Решение № 433 от 20.07.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Разград, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330102171 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., чрез пълномощника и адвокат Д.Д.К., против В. Т. Г. с ЕГН-********** от гр. ***, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1718,31 лева (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и една ст.) - дължима главница и 180,72 лева (сто и осемдесет лева и седемдесет и две ст.) - дължима договорна лихва, посочени в заповед за изпълнение по Частно гражданско дело 1662/2023 г. по описа на Районен съд - Разград, дължими по Договор за потребителски паричен кредит с номер 5078244 от 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата па подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените съдебни разноски по заповедното и исковото производства.

Ищецът сочи, че на 30.05.2022 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер 5078244 между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД с ЕИК 175070632 и ответницата, по силата на който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД отпуснало на длъжника паричен кредит в общ размер 2 120,00 лева, а длъжникът се задължил да възстанови получения кредит чрез 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 107,31 лева, първа погасителна вноска с падежна дата на 07.06.2022 г., а последната – на 07.05.2024 г., при годишен 1 лихвен процент в размер на 15,54 % и при годишен процент на разходите в размер на 30,52%. Твърди се неизпълнение, поради незаплащане на месечните вноски от кредитополучателя. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2023 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлило всички права по Договор за потребителски паричен кредит с номер 5078244 от 30.05.2022 г. ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в Договора за кредит на ищцовото дружество. Твърди се, че на 10.08.2023 г. длъжника бил уведомен с писмено съобщение, изпратено му от пълномощник на цедента. Заедно със съобщаването за цесията, на длъжника бил предоставен срок за доброволно изпълнение.

След подадено заявление съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. След подадено възражение от длъжника, заявителят в указания му от съда срок предявил иск за установяване на вземанията си, посочени в заповедта. Така ищеца обосновава правния си интерес.

В осигуреното право на отговор ответникът не е депозирал такъв. В подаденото от ответника възражение в заповедното производство се сочи, че не дължи изпълнение.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.05.2022 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с № 5078244 между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД с ЕИК 175070632 и ответницата, по силата на който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД отпуснало на длъжника паричен кредит в общ размер 2120,00 лева, а ответницата се задължила да възстанови получения кредит чрез 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 107,31 лева, първа погасителна вноска с падежна дата на 07.06.2022 г., а последната – на 07.05.2024 г., при годишен лихвен процент в размер на 15,54 % и при годишен процент на разходите в размер на 30,52 %. При сключването на договора ответницата се съгласила за застрахователна защита срещу неблагоприятни събития, свързани с живота и здравето. Уговорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 4,73 лева месечно до изтичане срока на договора за кредит.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.05.2023 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлило всички права по Договор за потребителски паричен кредит с № 5078244 от 30.05.2022 г. ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в договора за кредит, на ищцовото дружество. На 10.08.2023 г. ответницата е уведомена с писмено съобщение, изпратено и от пълномощник на цедента. Заедно със съобщаването за цесията, на длъжника бил предоставен срок за доброволно изпълнение. Съобщението не е връчено на адреса, върнато е като неполучено, поради отсъствие на ответницата от адреса.

След подадено заявление съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. След подадено възражение от длъжника, заявителят в указания му от съда срок предявил иск за установяване на вземанията си, посочени в заповедта.

Според заключението по назначената от съда ССчЕ размерът на отпуснатите средства по договора с ответницата е 2000 лева. Усвояването е реализирано на 2

30.05.2022 г. чрез направен превод по сметка с титуляр В. Т. Г.. Последната внасяла суми от 07.06.2022 г. до 07.11.2023 г. в размер на 537,12 лв., с които са погасени общо пет дължими вноски за периода от 07.06.2022 г. до 07.10.2022 г., отнесени както следва: за дължими лихви в размер на 107,90 лева, за главница 401,69 лева, за погасяване на вноските по застрахователния договор в размер на 23,65 лева. Според в.л. размерът на непогасените задължения на ответницата са 1718,31 лева за главница и 180,72 лева за лихви. След датата на цесията ответницата погасила следните суми по сметка на ищцовото дружество - на 10.04.2024 г. в размер на 100 лева и на 09.05.2024 г. - също 100 лева, с които експертизата приема, че са погасени задълженията на ответницата за лихви в размер на 180,72 лева и главница в размер на 19,28 лева, като остават непогасени задълженията за главница в размер на 1699,03 лева.

По искане на ищеца в с.з. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на иска чрез намаляване на размера му, така че същият остава предявен за сумата от от 1699,03 лв., като за разликата до пълния предявен размер за главница, а именно 1718,31 лева и за сумата от 180,72 лева за договорна лихва, е прекратил производството поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК. Съдът е обезсилил Заповед № 888 от 02.10.2023 г. по ЧГД № 1662 по описа за 2023 г. на Районен съд - Разград в частта за сумата над 1699,03 лева до пълния размер от 1718,31 лева, представляващи главница и за сумата от 180,72 лева за договорна лихва.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни извод:

По основателността на исковете по чл. 422 от ГПК:

Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане.

Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

По делото се установи безспорно, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и следващите от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП.Очевидно е, че ГПР не надхвърля размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не се установява да са налице неравноправно договорени клаузи.

Относно уведомяването на ответни ц а т а за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото – писмо от цесионера за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми и за цесията, което видно от обратната разписка не е връчено, поради отсъствие на 3 ответницата. По делото е установено, че ищецът е материално правно легитимиран да претендира изпълнение на сумите по кредита, тъй като вземането на заемодателя е било цедирано. В конкретния случай липсват твърдения за удовлетворяване на гражданското притезание, удостоверено в процесното изпълнително основание чрез доброволно изпълнение, адресирано към стария кредитор-цедент. Допълнителен аргумент е факта, че ответницата е извършила плащания след издаване на заповедта. Съгласно тР.та съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Ето защо съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това. По делото е установено, че са запплатени дължимите вноски до м. октомври 2022 г. Съобразно посоченот в чл. 13, ал. 2 от ОУ при допуснато просрочие на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви) кредиторът има право да обяви всички свои вземания по кредита за предсрочно изискуеми. Следователно са били налице условията за предсрочна изискуемост към момента на изпращане на уведомителното писмо.

Установи се от приетото заключение, че непогасения остатък от главницата е в размер на претендирания от ищцовото дружество 1699,03 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 27.09.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Съобразно посоченото в чл. 13 от ОУ ищецът има право да претендира заплащане на законна лихва.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, като съдът взе предвид и поведението на ответницата, станало причина за подаване на исковете.

Същите са доказани в общия размер от 715,96 лв., от които: 75,96 лева за заплатената държавна такса (от тях 37,98 лв. по заповедното) , 240,00 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното, както и 400,00 лев а за възнаграждение на вещото лице. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 277,98 лв. по заповедното производство и общо 437,98 лв. по исковото производство.

Така мотивиран, Районен съд – Разград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата В. Т. Г. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ . Разград, обл.

4

Разград, ***, дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, общ.

Столична, обл. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 - 6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., следната сума във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 888 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.10.2023 г. по Частно гражданско дело № 1662 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград :