Решение № 3338 от 30.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3338

Хасково, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА канд № 20267260700660 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно, по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Д. А. Г. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник - адв. И. Д., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №73/22.04.2026г., постановено по АНД №617/2025г. по описа на Районен съд – [община].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Твърди се, че мотивите на съда били формални и неправилни. Не били взети предвид направените от жалбоподателя възражения, че нарушението не било конкретизирано. Навеждат се доводи, че липсвали достатъчно доказателства за умишлено поведение, съставляващо „дрифт“. Установявало се само поднасяне на автомобила, след рязко подаване на газ, довело до завъртане и хаотични движения на автомобила, но без умисъл за дрифт, тъй като при дрифта завъртането и извеждането на МПС извън контрол било преднамерено и желана от водача последица в резултат на целенасочено негово поведение. В случая не се установило от показанията на свидетелите дали със сигурност имало поднасяне на автомобила или завъртане на същия, нито да е налице повторяемост на посочените действия. Освен това, разпитаните като свидетели полицейски служители не били очевидци на станалото. Показанията на свидетеля Г. Н., която подала сигнала срещу лицето, оставали изолирани от останалите събрани по делото доказателства и в някои части дори им противоречали, но съдът ги кредитирал и въз основа на тях изградил изводите си. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №73 от 22.04.2026г., постановено по АНД № 617/2025г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 25-0271-000981 от 18.11.2025 г. на началник група в ОДМВР Хасково, РУ [община], с което на Д. А. Г., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева/1533.88 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че АУАН и НП са били издадени от компетентни органи, при спазване на предвидените в ЗАНН срокове, имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42, чл. 43, респ. на чл. 57 ЗАНН, а самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. На следващо място, на базата на кредитираните гласни и писмени доказателства, съдът е намерил за категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване и констатиране на процесното нарушение, което било правилно квалифицирано както от актосъставителя, така и от административно наказващия орган (АНО) по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Позовал се е на показанията на свидетелите С. Д., Г. Н. и М. М. – служители на РУ – [община], както и на свидетеля Ж. С., и е приел, че е налице доказаност на нарушението и неговото авторство. Посочил е, че безспорно се доказало, че жалбоподателят подал рязко газ, завъртайки управлявания от него автомобил в кръг, като сторил това няколко пъти. Така повишил оборотите на двигателя, с което превъртал задействащите колела на автомобила и преднамерено го извел извън контрол. Именно тези му действия с автомобила представлявали действия с висока обществена опасност и свидетелствали за нерегламентирано ползване от страна на жалбоподателя като водач на МПС на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Извършването на тези действия било показателно, че жалбоподателят ползва пътя, отворен за обществено ползване, за цел, различна от превоза на хора и товари и съответно говорело за умисъл в поведението на жалбоподателя при извършване на описаното в НП нарушение. Накрая съдът е приел, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 ЗАНН, както и че наложените административни наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията за неконкретизираност на нарушението. В АУАН и в НП са отразени всички обективни и субективни признаци на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като описанието на движението и начинът на управление на лекия автомобил от Д. А. Г. съответства напълно на дадената от АНО правна квалификация. В АУАН и в НП изрично е обективирано, че водачът на МПС е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е подавал рязко газ с цел контролирано поднасяне на автомобила, с което е създавал опасност за останалите участници в движението. Описаната техника на шофиране, която съобразно формираната практика представлява, т.нар. „дрифт“, безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване. В случая нарушението е описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. В тази връзка, при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на процесуално основание, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Правилно и обосновано е прието, че извършеното от касатора нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. В тази връзка въззивният съд е обсъдил подробно и детайлно показанията на разпитаните свидетели по делото, като ги е съпоставил помежду им, откроил е несъответствията между тях и е изразил ясно и точно убеждението си защо намира, че трябва да се кредитират тези на свидетелите С. Д., Г. Н. и М. М. – служители на РУ – [община], както и на свидетеля Ж. С., респ. защо не заслужава доверие заявеното от свидетеля К. П., досежно изложената от същия фактологическа версия относно поднасяне и липсата на завъртане на автомобила. Некредитирането на показанията на последния свидетел не съставлява процесуално нарушение, след като въззивната инстанция е посочила правилни съображения, поради които е достигнала до този извод. На следващо място, невярно е твърдението, че показанията на свидетеля Г. Н. били изолирани от останалите събрани по делото доказателства и в някои части дори им противоречали, тъй като при внимателния им прочит не се установява свидетелят да излага противоположни или взаимно изключващи се фактически обстоятелства.

В този ред на мисли следва да се приеме за недоказано възражението, че в случая било налице поднасяне и хаотични движения на автомобила, които не били преднамерени и не били част от поведението, което се обобщава с понятието „дрифт“.

Предвид горното, правилно районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване на процесното нарушение, което е правилно квалифицирано както от актосъставителя, така и от АНО по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В тази връзка следва да се ценят най-вече показанията на свидетеля Г. Н., която е възприела ясно и непосредствено начина на шофиране на управлявания от жалбоподателя автомобил, като описаната техника безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване – за превоз на хора и товари, а за забавление, като с тези си действия Д. Г. е създал опасност за останалите участници в движението. По делото е установен и субективният елемент от състава на нарушението, тъй като водачът е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, като интелектуалният и волевият елементи на умисъла му се извеждат пряко от неговите обективни действия.

Накрая, за пълнота е уместно да се отбележи, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 ЗАНН, както е приел и районният съд, и че наложените административни наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери. Предвид фиксираните им в закона размери липсва правна възможност за тяхното намаляване, а и те са необходими за постигане на предвидените в чл. 12 ЗАНН цели на административното наказание и са справедливи.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №73/22.04.2026г., постановено по АНД №617/2025г. по описа на Районен съд – [община].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