Решение № 18699 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18699 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110115665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Д.

С. П. искова молба против В. Б. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300,00 лв., представляваща главница за незаплатено възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 3164/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 10.07.2019 г. между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие № 792674, по силата на който ответникът възложил на ищцата да подаде жалба против решение на РС Костинброд, постановено по гр.д. 1161/2017 г. и да осъществи процесуално представителство във въззивната инстанция. Ищцата твърди, че е изпълнила задълженията си по договора, но ответникът не заплатил уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че е платил всички дължими на ищцата хонорари и освен това излага, че същата си е присвоила недължими пари. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл.

36 ЗАдв.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е 1 възникнало договорно правоотношение с твърдяното съдържание, размера на уговореното възнаграждение, че е изправна страна - т.е., че след надлежно упълномощаване е изпълнил задълженията си да окаже съдействие на клиента във връзка с подаване на жалба против решение на РС Костинброд, постановено по гр.д.

1161/2017 г. и да осъществи процесуално представителство във въззивната инстанция.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото се възнаграждение.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г., по силата на който ответникът е възложил на ищцата да подаде жалба против решение на РС Костинброд, постановено по гр.д. 1161/2017 г. и да осъществи процесуално представителство във въззивната инстанция.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От приложеното на л. 4 исковото и л. 7 заповедното производство, копие на Договор за правна защита е съдействие № 792674/19.07.2019год. се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на жалба против решение, постановено по гр.д. № 1161/2017г., по описа на РСКостинброд.

От представените на л. 5 копие на жалба, на л. 7 копие на протокол от проведено открито съдебно заседание и копие на решение № 88/27.02.2020г., постановено по в.гр.д. № 726/2019г. по описа на СОС, се установява, че адв. П. е осъществила процесуално представителство по процесното дело, като е изготвила жалба и е взела участие във въззивното производство, видно от протокола от о.с.з, респективно същата е изправна страна по процесния договор.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа твърденията си, че е заплатил дължимото се по Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г., адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., доколкото приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства не установяват плащане именно по този договор.

На стр. 26 по делото е приложено копие на договор за правна защита и съдействие, различен от процесния. На стр. 27 е приложена разписка за заплащане на сумата от 200.00лв., като в същата, като основание е посочено „паричен превод“.

Настоящият съдебен състав намира, че тази разписка не доказва плащане по процесния договор, доколкото същата установява превод, извършен на 05.10.2015г., а процесният Договор за правна защита е съдействие № 792674 е подписан между страните четири години след това на 19.07.2019год. По идентични съображения съдът намира, че и приложената на л. 28 по делото разписка не доказва плащане по процесния договор за правна защита и съдействие, тъй като същата е за плащане от 18.01.2016г. Разписката на л. 29 по делото също е за превод, извършен преди датата на сключване на договора – 03.10.2016г., респективно не доказва плащане по същия.

Приложените на л. 30 и л. 31 разписки първо не са източник на информация за плащане по процесния договор, доколкото е видно, че касаят отношения по изпълнителни дела, а предмет на процесния Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г., е процесуално представителство по исково производство, второ не са носител на информация и за това, кой и в полза на кого е платил 2 индивидуализираните суми. Приложените на л. 32-34 разписки също не доказват плащане по процесния договор, доколкото тази на л. 32 е за плащане по Договор за правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г., тази на л. 33 също е за плащане по Договор за правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г., а разписката на л. 34 установява плащане на 07.07.2017г., тоест две години преди подписване на процесния Договор за правна защита е съдействие № 792674/19.07.2019год.

По изложените съображения, доколкото се установи по делото, че между страните е налице договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, ищецът установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора, а ответника не доказа плащане на уговореното възнаграждение в размер на 300.00лв., настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция се явява основателна.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса в исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че В. Б. Д., ЕГН **********, дължи на Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв, сумата от 300.00лв. – неизплатено възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 3164/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, сумата от 50.00лв. – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3