Решение № 20002 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20002 гр. С., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110118461 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от „В.В.“ ООД, ЕИК *** срещ у „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ***, с която са предявени установителни искови претенции, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемен договор между „В.В.“ ООД и „Н.С.“ ЕАД;

2/ иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че е налице договорно правоотношение възникнало на база Договор за наем № *** г. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир С.В., с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Х., в землището на гр. Х., местност К.на и писмо изх. № Д53-1465-113#3 от 03.12.2019 г. на изп. директор на „Н.С.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че първоначално между В.Й.П. и ответника бил сключен договор за наем *** г. за посочения по-горе обект, при срок на договора – три години и наемна цена от 4500 лв. Твърди, че с писмо изх. № Д-53-1465-113/03.12.2019 г. ответникът се е съгласил „В.В.“ ООД да бъде наемател по вече сключения договор за наем. Не оспорва факта, че не е заплащал наемно възнаграждение, тъй като твърди, че между него и ръководството на ответното дружество е било налице споразумение да заплаща само консумативите за ползване на обекта, тъй като в язовира нямало достатъчно количество вода, за да се ползва за предвидените стопански цели. Твърди, че със Заповед № РД -11- 239/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор договорът за наем сключен между В.П. и „Н.С.“ ЕАД е прекратен.

Заявява, че доколкото правоотношението между ищцовото дружество и ответника не е прекратено и е все още действащо, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на това обстоятелство. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Н.С.“ ЕАД дава становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Не оспорва, че между него и В.П. е бил сключен процесния договор за наем, като и че от страна на В.П. е направено искане за преотдаване под наем на язовира на „В.В.“ ООД, като от страна на ответника е дадено съгласие за това, но от страна на ищеца не са представени доказателства за пренаемането му. Твърди, че В.П. не е изправна страна по договора за наем, доколкото не е заплащал дължимите наемни вноски /факт който не се 1 оспорва от ищеца/. Заявява, че поради неизпълнение на задълженията за плащане е прекратил договора за наем, като за целта е съставен и приемопредавателен протокол. Сочи, че за неплатените наемни вноски е образувано ч.гр.д. 559/2022 г. по описа на РС - Х..

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за наем № *** г., от който се установява, че страни по него са настоящият ответник – в качеството му на наемодател и В.Й.П., в качеството му на наемател. Предмет на договора е временното и възмездно ползване на имот, собственост на ответника - водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир С.В., с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Х., в землището на гр. Х., местност К.на. С приемо-предавателен протокол от 30.09.2019 г. ответникът е предал на В.Й.П. за ползване обекта, предмет на Договора за наем.

Видно от представеното писмо, изхождащо от „Н.С.“ ЕАД, централно управление с изх. № Д-53-1465-113#3 от 03.12.2019 г., адресирано до В.Й.П., ответникът е дал писмено съгласие за преотдаване под наем на язовир „С.В.“ на фирма „В.В.“ ООД – настоящ ищец.

Със заявление от 04.06.2020 г. В.Й.П., управител на „В.В.“ ООД, адресирано до управителя на „Н.С.“ ЕАД, клон Х., е поискал експертна оценка за състоянието на язовира, обем налична вода и покрита водна площ, като е посочил и също, че документът е необходим за представяне пред „Н.С.“ ЕАД, гр. С., „Басейнова Дирекция“ и РИОСВ. С писмо с изх. № АД-526/11.06.2020 г., „Н.С.“ ЕАД, клон Х., адресирано до В.П., е предоставило информация относно състоянието на язовира.

Със Заявление с изх. № 3/26.10.2020 г. към Изп. директор, при ответника с вх. № Д53-1465-113#6 от 26.10.2020 г., В.Й.П., управител на „В.В.“ ООД, е направил искане за сключване на споразумение с начален срок – моментът, в който язовирът отговаря на параметрите за реално ползване. Направено е искане срокът да бъде удължен с 3 години.

Върху заявлението е поставена резолюция с отбелязване „за становище/за отговор/ за сведение“.

Представено е удостоверение с изх. № 1481/12.01.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от което „В.В.“ ООД, на 12.01.2021 г. е вписано в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обект РС „С.В.“, имот с идентификатор *** по КК на гр. Х. по партида с № 25400073.

Представено е решение № ХА-21ПР/2020 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, изхождащо от Министерство на околната среда и водите, Регионална дирекция – Х., видно от което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Развъждане, отглеждане и угояване на риба за свободна консумация и спортен риболов в язовир „С.В.“ в ПИ № *** по КК на гр. Х.“.

Видно от представената заповед № *** г. на „Н.С.“ ЕАД, централно управление, е прекратен Договор за наем № *** г., сключен между „Н.С.“ ЕАД, гр. С. и В.Й.П. на основание чл. 33, ал. 1, т. 4, считано от 03.11.2021 г. За пълнота следва да се посочи, че чл.

33, ал. 1, т. 4 от Договора за наем, предвижда, че договорът се прекратява едностранно без предизвестие от наемодателя, при неплащане на 1 годишна наемна вноска от наемателя в срока по чл. 4 от Договора.

От страна на ответника е представена покана за доброволно изпълнение от 16.10.2020 г., адресирана до В.Й.П., от съдържанието на която се установява, че В.Й.П. е поканен да заплати задълженията си по Договора, в размер на 5 400 лв., в 7-дневен срок от получаване на поканата. В поканата е посочено, че при неизпълнение ще бъдат предприети действия по прекратяване на договора.

