614,29 лв; законна лихва от подаване на заявлението - 16.06.2023г., до окончателното плащане.

Ответникът оспорва погасяването по давност на вземанията. Твърди се, че след усвояване на кредита ищецът погасил част от месечните си вноски и след това спрял плащанията. Останало неплатено задължение в размер на 1

2671,47 лв., от които 2057,18 лв. - главница, 614,29 лв. - лихва за забава.

Твърди, че изискуемостта на кредита настъпила на 26.09.2019 г. Твърди, че не е налице изтекла давност, тъй като договорът не е за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на единно задължение. Ето защо счита, че 5-годишната давност за главница и 3- годишната давност за лихви тече от датата на крайния срок на договора. Цитира в тази връзка съдебна практика.

Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, за основателността на които следва да се установи липсата на някоя от предпоставките за възникване и изискуемост на вземанията – сключване на валиден договор за потребителски кредит, усвояване на заетата сума, настъпване падежа за връщането й, изпадане на длъжника в забава, прехвърляне вземанията на ответника, респективно - да се установи погасяване на вземанията по давност.

Служебно известно е на съда, че по ч.гр.д. № 8820/2023г. на ПРС ответникът по настоящото дело подал срещу ищеца заявление по чл.410 ГПК.

По грешка съдът издал заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Преди изтичане срока за подаване на възражение ищецът завежда настоящите искове за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение. Тази форма на защита срещу заповедта за изпълнение, като алтернатива на възражението, е допустима, което е потвърдено в съдебната практика (Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. на ВКС, както и Определение № 169/18.01.2024г. по ч.в.гр.д. № 3419/2023г. на ОС Пловдив, във връзка с настоящото производство.). Впоследствие, заповедният съд по споменатото ч.гр.д. отстранява допуснатата ОФГ и издава заповед по чл.410 ГПК за същите вземания.

Ответникът по делото доказа сключването на договор за потребителски кредит с негов праводател и цедент. Договорът отговаря на изискванията за действителност по отменения Закон за потребителски кредит, за което съдът извърши служебна проверка. Установи се и усвояването на заетата сума от представеното от ответника бордеро. От представения договор за цесия се установява прехвърлянето на вземанията по договора в полза на ответника.

Относно изискуемостта на вземанията по договора, съдът намира следното. Не се доказа от ищеца, че по договора е настъпила предсрочна изискуемост. За това му твърдение беше указана доказателствена тежест в съдебното заседание от 26.11.2024г. Постъпилата информация от ЦКР на БНБ не дава сведения за предсрочна изискуемост по кредита, а само за дни просрочие, но просрочие е налице и при забава на определена вноска и не означава обезателно, че кредиторът е отправил изявление за предсрочна изискуемост на цялото задължение. Установява се от погасителния план към договора за кредит, че падежът на цялото задължение е настъпил на 26.09.2019г., като се установяват падежите и на отделните вноски. Ищецът не 2 твърди да е платил процесните суми, а признава, че след 2009 г. е преустановил плащанията.

От всичко изложено се установява, че вземането за главница в размер на 2057,18 лв. е възникнало и изискуемо, тъй като са настъпили падежите както на отделните вноски, така и крайният срок на договора. Възникнало е и вземане за обезщетение за забава, доколкото с неплащане на падежа на главницата, длъжникът е изпаднал в забава.

Относно твърдението за изтекла погасителна давност за главницата, следва да се съобразят задължителните тълкувания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС, според което: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.“ Във връзка с изложеното давността за всяка вноска за главница по договора за кредит е започнала да тече от падежа на вноската. Давността се е прекъснала с подаването на заявлението по ч.гр.д. № 8820/2023г. на ПРС, а именно на 16.06.2023г. Дори да се приеме, че с оглед изхода от заповедното производство предявяването на заявлението не е прекъснало давността, то същата е спряла да тече по време на производството, което е продължило в настоящото производство по предявени отрицателни установителни искове.

