Решение № 20 от 22.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Свиленград, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100948 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Г. Р. И., с ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-28/ 03.11.2024 г., издадена от полицейски орган при ГПУ Ново Село гр.

Свиленград при РДГП Смолян – М. Р. М., на длъжност полицай при посочения полицейски орган. В жалбата се твърди, че Заповедта е неморивирана, фактически необоснована и несъответна на целите на закона. Поради това жалбоподателят моли същата да бъде отменена и да му бъдът присъдени разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-28/ 03.11.2024 г., издадена от М. Р. М., на длъжност полицай - при ГПУ Ново Село гр. Свиленград при РДГП Смолян, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя Г. Р. И. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ГПУ Свиленград база – с. Капитан Андреево, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е образувано Досъдебно производство (ДП) № 28/2024 година на ГПУ – Ново Село.

Задържането е извършено в 17,10 ч. на 03.11.2024 г. При задържането, с подписа си Г. Р. И. е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 - 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.

Видно от материалите, съдържащи се в изпратеното от РП Хасково – ТО Свиленград оригинал на ДП № 28 от 2024 г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и се води и към настоящия момент не е приключило и се води за това, че на 03.11.2024 год., на път I-8 в землището на село Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, в товарен автомобил марка „Ford“, модел „Транзит“ с английски рег. № WL06JWD без надлежно разрешително държал 1 високорискови наркотични вещества /съгласно Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/, а именно метамфетамин с брутно тегло 1465 грама - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

На 03.11.2024 г. автопатрул с полицейските служители от ГПУ-Ново село изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Свиленград, в зоната за отговорност на Управлението. Привечер били на I-8 в землището на село Генералово, общ. Свиленград.

Забелязали по пътя да се движи товарен автомобил марка „Ford“, модел „Транзит“ с английски рег. № WL06JWD. Спрели товарния автомобил за проверка, като се установило, че МПС-то се управлява от Г. Р. И. от гр. Свиленград. У полицейските служители възникнало предположение, че в товарен автомобил марка „Ford“, модел „Транзит“ с английски рег. № WL06JWD, в товарният му отсег се съхраняват наркотични вещества, като имало вероятност да бъдат преместени и укрити. При условията на неотложност бил извършен оглед на товарния автомобил от полицейски служител от ГПУ-Ново село, в присъствието на поемни лица. Бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие.

При огледа, в товарния отсег била намерена суха зЕ. листна маса със специфичен мирис на марихуана с общо брутно тегло 1465 грама. Намерената суха зЕ. листна маса със специфичен мирис на марихуана с общо брутно тегло 1465 грама била опакована в присъствието на поемните лица и иззета заедно с товарен автомобил марка „Ford“, модел „Транзит“ с английски рег. № WL06JWD в частта на протокола за оглед за изземване на следи и веществени доказателства, които представляват неразделна част от протокола.

Установява се от протокола за разпит на свидетел – М. Р. М., както и от заявеното от същия в проведеното открито съдебно заседание, и от документите, съдържащи се в ДП № 28 от 2024 г., че на местопрозишествието е повикан експерт от ГПУ Ново село, който е извършил полеви нарко тест на зЕ.та листна тревна маса, който полеви тест е реагил на марихуана. При издаването на процесната заповед за задържане жалбоподателят не е представил документи, от които да се удостоверява, че притежава разрешителни за държане на марихуана. От страна на едното момче, без да се конкретизира кое, е показана снимка на телефон на документи, на дирма „Канабис“ ЗЗ, но не и такива, че жалбоподателят или съпровождащото го лице са в отношения с тази фирма. След проверката лицето жалбоподател е било задържано за срок от 24 часа с оспорваната заповед.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице.

По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, 2 ал.2 ЗМВР - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда.

В Заповедта е посочено и правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването задържането - за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя Г. Р. И. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на 03.11.2024 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по ДП № 28/2024 г. по описа на ГПУ – Ново Село (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения административен акт не са изложени подробно фактическите основания за задържането, то предвид факта, че жалбоподателят е присъствал на огледа и е дал обяснения в тази връзка, се налага извод, че му е била ясна причината за задържането, респ. не е било нарушено правото му на защита.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.

Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП /БП/ по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ "Задържане до 24 часа" по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на 3 процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от Г. Р. И., с ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-28/ 03.11.2024 г., издадена от полицейски орган при ГПУ Ново Село гр.

Свиленград при РДГП Смолян – М. Р. М., на длъжност полицай при при ГПУ Ново Село гр.

Свиленград при РДГП Смолян.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4