Ответникът е представил и приемо-предавателен протокол от 02.12.2021 г., изготвен във връзка с прекратяването на Договора за наем. Същият не е подписан от наемателя В.П., като е отбелязано, че лицето не се е явило в указания час въпреки изпратена и получена в 2 този смисъл покана с изх. № АД1380/25.11.2021 г.

В проведеното на 07.10.2024 г. о.с.з., по реда на чл. 176 ГПК са дадени обяснения от законния представител на „Н.С.“ ЕАД – С. Д. Д., която е посочила, че е дала съгласие за преотдаване на обекта под наем. На въпроса дали резолюцията и подписа на „Заявление от В.П. с изх. № 3/26.10.2020 г. към Изп. директор, при ответника вх. № Д-53-1465-113#6 от 26.10.2020 г.“ са нейни, Д. е дала отрицателен отговор, като е посочила, че резолюцията и подписа са на г-н И.Х., който към онзи момент я замествал, за което имало и заповед. Д. е изложила, че тя е подписала и издала писмо с изх. № Д-53-1465-113#3 от 03.12.2019 г. относно съгласието за преотдаване под наем, след което нямало никаква обратна връзка от наемателя дали е преотдал имота. На въпроса „Защо след приемане на всички видове разрешителни на името на „В.В.“ ООД, издадени от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район “ – Пловдив и НАРА гр. Бургас за водоползване и промишлен риболов за язовир „С.В.“ – Х., не са променили договора за наем между страните“, Д. е посочила, че служебно не ги уведомяват за получаване и издаване на разрешителни, както и че задължение на наемателя е да ги извади и предостави тези разрешителни, в случая физическото лице-наемател по договора.

По делото са изслушани свидетелските показания на А. С. М. – директор „С.“ в „Н.С.“ ЕАД. Свидетелят е разказал, че след получаването на резолюираното за изпълнение „Заявление от В.П. с изх. № 3/26.10.2020 г. към Изп. директор, при ответника вх. № Д-531465-113#6 от 26.10.2020 г.“ не е променил договора за наем, т.к. не променяли договорите, а давали съгласие. В случая имало един договор – този с физическото лице, а не с настоящия ищец. Не е виждал издадени разрешителни на името на ищцовото дружество. Посочил е, че разрешителни не се издават на физическо лице, трябвало да има фирма, затова правили пререгистрации. В случая човекът бил един и същ.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемен договор между „В.В.“ ООД и „Н.С.“ ЕАД: на първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав в съответствие със задължителните указания, дадени с Определение от 08.01.2024 г. по в.ч.гр.д. 13746/2023 г. по описа на СГС, е указал на ищеца с Разпореждане № 9383/18.01.2021 г. да посочи дали предявява отделен иск за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемния договор или се позовава на този факт, единствено с цел да обоснове съществуването към момента на облигационното правоотношение по Договора, предмет на предявения установителен иск. С молба с вх. № 48604/14.02.2024 г. ищецът е заявил, че предявява иск за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемния договор. С разпореждане № 40974/18.03.2024 г. съдът е указал на ищеца да формулира петитум по всеки един от исковете. С молба с вх. № 112713/05.04.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че договорът е действал към момента на предявяване на иска и че не е бил прекратен. С оглед направеното уточнение от страна на ищеца, в проведеното на 17.06.2024 г. съдът е приел, че ще се придържа към обявения проект за доклад в съдебното заседание, проведено на 24.04.2023 г., с уточнението, че от страна на ищеца е предявен иск за установяване на несъществуването на факта на прекратяване на наемния договор с „В.В.“ ООД.

Така направеното от страна на ищеца искане, представлява искане за установяване несъществуването на факта на прекратяване на Договора за наем. Самостоятелен предмет на установителен иск могат да бъдат отделни факти, които имат значение за гражданските права и/или правоотношения между страните, но само в изрично предвидените от закона случаи. Установяването на посочения факт по исков ред – несъществуване на прекратяването на Договора за наем, не е предвидено в изрична разпоредба на закона. С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемен договор между „В.В.“ ООД и „Н.С.“ ЕАД се явява 3 недопустим, което налага оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази част.

По отношение на иска с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че е налице договорно правоотношение възникнало на база Договор за наем № *** г. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир С.В., с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Х., в землището на гр. Х., местност К.на и писмо изх. № Д-53-1465-113#3 от 03.12.2019 г. на изп. директор на „Н.С.“ ЕАД: ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на иска при твърдения, че ответникът оспорва възникването и съществуването на наемно правоотношение между „В.В.“ ООД и „Н.С.“ ЕАД, като счита, че е налице такова с физическото лице В.П.. С оглед изложеното предявеният иск се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Както бе посочено и по-горе от представените доказателства по делото се установява, че между лицето В.П., в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, е сключен Договор за наем № *** г. с предмет временното и възмездно ползване на имот, собственост на ответника - водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир С.В., с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Х., в землището на гр. Х., местност К.на. От представените доказателства не се установява между страните в настоящото производство да е възникнало наемно правоотношение, не се установява и също страните по Договора за наем (В.П. и „Н.С.“ ЕАД) да са постигнали съгласие за изменение на договора, в частност такова относно промяна на наемателя. Даденото от страна на настоящия ответник съгласие за преотдаване на обекта, предмет на договора, не може да се тълкува в смисъл, че същият се е съгласил да се промени страната по Договора, най-малко поради обстоятелството, че договорът е двустранен и всякакви промени във връзка с него следва да се извършват по споразумение между двете страни, в който смисъл е и чл. 35 от представения Договор за наем.