Ето защо давността следва да се брои именно назад от 16.06.2023г., доколкото кредиторът не твърди по-ранен момент на прекъсване на давността.

Следователно, всички суми за главница по вноски с настъпил падеж преди 16.06.2018г. са погасени с изтичане на 5-годишна погасителна давност, т.е. от 104 вноска назад съгласно погасителния план. Всички 16 вноски за главницата от 105-та вноска до 120-та вноска с падежи от 26.06.2018г. до 26.09.2019г. са дължими, тъй като за тях давността не е изтекла към подаване на заявлението.

Вноските за главница са посочени в колона 4 от погасителния план и за посочения период на дължимост са в общ размер на 553,01 лв. Неправилно в устните състезания ищецът посочва стойността на неизтеклата по давност главница за същия период, като вероятно е сборувал стойностите от колона 3, която обаче се отнася до възнаградителна лихва.

Установява се, че в полза на ответника съществува вземане за главница, която не е погасена по давност в размер на 553,01 лв. Останалата главница в размер на 1504,17 лв. не се дължи като погасена по давност и в тази част искът следва да се уважи, като не се дължи и законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението. За горницата до първоначалната претенция за главница - 2057,18 лв., искът следва да се отхвърли.

Обезщетението за забава върху главницата, което се претендира от ответника, е за периода 16.07.2020 г.- 16.06.2023 г.. За този период не е изтекла 3-годишната погасителна давност за вземането за лихви за забава и то се дължи изцяло за претендирания период, тъй като заявлението е подадено именно на 16.06.2023г. Не се установява обаче размерът на лихвата за забава, както е заявен от кредитора (614,29 лв.), тъй като обезщетението се дължи 3 върху установения по-малък размер на главницата. Върху дължимата главница от 553,01 лв. за периода 16.07.2020 г.- 16.06.2023 г. (без да се включва последния ден от периода, тъй като същият се включва в претенцията за законна лихва от деня на заявлението) обезщетението за забава в размер на законната лихва е на стойност 167, 20 лв., които се дължат на кредитора.

Останалият размер на обезщетението - 447,09 лв. за същия период, не се дължи и искът подлежи на уважаване в тази част, а за горницата до претенцията от 614,29 лв. следва да се отхвърли.

При този изход от спора разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е поискал и доказал разноски както следва: 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 122,98 лева - платена държавна такса, 15 лева - платена такса за частна жалба срещу Определение №14037/11.12.2023г. По съразмерност следва да му се присъдят: 438,24 лв. за адвокатски хонорар и 100,78 лв. за държавни такси. Адвокатският хонорар не се явява прекомерен с оглед предявените два иска, цената им и броя на проведените открити съдебни заседания.

Ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на 9,31 лв., тъй като са предявени два иска, върху всеки от които се дължи държавна такса в размер на 4%. Така общата държавна такса е в размер на 132,29 лв., а са внесени 122,98 лв. Ищецът следва да бъде осъден за тази сума, която да плати по сметка на ПРС.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.124 ГПК, че И. К. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4- 6, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 9742/19.11.2024г. по ч.гр.д. № 8820/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 1504,17 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от 26.09.2009г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, прехвърлена на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 16.06.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 1504,17 лв. до първоначално предявената сума от 2057,18 лв.;

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.124 ГПК, че И. К. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, не 4 дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4- 6, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 9742/19.11.2024г. по ч.гр.д. № 8820/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 447,09 лв. – обезщетение за забава върху главницата по договор за потребителски кредит № *** от 26.09.2009г. , за периода 16.07.2020 г.- 16.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 447,09 лв. до първоначално предявената сума от 614,29 лв., която горница се отнася за същия период: 16.07.2020 г.- 16.06.2023 г.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, да плати на И. К.

С., ЕГН: **********, разноските в производството, както следва: 438,24 лв. за адвокатски хонорар и 100,78 лв. за държавни такси.

ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН: **********, да плати в полза на държавата по Бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата от 9,31 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5