Решение № 1235 от 19.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1921/2024
- Вид
- Решение № 1235
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
Други актове по делото
- Определение № 4393 от 10.10.2024 · Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова
- Протокол № 1559 от 28.10.2024 · Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1235 гр. Варна, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501921 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 24057/30.09.2024 г. от адв. М. Н. – особен представител на И. Б. П., срещу Решение № 141/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове за осъждане на ответника да ѝ заплати обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупвания на подбедрицата от подхлъзване на ищцата на 31.07.2018 г. на необезопасена плоча, разположена пред магазина на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 3000 лв., от които 2080 лв. за поставяне на тибиален пирон, 65 лв. за проходИ., 45 лв. за патерици и 810 лв. за закупуване на консумативи - памперси, водоустойчиви лепенки, обезболяващи хапчета и мазила.
В жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че по делото не се установява падането на ищцата да е в причинно-следствена връзка с бездействие на ответницата във връзка със задълженията ѝ по поддръжка, достъпност и експлоатация на плочата пред магазина, както и неправилно са преценени събраните по делото свидетелски показания. Излага се още, че изводите на първоинстанционния съд, че наличието на ръб на плочата над нивото на пътното платно не е недостатък, който да налага отстраняването му от ответницата, е неправилен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че 1 тя е лицето, стопанисващо площадката пред магазина и има задължение да я поддържа в състояние, отговарящо на изискванията за нейното безопасно ползване по предназначение, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност и осигуряване на плавен преход между пътното платно и плочата пред магазина, за да не се създава ръб, който поставя в опасност движещите се по нея физически лица. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважат предявените искове.
Депозирана е и молба (по същността си въззивна жалба) вх. № 5065/26.07.2024 г. по регистратурата на Районен съд – Девня (п.к. 24.07.2024 г.) от И. Б. П. срещу Решение № 141/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, в която оспорва постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като прави уточнения относно начина, по който е настъпил инцидента на процесната дата. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - Г. П. М., чрез адв. С. Г., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че ищцата (сега въззивник) не е паднала на площадката, изградена пред магазина, а на 4 метра от входа му – на земята. Посочва също, че не е доказана и причинно-следствена връзка между падането на И. П. на земята и подхлъзването й поради грапавост или неравност на площадката. Твърди, че изградената плоча е поддържана в добро състояние и същата по никакъв начин не препятства влизането в магазина, а освен това до момента никой от хората от селото, които посещават магазина, не е падал. Нямало е и оплаквания, че плочата е неудобна за вървене и представлява препятствие за клиентите. Посочва, че в деня на инцидента И. П. е била в нетрезво състояние. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В о.с.з. на 23.10.2024 г. въззивницата И. Б. П., чрез назначения от съда особен представител адв. С. З., поддържа изцяло въззивната жалба и моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна Г. П. М., чрез адв. С. Г., оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Предявени са искове от И. Б. П. против Г. М. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупвания на подбедрицата от подхлъзване на ищцата на 31.07.2018 г. на ръба на плоча пред магазина на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сума в общ размер на 3000 лв., от които 2080 лв. за поставяне на тибиален пирон, 65 лв. за проходИ., 45 лв. за патерици и 810 лв. за закупуване на консумативи - памперси, водоустойчиви лепенки, обезболяващи хапчета и мазила.
Ищцата твърди, че придружена от неин приятел на 31.07.2018 г. отишла да пазарува в магазина на ответницата в с. Войводино. Пред магазина имало необезопасена плоча, 2 издигната на около 20 см над нивото на улицата, изградена от ответницата без надлежно разрешение и в противоречие с технологичните изисквания, която се ползвала от ответницата и на която били разположени маси. Ищцата се е подпряла на дървена греда, изградена на ръба на плочата и разговаряла с други хора, които били там. При опит да премине напред, същата се подхлъзнала на необезопасения ръб на плочата и паднала на земята с цялото си тяло. Изпитала е болка и не могла да се изправи сама. Била извикана линейка и ищцата била приета в МБАЛ „Света Анна“ - Варна с диагноза множество счупвания на подбедрицата, закрито в дясно. В болницата И. П. претърпяла операция и била изписана медикаментозна терапия. След изписването й от болничното заведение на 08.08.2018 г., ищцата продължила да приема медикаменти, като твърди, че по време на операцията й е бил засегнат нерв, който прави коляното неустойчиво, поради което е станала податлива на падания. В резултат на инцидента за П. възникнали пречки да се обслужва сама безпроблемно, което налагало близки и приятели да й помагат в ежедневните дейности.
