Решение № 434 от 07.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110215653 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, срещу наказателно постановление № Р-10-801/26.10.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно извършването на процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение в условията на повторност. Навежда доводи, че квалификацията на нарушението била неправилна, а то е следвало да се квалифицира като такова по чл.496 и сл. от КЗ. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението.

Намира санкцията за непропорционална на тежестта на нарушението, а деянието за маловажно и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт С., оспорва жалбата. В дадения ход по същество същият пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира разноски. Посочва, че правилно е наложена имуществена санкция над минимума с оглед забавянето в изплащането на обезщетението – над 9 месеца, съответно, че за този застраховател непроизнасянето в срок е практика.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

От фактическа страна се установява, че с НП № Р-10-714/23.07.2019г., издадено от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, което е влязло в сила на 31.12.2019г.

В Комисията за финансов надзор постъпила жалба с вх. № 91-02-869 от 29.07.2021 г. от Р.К.. Същата възразявала срещу забавено произнасяне по предявена пред „ЗД Бул Инс“ АД претенция № 2010028902 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Във връзка с извършване на проверка по случая, с писмо на КФН, изх. № 91-02- 869 от 02.08.2021 г., от „ЗД Бул Инс” АД е изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенцията. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, е постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-869 от 10.08.2021 г.

Видно от представената документация се установява, че на 29.09.2020 г. пред „ЗД Бул Инс“ АД е предявена претенция № 2010028902 за изплащане на застрахователно обезщетение на основание на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/02/120002008554. С посочената полица е застрахована отговорността на виновния за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) водач на автомобил „Фолксваген Туарег“, с р е г. № РВ5900РК. Нанесени са увреждания на автомобил „Пежо 206“, с рег. № РВ****ВС. Събитието е настъпило на 29.09.2020 г. при следните обстоятелства - при неспазване на дистанция. Писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, са представени на датата на завеждане на претенцията - 29.09.2020 г. Банкова сметка е представена на 05.10.2020 г. На увредения автомобил са извършени огледи на 29.09.2020 г. и на 05.10.2020 г., като въз основа на тях са изготвени описи на констатираните увреждания.

След 05.10.2020 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Н а 06.08.2021 г., след получаване на писмо от КФН във връзка с изискване на документи, застрахователят е направил опит да изплати застрахователно обезщетение по претенцията в размер на 543,76 лв. по сметката на увреденото лице. От банката с платежно нареждане за кредитен превод парите са върнати по сметката на застрахователя, като в поясненията е посочено, че банковата сметка на ползвателя на застрахователни услуги е закрита.

Застрахователят е изпратил писмо с изх. № ОК-502752/09.08.2021 г. до г-жа Р.К., с което я уведомява да предостави актуално удостоверение с банкова сметка, по което да бъде изплатено обезщетението.

С.А., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция 2

„Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, която извършила проверката по подадената жалба, установила, че застрахователното дружество не се е произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената щета, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ и съставила на ЗД "БУЛ ИНС" АД АУАН № Р-06-797/15.09.2021г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено на 27.10.2021 г. в гр. София. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал, без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно постановление № Р-10-801/26.10.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката Александрова, както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и безспорно установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с установените факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН, издадени от КФН.

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи, за да се произнесе по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 05.10.2020г – датата на предоставяне на банкова сметка. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал.

3

1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е трябвало да определи и изплати размера на обезщетението, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече именно от този момент, респективно е изтекъл на 26.10.2020 г., а нарушението следва да се счита за извършено на следващия ден - 27.10.2020г., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията на повторност, което се установява от приложените като доказателства по делото НП № Р10-714/23.07.2019г., издадено от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, което е влязло в сила на 31.12.2019г.

Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.

Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието (административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в нормата на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана въобще.

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 4000 лв. e определена съразмерно на обществената опасност на нарушението - малко над минималния размер и значително под средния. Съдът намира, че наказващият орган е изложим мотиви за налагането на санкция над минимума. Съдът се солидаризира с констатацията на АНО, че забавянето е над девет месеца, съответно, че обезщетение е направен опит да бъде изплатено едва след сезирането на КФН и след получаването на писмо, с които се изискват документи по преписката на щетата. Това обстоятелство налага и по-завишена санкция. Отделно от това значително са зачестили и забавянията на този застраховател да не се произнася в срок по предявените претенции. Видно от влязлото в сила НП, обуславящо повторността, наложената санкция в размер на 3000 лева не е изиграла своята възпираща роля, а жалбоподателят е продължил системно да не зачита срока, посочен в чл.108 от КЗ. За постигане на целите на специалната превенция съдът намира, че наложената санкция в размер на 4000 лева е справедлива и би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че размерът на наказанието е определен правилно.