Решение № 613 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330202726 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24-1030-010335/09.12.2024 г., издадено от Началник Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Н. П. П., с ЕГН: ********** е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Н. П. П., обжалва цитираното наказателно постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразост, като претендира за неговата отмяна. Твърди се, че нарушението не е извършено, както и че ЕФ серия К № 8020560 не е бил връчен, поради което не е влязъл в сила и не може да обоснове извод за повторност на процесното нарушение.

Въззиваемата страна, на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР, град Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.11.2024 г. ***** в Сектор “ Пътна полиция” З. Г. съставил Акт за 1 установяване на административно нарушение против Н. П. П. за това, че на 14.11.2024 г., в 13.37 часа, в град Пловдив, на бул. “България” № 232, с посока на движение от изток на запад, като водач на лек автомобил “Мерцедес АМГ ГТ 63 Ц 4 матик” с рег. № ******, собственост на Уникредит Лизинг ЕАД, жалбоподателката П. се е движила с превишена скорост, а именно със 133 км./ч., при допустима такава в населено място 50 км./ч. Скоростта била измерена с АТСС тип TFR1-M № 546 и фиксирано в клип № 58920 , от която била приспадната допустимата техническа грешка от 3 % или установено превишение на скоростта с 83 км./ч.

В хода на проведеното административнонаказателно производство ползвателят на МПС (съгласно Договор за лизинг), с което е било извършено нарушението – П. С. П., представил декарация, че на 14.11.2024 г., в 13.37 часа, в град Пловдив МПС е било управлявано от Н. П. П.. Предвид това и на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП НП било издадено срещу жалбоподателката Н.

П. П., като същата е била санкционирана с глоба в размер на 2000 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателсва – цялата административнонаказателна преписка, включваща АУАН, Справка за нарушител/водач, Оправомощителна заповед, ЕФ серия К № 8020560 , Справка АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на АТСС, снимков материал на клип № 58920, Справка за регистрация на МПС, Писмо до Началника на 02 РУ, Покана по чл. 40 ЗАНН, Декларация по чл. 188 ЗДвП, Копие от СУМПС, Докладни записки, както и служебно събрани от съда писмени доказателства – Препис от Решение на РС-Пловдив във връзка с обжалването на ЕФ серия К № 8020560 и Писмо от изпълнението, удостоверяващо, че ЕФ серия К № 8020560 е влязъл в исла на 13.06.2024 г.

Като свидетел по делото е бил разпитан и актосъставителят – ***** З.

Г., който е посочил, че изцяло потвърждава отразените от него в АУАН фактически констатации, както и че при съставяне на АУАН и предявяването му на нарушителя, същата не е оспорила нарушението и подписала АУАн без възражения. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не намират 2 опровержение в кредитирания доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка съдът приема, че нарушението се установява по несъмнен начин.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Приложено към настоящия случай, където наказуемото превишение е 83 км./ч., правилно наказващият орган е определил глобата в размер на 2000 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо, като размерът на санкцията е бил определен правилно и законосъобразно.

3

Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера АТСС тип TFR1-M № 546 и фиксирано в клип № 58920 , от която била приспадната допустимата техническа грешка от 3 % или установено превишение на скоростта с 83 км./ч., като доколкото се касае за превишение над 50 км./ч., което предполага лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне на АУАН и НП, вместо към издаване на ел. фиш, доколкото с последния не може да се налага кумулатино предвиденото наказание за този вид нарушение - лишаване от правоуправление. По делото е приложен Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички, предвидени в Наредбата реквизити. Посочена е посоката на движение на контролираното МПС – от изток към запад, ограничението на скоростта – 50 км./ч., контролираната пътна отсечка – бул. «България».

Посочен е и режимът на измерване - Д (в движение). Следва да се има предвид, че в случая заснемането е извършено с АТСС тип TFR1-M № 546, което по характеристика извършва автоматично разпознаване на регистрационния номер, изключващ допускането на човешка грешка при посоване на регистрационния номер на МПС.

По преписката е приложен и снимков материал на клип № 58920, съдържащ измерената скорост, посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната повърхност. Посочен е и регистрационният номер на МПС, с което е извършено нарушението - № ******.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за редуцирането му.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателката, ч е ЕФ серия К № 8020560 не й е бил връщен, поради което процесното нарушение не било извършено в условия на повторност, се явява явно 4 неоснователно. Видно от служебно събраните писмени доказателства, същият не само е бил връчен, но и обжалван от същата, като с Решение № 737/27.05.2024 г. по АНД № 1232/2024 г., по описа на РС-Пловдив, влязло в сила на 13.06.2024 г., е бил потвърден.

Липсват и основания за квалифициране на случая като „ маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в движението по пътищата. Отделно от това, видно от Справката за нарушителводач, жалбоподателката е санкционирана многократно за нарушения по ЗДвП. Горното обстоятелство е достатъчно само по себе си да обуслови извод, че конкретният случай не може да се квалифицира като „маловажен“.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ПРС IV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-1030-010335/09.12.2024 г., издадено от Началник Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Н. П. П., с ЕГН: ********** е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5