Решение № 412 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110204153 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. В.

Ч. ЕГН **********, против НП № 25-0436-000472 от 27.08.2025 год. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Второ РУ, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв./ 25,56 евро/ за нарушение на чл. 104а от ЗДП.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, че същото е издадено въз основа на АУАН, съставен в нарушение на процесуалните правила.Не бил приобщен запис от използваните в хода на проверката боди камери и камерата на служебния автомобил.Приема се, че НП е издадено както в нарушение на процесуалния закон, така и в нарушение на процесуалните правила и се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.В. П., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, като в последно с.з. не се явява процесуален представител.Депозирано е писмено становище с молба НП да бъде отменено, като се приема, че заповедта за упълномощаване на длъжностните лица, които имат право да съставят АУАН е нищожна, респективно се приема, че и самото НП е нищожно.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска същата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

1

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2025 год. около 17:40ч. въззивникът Ч., управлявайки л. а. "****" с рег. № ****, се движел по ул.”****” в гр. Варна в посока бул.”****” . По същото време екип на Второ РУ-ОД на МВР-Варна,в който участвали св.К. и св.И., бил позициониран на бул.”****” срещу магазин „Кауфланд” и при преминаването на жалбоподателя с управлявания от него лек автомобил покрай тях, св.К. и св.И. ясно възприели, че въз.Ч. държи мобилен телефон в ръката си и борави с клавиатурата на телефона.Предвид горното полицейските служители спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, като непосредствено след спирането на автомобила, въззивникът признал пред проверяващите, че е „играл” на телефона, но не е говорил по същият, както и че в предходни моменти за идентично поведение е бил спиран за проверка, но съставяните актове са били отменяни.

На място срещу въззивника бил съставен, в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104а от същия закон, тъй като на процесната дата и на процесното място е управлявал л.а. , като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използване на телефона без участието на ръцете му. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение срещу акта.

Същото не било прието от АНО и на 27.08.2025 год. въз основа на акта и материалите по преписката, АНО издал атакуваното НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДП и му наложил съответното административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП.

В хода на съдебното следствие са приобщени записите от преносимата Боди камера и видео рагистратора - кар-камера, които са използвали служителите по време на проверката, но същите документират самата проверка след спирането на процесния автомобил, а не приетото за установено нарушение.

Изискани са и доказателства, че към момента на издаването на Заповед № 365 з5887/24.07.2024г. В.В., началник отдел „****” на ОД на МВР-Варна, е замествал Директорът на ОД на МВР-Варна въз основа на приобщена по делото заповед от 23.07.2024г., поради което въз основа на тази заповед, В. е подписал заповедта за определяне на св.К. като лице, имащо право да съставя АУАН за процесното нарушение със запетая пред името на Директора на ОД но МВР-Варна.

Показанията на св. К. и св.И. съдът кредитира изцяло като безпристрастни, обективни, последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.

2

34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, очевидец, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.

57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. В АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на въззивника, не го лишава от възможността да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен. Не е спорно в доктрината и константната съдебна практика, че правото на защита се реализира срещу фактите. Отделен е въпросът, че изискването за вписване ЕГН на свидетеля е отменено с изменението на ЗАНН от 2020 год. С това изменение е предвидено вписване в АУАН на датата на раждане на свидетеля, каквато не е спорно, че не е посочена в процесния АУАН. Това обаче също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила по мотивите изложени погоре.

Неоснователни за настоящия състав на съда са и възраженията за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като безспорно лицето, подписало заповедта за оправомощаването на св.К. за съставяне на АУАН за процесното нарушение, е било също оправомощено от Директора на ОД на МВР-Варна да изпълнява неговите функции по време на отсъствието му и фактът, че в предварително подготвената заповед фигурира името на А.А. и същата е подписана със запетая/ често срещан подход/ от лицето, което го замества, не може да доведе до нищожност на самата заповед.

Разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП забранява използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете.

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на действие.

В конкретния случай, въззивникът има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал процесното МПС към момента на спирането за проверка от страна на полицейските служители. Ползвал е мобилен телефон в момент, в който управлява описаното в АУАН и НП МПС. Горното се установява от показанията на разпитаните свидетели, които заявяват че въз.Ч. , преди спирането му за проверка, е държал мобилен телефон в ръката си и е боравил с клавиатурата на телефона, като непосредствено след спирането на автомобила, въззивникът признал пред проверяващите, че е „играл” на телефона, но не е говорил по същият, както и че в предходни моменти за идентично поведение е бил спиран за проверка, но съставяните актове са били отменяни.

Що се касае до възражението в жалбата за наличие в автомобила му на блутуд система, то по никакъв начин не опровергава твърденията на свидетеля за ползване на телефона по време на управление, като в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че 3 забраната е за ползване на телефон (боравене с него по време на управление на МПС – писане на съобщения, търсене на контакти, ползване на приложения пр.), а не само за провеждане на разговор. С оглед на горното не се опровергават показанията на свидетелите за ползване от въззивника на телефона.

В контекста на горното съдът счете, че въззивникът е нарушил забраната, предвидена в чл. 104а от ЗДП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП, поради което и правилно е ангажирана отговорността му като му е наложено и съответното административно наказание във фиксирания в нормата размер.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на АНО разноски за юрисконсутско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът, като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100лв. с равностойност 51,13 евро, като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на ОД на МВР Варна.

Водим от горното Варненски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0436-000472 от 27.08.2025 год. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Второ РУ, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП на Г. В. Ч. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв./ 25,56 евро/ за нарушаване нормата на чл. 104а от ЗДП.

ОСЪЖДА Г. В. Ч. ЕГН **********да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, равностойност на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4