След инцидента ищцата станала неспокойна и нервна, не можела да спи, тревожела се за факта, че други хора трябва да се грижат за нея.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът твърди, че И. П. е паднала на улицата, която е общинска собственост, а ответницата по никакъв начин с действия или бездействия не е спомогнала за инцидента. Твърди се, че този ден ищцата не е посещавала магазина на Мехмедаилева. Посочва се още, че П. била видимо в неадекватно състояние, често употребявала алкохол и не можела да ръководи действията си, често влизала в конфликт с хора от квартала. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното копие на епикриза от 08.08.2018 г. от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД се установява, че на 03.08.2018 г. на И.
Б. П. под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Под спинална анестезия е направено наместване на фрактура с вътрешна фиксация с поставяне на остосинтензен материал /интрамедларен пирон/.
Направен е шев и е поставена стерилна превръзка. Дадени са препоръки и назначения за придвижване с патерици до 2-3 месеца.
По делото е прието и представеното копие на талон за медицинско изделие, от което се установява, че на пациент И. Б. П. е поставен тибиален пирон на стойност 2080 лв., за което има издаден касов бон от 06.08.2018 г.
Към материалите по делото е приложено и копие на договор от 02.08.2018 г., сключен между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД за ползване на платежен пакет „ДСК Pay“.
По делото са представени скица на поземлен имот с идентификатор ***; скица на сграда с идентификатор ***; копие на Нотариален акт № 164, том I, дело 299 от 1978 г за продажба на недвижим имот в с. Войводино от Н.М.В. на И.М.Х., а именно - дворно място с площ 2110 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда; удостоверение за наследници на И.М.П. с изх. № 42/29.09.2023 г., видно от което ответницата Г. М. П. е негов наследник – съпруга; копие от обяснителна записка към „Търговска сграда“ на И.Х. в с. Войводино – магазин за хранителни стоки и кафе аперитив; копие от Разрешение за строеж № 84/03.11.1993 г. за търговски обект в с. Войводино; копие от искане за регистриране на строеж от пета категория по плана на с. Войводино; копие на 4 стр. от медицински картон. Безспорно от горните доказателства се установява, че ответницата е собственик на търговския обект, пред който се твърди, че е настъпила злополуката.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която излага, че от медицинската документация на Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ 3
“Св. Анна–Варна“ АД, проведените клиничен преглед и контролна рентгенография се установява, че на 31.07.2018 г. И. Б. П. е получила счупване на дясна подбедрица в долна трета с косо спираловидно направление на фрактурните ивици на големия и на малките пищяли. Това травматично увреждане е резултат на силно внезапно завъртане на тялото, на десния долен крайник при фиксирано стъпало, което реално би могло да бъде получено по начина, отразен в исковата молба. Счупването на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Проведено е оперативно лечение - метална остеосинтеза със заключващ пирон. Предстои повторно оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезиращия материал. Касае се за счупване със значително разместване на фрагментите. Въпреки проведеното оперативно лечение, такова травматично увреждане е съпроводено със значителни болки и страдания в острия период за първите 2-3 седмици, ограничения във възможностите да се обслужва сама в първите 2 месеца, определя необходимостта за използване на помощни средства, вкл. патерици и проходИ.. Лечението на този вид травматични увреждания се осигурява частично от здравна каса. От удостоверение, приложено към история на заболяването, е видно, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. Посочените в исковата молба суми, илюстриращи разходи за тибиален пирон, проходИ., патерици и други, реално съответстват на необходимите за този вид травматични увреждания.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че през първите два месеца са налице ограничения в движението, след които основният обем на движенията се възстановява дотолкова, доколкото ищцата да може да се обслужва сама. Налице са затруднения в долния крайник, но това затруднение позволява да се обслужва самостоятелно. Повторно оперативно лечение трябва да бъде извършено с оглед наличието на чуждо тяло в костта.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на по двама души свидетели за всяка една от страните.
В своите изявления пред съда свидетелят Е. Е. Е., далечен роднина на ответницата, излага, че случката била от преди пет години. Свидетелят бил в Силистра, тъй като работел като тракторист и се върнал в с. Войводино, защото в деня на инцидента имал рожден ден и имал намерение да се почерпи с колегата в магазина. Е. бил седнал в края на плочата пред магазина, която е основа за навлизане в търговския обект. Върху площадката имало разположени две пейки, които хората си направили, за да сядат там като пият кафе, да не стоят прави. През това време ищцата тръгнала към свидетеля да му честити рождения ден, но се спънала, паднала на чакълестия път, който е на 2-3 метра от магазина, и си наранила крака. Е. си говорил с колегата и не видял точно как е паднала П.. Видял, че я боли и искал да помогне, но приятелят й казал, да не я пипат и свидетелят се отказал. След това дошла линейка. След инцидента Е. посочва, че не бил виждал ищцата доста време и не знае какво е било здравословното й състояние. Не знаел дали пие редовно, виждал я е да пие биричка в магазина. На въпроси на процесуалния представител на ответника уточнява, че като излезеш от магазина се намира мястото с пейките и после е чакълест път.
Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf5ad195-de0c-4ed1-b8f2-18391b2a4505