Решение № 260084 от 27.08.2021, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260084 / 27.8.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На тридесети юни две хиляди двадесети първа година.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......923.........по описа за..........2020 ..................година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът В.И.И. чрез пълномощника му и процесуален представител адв. К.К. с която същият е предявил обективно съединени искове по чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ срещу Гаранционен фонд – с първият от който моли съда да постанови решение с което да осъди Гаранционният фонд да му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от него болки и страдания произтичащи от счупването на лявата му мишнична кост , вследствие на настъпило ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа , ведно със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на вземането, като с втория иск същият ищец В.И. моли съда да постанови решение с което да осъди Гаранционен фонд да му заплати сумата от 2000 лв. , представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди произтичащи от унищожаването на каруцата му и гибелта на коня му , вследствие на настъпило ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа , ведно със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на вземането .Ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати и всички направени от него съдебни разноски по делото.

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалния му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

Ответната страна респективно ответникът Гаранционен фонд гр. София е редовно уведомен за предявените срещу него искове , на същият съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание , като същият е подал отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който счита така предявените искове за допустими за разглеждане , но оспорва същите искове като изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива , ведно със законните последици от това както по основание така и по размер , като излага подробни съображения в същия отговор .Освен това същият ответник е направил възражение за изтекла пет погасителна давност, считано от датата на настъпилото ПТП в който срок се погасявали правата по договора за застраховка по риска Гражданска отговорност , поради което претенциите свързани и произтичащи с настъпилото ПТП срещу него се явявали погасени по давност . Затова и с оглед на това че съдът е приел, че исковете се явяват допустими за разглеждане и като такива съдът ги е разгледал по същество.

В съдебно заседание ответникът не признава исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни изцяло .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящите искове са предявени от ищеца В.И.И. и със същите се претендират неимуществени и имуществени вреди настъпили в ищеца вследствие на претърпяно от него ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа , които са както следва – претенция за заплащане на сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от него болки и страдания произтичащи от счупването на лявата му мишнична кост , ведно със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на вземането и претенция за заплащане на сумата от 2000 лв. , представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди произтичащи от унищожаването на каруцата му и гибелта на коня му , ведно със законната лихва върху същата главницата , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на вземането. Същите са насочени срещу Гаранционен фонд гр. София .Същите искове се обосновават с горепосоченото настъпило ПТП на дата 11.11.2015 г. около 00, 00 часа , като се твърди от ищеца , че същото ПТП е настъпило на черен път близо до гр.

Карнобат , на неосветен участък , в тъмната част на денонощието.. За същата средна телесна повреда посочена от ищеца е образувано досъдебно производство № 282 ЗМ – 519 /2015 г. по описа на РУ гр. Карнобат при ОД на МВР

Бургас , преписка вх. № 1406 / 2015 г. по описа на Районна прокуратура Карнобат

, което досъдебно производство е образувано на дата 11.11.2015 г. срещу неизвестен извършител затова , че на 11.11.2015 г. около 00, 00 часа в гр. Карнобат, обл. Бургаска на ул. П.К. Яворов чрез удар в областта на ръката , причинил на лицето В.И.И. – ищеца по настоящото дело от гр.

Карнобат , средна телесна повреда, довело до трайно затрудняване на движението на крайника – престъпление по чл.

129 ал.1 вр. с ал.2 от НК, като с постановление за спиране на наказателното производство от 17.08.2020 г. на Районна прокуратура Карнобат , същото досъдебно производство е спряно поради неразкриването на извършителя на престъпленията по чл. 343 ал. 3 б. а ,предл. второ във вр. с ал.1 б. б предл. второ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК и по чл. 129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК . Същият акт – респ. постановление на Районна прокуратура гр. Карнобат отнасящо се до спирането на горепосоченото досъдебно производство е официален документ на разследващия орган и е за различно място на увреждане по отношение на ищеца – в гр. Карнобат на ул. П.К. Яворов и е за две телесни повреди нанесени на ищеца – първата счупването на лявата му мишнична кост и втората разкъсно – контузна рана с импресионно счупване под нея на черепа и контузия на мозъка , което е също средна телесна повреда по смисъла на чл.

