Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7582 от 19.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44142/2022
Вид
Определение № 7582
Подписан
19.02.2024
В сила
19.02.2024
Състав
Калина Венциславова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7582 гр. *********, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110144142 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

„********************************“ АД, чрез адв. Т.Г., срещу „**********“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 541,92 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „********”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 22,73 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2020 г., в гр. *********, ж. к. „***********“ на ул. „**************“, при движение от ж. к. „**********“, след естакадата с посока РУМ „***********“, водачът А.С., управляващ лек автомобил марка „********“, модел „*****“, с рег. № *********** и притежаващ задължителна застраховка „***************” на автомобилистите в ответното дружество с полица № *************, със срок на застрахователното покритие от 25.07.2019 г. до 24.07.2020 г., при извършване на маневра „завой надясно“ навлязъл в съседната дясна лента за движение и реализирал ПТП с движещия се по нея товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, собственост на „**********“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „********” при ищцовото дружество с полица № ************, със срок на застрахователното покритие от 02.04.2020 г. до 01.04.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП на товарния автомобил, за който имало сключена застраховка „********”, били причинени щети, заведени при ищеца под № *********. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „********“ ЕАД, за което била 1 представена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 15.06.2021 г.

Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „***************“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 541,92 лева, но до настоящия момент дължимата сума не била погасена, като ответникът дължал и мораторна лихва върху нея. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч. гр. д. № 10935 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.И..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер .

Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и наличието на причинно-следствената връзка между същия и твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, както и негова вина за настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесния автомобил, който не бил изчакал изпреварващия го автомобил да приключи започната маневра „завой надясно“, с което създал предпоставки за настъпване на инцидента. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума била силно завишена и не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „***************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „********“, модел „*****“, с рег. № ***********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „********“ по отношение на увредения товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, собственост на „**********“ ЕООД; както и че по щета № ********* ищцовото дружество заплатило на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. възникване на застрахователното събитие;

2

2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП;

4. че преди настъпване на процесното застрахователно събитие увреденият автомобил бил в добро състояние и без щети;

5. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително извършването от страна на водача С.Е. ********** на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно че не е изчакал изпреварващия го автомобил да приключи започната маневра „завой надясно“, с което създал предпоставки за настъпване на инцидента.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно водачът С.Е.

**********. Неоснователни са исканията на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи полицата по задължителната застраховка „***************“ на автомобилистите и преписката по щетата, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, тъй като обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответника и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно на водача А.Д.С.. Основателно е искането на страните за допускане на съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба и в отговора задачи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 541,92 лева, 3 представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „********”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 22,73 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2022 г.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „***************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „********“, модел „*****“, с рег. № ***********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „********“ по отношение на увредения товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, собственост на „**********“ ЕООД; както и че по щета № ********* ищцовото дружество заплатило на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. възникване на застрахователното събитие;

2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП;

4. че преди настъпване на процесното застрахователно събитие увреденият автомобил бил в добро състояние и без щети;

5. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително извършването от страна на водача С.Е. ********** на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно че не е изчакал изпреварващия го автомобил да приключи започната маневра „завой надясно“, с което създал предпоставки за настъпване на инцидента.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством 4 взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 10935 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а именно С.Е. **********, ЕГН **********, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. Определя депозит в размер на 60 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да бъде призован н а адрес гр. *********, ж. к. „**********“, бл. 61А, ап. 3, тел. **********, както и на регистрираните му постоянен и настоящ адрес след представяне на документ за внасяне на определения депозит. Да се изиска справка от Национална база данни „Население“ за регистрираните постоянен и настоящ адрес на свидетеля.