Решение № 3622 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20255330100455 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от И. И. Б. против „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени искови претенции, както следва: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1187, 11 лева- платена без основание в полза на ответника във връзка с недействителния Договор за предоставяне на потребителски кредит №**** /**** г. сключен между страните и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 857, 11 лева- платена без основание в полза на ответника договорна лихва за периода 27.04.2022г.- 17.06.2022г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/**** г. сключен между страните.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/ **** г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер от 5000 лева. Отразеният в договора лихвен процент е 0,00%, като същевременно е посочено и че потребителят дължи на кредитора лихва в размер от 1750 лв. ГПР съобразно чл. 4 от договора се равнява на 49,66%. Допълнително, поддържа се и че съобразно чл. 5 от договора, ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с “Ferratum Bank”. Такъв договор бил сключен като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 4950 лв.

Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР. Твърди се да е налице и пълно разминаване между посочения в договор лихвен процент (0,00%) и номиналната сума, която е посочено, че се дължи като договорна лихва (1750 лв.). Твърди се нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на осн. чл. 22 ЗПК води до 1 цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Доколкото договорът за кредит е недействителен, ищецът поддържа че следва да му бъдат възстановени и всички суми, платени над размера на върнатата главница. В случай че се приеме, че договорът не е цялостно недействителен, то се моли да му бъде възстановена сумата заплатена за договорна лихва. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД. В същия се признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/**** г. и е налице сключен договор за поръчителство с “Ferratum Bank”. Излага се становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Последният доброволно и след предоставяне на пълната необходима преддоговорна информация е сключил договор за поръчителство с „Ferratum Bank”. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и поръчителя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Фератум България” ЕООД (като заемодател) и ищеца И. И. Б. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 5000 лв. Отразеният в договора лихвен процент е 0, 00%, посочено е, че общият размер на дължимата възнаградителна лихва по договора е 1750 лв., годишният процент на разходите е 49, 66%, а задължението следва да се погаси на осемнадесет месечни вноски до 19.10.2023г. Съобразно чл. 5 от договора за паричен заем, вземанията на кредитора следва да се обезпечат чрез поръчител- “Ferratum Bank” (дружество регистрирано в М.).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца И. И. Б. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Между ищеца и „Ferratum Bank” е сключен договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) от **** г., който обезпечава вземанията на кредитора по процесния договор за кредит. Ищецът- потребител дължи възнаграждение в полза на поръчителя „Ferratum Bank” (договорът за поръчителство е възмезден), което е в размер от 4950 лв. При формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се включва възнаграждението дължимо към поръчителя. Във връзка с процесното кредитно правоотношение, ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сума в общ размер от 6 187,11 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника „Фератум България” ЕООД като заемодател и ищеца И. И. Б. като заемател, 2 е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) от ****г., сключен между ищеца и “Ferratum Bank”.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5 от посочения договор.

Разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank” (което дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да “насочи” длъжника към единствената форма на обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от “Ferratum Bank”. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с “Ferratum Bank” е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи установения максимален размер на ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 3 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 66%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето на поръчителство от “Ferratum Bank”, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Впрочем, обстоятелството че възнаграждението на поръчителя не се включва при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се и оспорва от ответната страна (поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване с доклада по делото).

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за възнаграждение по договора за гаранция към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция).