Решение № 333 от 07.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. гр. Добрич, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20213200100263 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.

№719/28.04.2021г. , уточнена с молба вх.№1100/07.06.2021г. и с молба вх.

№1771/30.07.2021г., от Г. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“Н.“ №11,ет.3, чрез пълномощник адв.Г. К. Г., с която срещу С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“С. С.“№6А, ап.24, ет.6, е предявен осъдителен иск за парично вземане в размер на 51 010.27лева, прехвърлено с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между ищеца като цесионер и „А. Л.“ ООДгр.Добрич като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.

№1771/30.07.2021г./, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в периода 2017-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“ №43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77.25кв.м.с идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с идентификатор ****, с последиците на чл.78, ал.1 от ГПК-присъждане на разноски.

Обосноваващите претенцията на ищеца обстоятелства, изложени в искова молба вх.№719/28.04.2021г., уточняващите молба вх.

№1100/07.06.2021г. и молба вх.№1771/30.07.2021г., се свеждат до твърдения, ищецът да е носител на прехвърлено с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между него като цесионер и „А. Л.“ ООД-гр.Добрич като цедент вземане в размер от

51 010.27лева за стойността на разходите за

СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.

№1771/30.07.2021г.-л.63/, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“ №34, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77.25кв.м.с идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с идентификатор **** Цедентът/стария кредитор/ упълномощил цесионера/новия кредитор/ да уведоми ответницата за извършената цесия.

Ответницата била предоставила ползването на собствения си имот на 1 цедента „А. Л.“ ООД с договор за наем от 01.03.2017г. С договорът за наем били поети задължения от наемателя за извършване на подобрения на обща стойност 7200лева. Преди това, на 06.01.2017г. между тях бил сключен устен договор за извършване от „А. Л.“ ООД на цялостен ремонт на имота на ответницата, която следвало да заплати разходите за него не по-късно от 30.12.2020г. На база устния договор от 06.01.2017г. търговското дружество „А. Л.“ ООД извършило СМР , подробно описани в табличната справка към молба вх.№1771/30.07.2021г., свеждащи се до поставяне на гранитогрес на пода, оборудване на баня и мокро помещение, изграждане на вентилационна система, остъкляване на лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт и подмяна на покрив, монтиране на подвижен сгъваем покрив, изграждане на конструкция за лятна тераса, изграждане на кухненски плотове и рафтове, топлоизолация/навсякъде, съгласно уточнение в с.з.на 08.12.2021г./ и шумоизолация/на тавана, съгласно уточнение в с.з.на 08.12.2021г./. Всички дейности трябвало и били извършени поетапно до 31.12.2020г. със собствени на дружеството средства.

Разходите за подробно описаните в табличната справка/л.63 към молба вх.№1771/30.07.2021г. дейности възлизали на общо 51 010.27лева.

Ответницата приемала извършените от дружеството ремонтни дейности, регулярно идвала и в качеството си на възложител давала указания какво и как да се извърши. Регулярно през 2017, 2018, 2019г. и 2020г. давала обещания, че ще се издължи на изпълнителя в цялост и наведнъж, с едно плащане. Давала дори обещание, че ще продаде на „А. Л.“ ООД на цена, близка до данъчната и под пазарната, цялото заведение. За стойността на разходите за извършените по възлагане от ответницата СМР същата била уведомена, но отказвала да плати. Дружеството не си търсило правата за да запази наемното си правоотношение с възложителя.

Всички СМР били извършени в интерес на ответницата, тъй като подобрявали състоянието на имота и съответствали на предназначението му, увеличили цената на имота. Ответницата следвало да заплати стойността на СМР, тъй като се обогатила за сметка на „А. Л.“ ООД със стойността на подобренията, а дружеството обедняло със стойността на разходите за извършването им.

Заявено е искане/уточнителна молба вх.№1100/07.06.2021г./ за осъждане на ответницата за сумата от 51 010.27лева , представляваща стойността на разходите за СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.

№1771/30.07.2021г./, дължима на основание сключения устен договор от 06.01.2017г. за възлагане и изпълнение на СМР, имащо правното си основание по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност, ако ответницата отрича възлагането на цедента на изпълнението на описаните СМР , същата сума като стойност на необходими и полезни разноски се претендира в хипотеза на чл.61, ал.1 от ЗЗД , тъй като СМР са предприети и изпълнени в интерес на ответницата, подобряват състоянието на имота и, съответстват на предназначението му като заведение. Ако и този иск бъде отхвърлен и ответницата твърди, че работата е предприета въпреки противопоставянето и, се претендира осъждането на ответницата на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, тъй като неоснователно се обогатила за сметка на дружество, което извършило със свои средства СМР и обедняло със сумите , вложени за извършване на СМР.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. К., е депозирала отговор на 2 исковата молба, в който са обективирани възражения за липсата на уведомяване за извършената цесия, което било условие за действителност на договора за цесия, липсата на вземане на „А. Л.“ ООД срещу нея. Оспорва съществуването на вземанията на цедента. Претендирало се едно все още несеквестируемо право, което произхождало от облигационните отношения между нея и А. Л.“ ООД, произтичащи от действащ договор за наем, вписан в СВ, в който била включена клауза за 7200лева подобрения, която сума се приспадала от наема, които признавала. За всички други претенции нито била давала съгласие, нито била уведомявана, нито била възлагала каквото и да било извършване по имота. Тези действия, представляващи подобрения, вследствие прехвърлени на цесионера, били в нарушение на договора за наем и не следвала да носи отговорност за тях. Отрича каквито и да е устни уговорки, указания и прочее възлагания или други действия по време на изпълнението им. Част от тях изисквали изричното и съгласие като собственик, тъй като представлявали съществено изменение на имота и от строително-архитектурна гладна точка. Такова било изграждането на тераса.

