Определение № 148 от 17.12.2024, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Радомир, 17.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200303 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на „искане“ от К. Т. Й., с ЕГН:********** от гр.Р., ул. «Г.» №., чрез адв.Т. Л. за прогласяване нищожността на Наказателно постановление №./17.08.2020г. на началник сектор „Пътна полиция„ към ОДМВР-Перник, с което е наложено на жалбоподателя Й. административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки. В „искането“ , жалбоподателя чрез адвокат-пълномощника си навежда доводи за нищожност на НП, тъй се сочи ,че НП е издадено от АНО в установената от закона форма, като в противоречие със закона е АНО в процесното НП е посочил 7-дневен срок за обжалването му, вместо 14-дневен срок като по този начин според жалбоподателя е издал един нищожен акт.

Въззиваемата страна не е изразила становище по „искането“.

След като се запозна с „искането“ и материалите по преписката, настоящият съдебен състав намира следното:

Съобразно основите на действащото наказателно право наказателното постановление не е индивидуален административен акт. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, съгласно която същото следва да се счита за административно-правораздавателен акт, а не общ или индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65, чл. 1, ал.1 и сл. АПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 1, т.1 АПК, с този кодекс се урежда издаването, оспорването и изпълнението на административни актове, като същият предмет отново е подчертан недвусмислено и с разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.1 АПК. При това положение, за да е допустимо производство по оспорване на акт, включително с твърдение за нищожност, абсолютна процесуална предпоставка е този акт да е административен по легалните 1 дефиниции в АПК, а не правораздавателен, какъвто съгласно чл. 53, чл. 57 ЗАНН, е наказателното постановление.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото подлежи на проверка от районния съд, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните постановления е предвиден специален ред, който изключва общия ред по АПК. В законодателството не е предвидена друга възможност да се установява самостоятелно и да се обявява нищожност на НП и АУАН извън производството по ЗАНН. В същото време разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща за неуредени въпрос към нормите на НПК. Доколкото въпросът за основанията за отмяна на наказателните постановления не е уреден изрично в ЗАНН, следва да се приеме, че те могат да се приравнят в значителна степен с основанията за отмяна на присъдите и решенията, предвидени в НПК. Разпоредбите на НПК не предвиждат възможност за прогласяване нищожността на постановен акт. Също така според разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, определяща процесуалните възможности на съда в административнонаказателния процес, районният съд може да потвърди, измени или отмени наказателното постановление. Отново обаче не е предвидена процесуална възможност за прогласяване нищожността на издадено наказателно постановление. При това положение съдът намира, че действащата нормативна уредба не предвижда правомощие за районния съд да прогласява нищожност на наказателните постановления. В тази насока е и съдебната практика. Искането за прогласяване нищожността на издаденото наказателно постановление не подлежи на разглеждане и от Административния съд, доколкото не се касае за индивидуален административен акт, а и възможността за съдебна защита срещу наказателните постановления е регламентирана в ЗАНН, като към АПК чл.63, ал.1 от ЗАНН препраща само относно правилата за касационното производство.

Предвид горното „искането“ като процесуално недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане.

С оглед на горното и на основание чл. 63г от ЗАНН, Радомирският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „искането“ на К. Т. Й., с ЕГН:********** от гр.Р., ул. «Г.» №., чрез адв.Т. Л. от САК съдът ДА ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНО наказателно 2 постановление №.../17.08.2020г. на началник СЕКТОР „ПП“ към ОДМВР-Перник, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 303/2024 година по описа на Районен съд - Радомир.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Перник.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3