129 от НК , за които увреждания същият ищец е бил лекуван оперативно . По делото няма събрани никакви точни доказателства относно това къде е настъпило процесното твърдяно ПТП , какъв точно е механизма на същото , по какъв точно начин е нанесена твърдяната средна телесна повреда на ищеца – счупването на лявата му мишнична кост , както и каква е причинно – следствената връзка между поведението на водача на лекия автомобил и телесното увреждане на ищеца

, тъй като по делото са ангажирани в тази връзка само свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Иван И.- баща на ищеца , чиито свидетелски показания съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК тъй като същият се явява заинтересован от изхода на настоящото дело да е в полза на ищеца и не се явява и очевидец на същото ПТП и на свидетеля М. К. който твърди за настъпило ПТП край гр. Карнобат и твърди , че се явява очевидец на същото. Първият свидетел И. , бащата на ищеца не е свидетел на процесното ПТП и не описва същото , като твърди само за счупената ръка на сина си и че това е станало след като някакво лице твърдяно от него като В. Т. Ч. е блъснал с лек автомобил управлявана от сина му каруца и кон и последният е паднал и си е счупил ръката , а конят респ.кобилата първоначално твърди , че е била мъртва , а впоследствие твърди , че е била със счупени крака и после я е продал за 100 лв. на друго неизвестно лице , а впоследствие твърди , че са продали и каруцата на вторични суровини за 20 лв.. По този начин съдът намира , че същият свидетел възпроизвежда отчасти чужди – на сина му – ищеца В.И. възприятия и отчасти негови – свързаните с нанесената телесна повреда на сина му и нейното лечение. Вторият свидетел твърди , че същото горепосочено лице- В. Т. Ч. е блъснало лек автомобил управляваната от ищеца каруца с кон и вследствие на това същият е паднал и си е счупил ръката според него , но че впоследствие след падането на ищеца на земята му е бил нанесен побой от същото лице заедно с други лица като са го биели с дъска , с юмруци , шамари и ритници по цялото тяло вкл. и по ръката му , която е била счупена. По този начин съдът намира , че не се събраха категорични доказателства относно това какво е причинило счупването на ръката на ищеца – дали удара с лек автомобил на каруцата и коня управлявани от него , вследствие на което същият е паднал на земя и си е счупил ръката или това е станало вследствие на нанесения му жесток побой от съответните горепосочени лица с дъска, с юмруци , шамари и ритници по цялото му тяло вкл. и по счупената му ръка. Това не се доказа по категоричен начин и от назначената по делото съдебно медицинска експертиза извършена от вещото лице П. ,което вещо лице посочва в експертизата си и в съдебно заседание , че счупването на лявата мишнична кост на ищеца В.И. може да е станало в резултат на претърпяно ПТП след падане на терена върху лявата му ръка , както и по друг начин - след удар с твърд тъп предмет – дървената част на дръжката на лопата , с дърво или метална тръба. По делото е назначена и съдебно автотехническа експертиза по която е дало заключение вещото лице Е. , което вещо лице поради липса на извършен оглед на местопроизшествието ,липса на оглед на каруца , липса на идентификация на МПС за което се твърди , че е блъснало управлявана каруца и коня от ищеца , липса на протокол за ПТП , липса на снимков материал на пътя на района на местопроизшествието , липса на скица с конкретни данни за точното местоположение на участниците в ПТП и липса на изготвена по досъдебното производство автотехническа експертиза не може да посочи какъв е точно механизма на твърдяното ПТП , къде точно евентуално същото е настъпило , какви са били действията на ищеца при управлението на каруцата с коня и съответно действията на водача на твърдяния лек автомобил причинил ПТП, като по този начин същата експертиза не допринася за изясняването на съответната фактическа обстановка по делото , вкл. и дали има наистина настъпило ПТП . По този начин съдът намира , че по делото ищецът не е ангажирал достатъчно и убедителни доказателства относно претенцията за неимуществени вреди , респ. това дали е настъпило процесното твърдяно ПТП , какъв точно е механизма на същото , по какъв точно начин е нанесена твърдяната средна телесна повреда на ищеца – счупването на лявата му мишнична кост , както и каква е причинно – следствената връзка между поведението на водача на лекия автомобил и телесното увреждане на ищеца .Не се доказа и също , респ. по никакъв начин , което е и задължително за определянето на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди , дали ищецът е понесъл и какви болки и страдания вследствие на получената от него средна телесна повреда. Същото се отнася за претенцията за имуществени вреди за обезщетение за унищожаването на каруцата му и гибелта на коня му , тъй като не се ангажираха доказателства относно това от какво е починала кобилата , кога е починала кобилата, вида и цената на същата , както и това чия е собственост е тя , тъй като свидетелите не посочиха такива обстоятелства , даже свидетелят И. – бащата на ищеца твърди , че е продал същата още жива на друго лице за 100 лв. , което показва , че същата е била жива , както и че той е получил за нея продажната й цена и че същата не е собственост на ищеца. Същото се отнася и за твърдяната унищожена изцяло каруца , тъй като не се ангажираха никакви доказателства , чия собственост е тя , нейния вид и цена , както и твърдяното от ищеца цялостно нейно унищожаване.

Съгласно разпоредбата на чл.

557 ал.1 т.1 от Кодекса за Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), но тъй като в случая не се установи както бе посочено по-горе , че ищецът е претърпял твърдените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на твърдяното от него

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf5b5880-4e33-454a-9608-84068569d185