При условие, че цесията е действителна, прави възражение за прихващане на вземането си по договора за наем от 36 000лева, сбор от неплатени наемни вноски от 800лева месечно за периода 01.03.2017г.-1.10.2021г., получен след приспадане на сумата от 7200лева, наем за периода м.март-м.декември 2017г./съгласно уточнението в с.з.на 08.12.2021г./, т.е.36 000лева неплатен наем за 2018г., 2019г., 2020г. и за месеците януари-септември 2021г.

Предявените искове, съединени при условията на евентуалност са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.61 ЗЗД, чл.59 ЗЗД.

Няма спор между страните, установява се и от представения договор за покупко-продажба от 29.06.2016г., сключен с нот.акт. №*, т.ІІ, рег.№*, д.**г.на нотариус с рег.№* на НК, че ответницата С. С. К. е закупила от М. С.

Г и М.а Г. Га, чрез пълномощника им Г. С. Г./ищеца по делото/имоти/самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****, находяща се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“ №43 - търговски обект с площ от 77.25кв.м. с идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м., с идентификатор ****

Понастоящем, по силата на сключен в хода на производството договор за покупко-продажба от 18.02.2022г./нот.акт л.169 от делото/ ищецът е собственик на имотите, продадени му от ответницата.

Няма спор, установява се и, че двата търговски обекта са предмет на договор за наем от 01.03.2017г., сключен между С. С. К. като наемодател и „А. Л.“ООД гр.Добрич като наемател, чрез управителя си М. С. И., за срок от 5 години и срещу наемна цена от 800лева/без ДДС/ месечно. В договорът е уговорено/чл.2 от същия/ и, че плащането на наемна цена ще започне от 01.01.2018г., като за периода 01.03-31.2017г.наемателят ще направи подобрения на стойност 7200лева, „включващи теракот, закупуване на кафе машини, вентилационна система, цялостно кухненско оборудване, аспирация и други подобрения, върху които наемателя запазва правото си на собственост само на движимите вещи“.

Разпитан като свидетел по делото управителя на дружеството-наемател М. С. И. твърди да познава страните по повод сключения договор за наем от 01.03.2017г.. Малко преди да сключи договорът за наем, установил контакт със С. и Г. и на 60.01.2017г. се срещнал с тях в помещението на ул.“Б.

О.“№43, коментирали, че му е необходимо за заведение за обществено 3 хранене. Обектът бил по БДС, на бетон-стените боядисани, пода на бетон, в състояние непосредствено след строителство, не бил ползван до момента.

Свидетелят изказал мнение, че се налага да се вложат много средства за да функционира като заведение. Тогава С. го уверила, че ако вложи средства, те ще му бъдат изплатени във времето, което го мотивирало да сключи договора за наем. Уговорките им били С. да плати единствено и само материалите по фактури, когато се представят фактурите и се види в наличност какво е направено. Уверила го, че до края на 2020г. ще възстанови всички разходи.

След сключването на договора за наем били оправени стените/въведени във вид на интериор/, поставен гранитогрес, подови настилки, закупено било кухненско оборудване, бар плотове. Направена била вентилацията и аспирацията на кухнята. Месец юни 2017г. заведението започнало да работи.

Към заведението имало тераса, там през 2018г. били направени доста поголеми, по-значителни подобрения-слагане на гранитогрес, остъкляване/била открита/, подвижен покрив тип пергола. Внесено било ново оборудване/маси, столове, машини, съоръжения и т.н./, аспирации. Без да се включва оборудването-маси, столове и много други неща, разходите възлизали на около 50 000лева, без разходите за извършеното за сметка на наема до края на 2017г. от 7200лева. Подовите настилки били направени, на стените бил сложен гипсокартон, таваните били направени с гипсокартон с двукратно поставяне на два етапа на щумоизолираща вата, ПВЦ-дограма, подвижна пергола, гранитогрес, ел. и ВиК, аспирации в кухнята, аспирации в търговската част, терасата. С. посещавала заведението доста често, направеното и харесвало. Двамата със С. вземали решение какво да се прави, и за дограмата, и за гранитогреса, за аспирацията, за покрива. Свидетелят преценявал какво е необходимо, споделял със С. и го правел с нейно съгласие.

Не искал разрешение само за интериора. До момента не му е платила направените разходи. За целия период на договора наемът бил плащан в брой срещу подпис на Г.. Още като сключвали договора за наем пред нотариуса свидетелят, който възприемал С. и Г. като семейство, поставил въпроса кой ще дойде да взема наема. Тогава С. му казала, че няма значение кой ще дойде да взема наема. Идвали в заведението и двамата едновременно, и като клиенти и да видят какво е направено, и за наема, като за предаването на парите Г. влизал в стаята, за да не ги предават пред клиентите на заведението.

Имало един период в края на 2020г., есента, когато С. помолила свидетеля наема да се плаща на нея, с нотариална покана, която свидетелят лично получил от нотариус Ю.Димитров. Тогава свидетеля разбрал, че има разминаване в отношенията им, но в уговорения период от месеца, когато трябвало да си получи наема С. не изпратила упълномощен от нея човек или фактура. В този период отново дошъл Г. за наема и бил платен на него. Имота освободил с изтичане срока на договора.