Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1114 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 970/2021
Вид
Решение № 1114
Подписан
02.11.2021
В сила
02.11.2021
Състав
Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000500970 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 262030 от 29.12.2020г. по гр.д. № 4947/2019г., І-1състав на Софийски градски съд е признал за установено по отношение на Е. А. К. по иска по чл.422 ГПК на Ц. М. М., че дължи сумата 37 000 евро на основание чл.535 ТЗ по запис на заповед от 19. 12.2007г., ведно със законната лихва от 13.04.2017г. до изплащането, както и разноски за исковото производство в размер на 1447.32лв. и за заповедното производство в размер на 3067.91лв.

Решението е обжалвано от ответницата Е. А. К. с подробно изложени съображения за незаконосъобразност.

Ищецът депозира отговор, с който оспорва жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, съдът намира следното:

1

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за устано- вяване съществуване на вземането, предмет на издадена заповед за изпълне- ние по чл.417, т.9 от ГПК.

За да уважи предявения иск съставът на СГС е установил, че предста- веният запис на заповед е редовен от външна страна, издаден в предписаната от закона форма и съдържание, и съдържа изискуемите по чл.535,т.1-7 рекви- зити. По заявеното от ответницата оспорване авторството на положения в за- писа на заповед подпис на издател и откритото в тази връзка производство по чл. 193, ал.1 ГПК, след подробно обсъждане на приетото по делото експертно заключение, съставът на СГС е приел възражението за неоснователно. Констатирано е също, че никоя от страните не се позовава на каузално правоот- ношение по повод и във връзка с менителничния ефект. Падежът за изпълне- ние на паричното задължение е настъпил на 19.12.2016г. при липса на твър- дения и доказателства за плащане или погасяване по друг начин съдът е при- ел, че в полза на ищеца е налице изискуемо и неудовлетворено вземане, обу- славящо основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ. Поради забавата ответницата дължи и законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 13.04.2017г. до изплащането.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост на извода, че ответницата е безспорният автор на процесния запис на заповед. От приетото по делото заключение на графическата експертиза се установявало само, че текстът положен на „Издател“ в процесния документ, изписан с латински букви, е изписан от ответницата. Експертът изрично посочил, че това не е подписът на Е.К., че тя се подписва с установен подпис, че се подпис ва по друг начин и винаги по един и същи начин в документи, предназначени да послужат в България. За неправилен намира изводът, че установяването автентичността на подписа е достатъчно за обуславяне неоснователност на възражението, без да се разгледа хипотезата на кражба на подпис, за каквато в случая имало данни. Развито е и оплакване за необоснованост на извода на съда относно липсата на каузално отношения между страните, като не е отче- тено заявеното от ищеца в допълнителния отговор на исковата молба за обвързаност на записа на заповед с определено каузално правоотношение.Твър- ди допуснато от състава на СГС процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по възражението за нищожност на записа на заповед, поради про- тиворечие с добрите нрави.

Решението е правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към моти- вите му .

Процесният запис на заповед е редовен с оглед изискванията на чл.535 от ТЗ и предпоставя право на кредитора да събере вземането си на основание на ценната книга.

По оплакванията във въззивната жалба, намира следното: Неосновател- но е оплакването на въззивницата за необоснованост на извода за недоказа- ност на възражението й за неавтентичност на менителничния ефект. Твърде- нията на страната в подадения отговор на исковата молба са, че никога не е подписвала и/или одобрявала и приемала волеизявление за абстрактно поема- не на задължение по записа на заповед; че 2 дори и подписът да е на Е. К., не е положен под документа, а е пренесен от друг документ, както и че първоначално е бил положен върху празен лист и след това попълнено съдържанието. Видно от представения запис на заповед за подпис на издател е положено името на ответницата Е.К. на латиница.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключе- ние по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че името е изпълнено с пишещо средство /химикалка/, а не е откопирано чрез индиго, отпечатано с печатащо устройство /лазерно или мастилено-струен/ принтер или друго техническо средство. Не може да се установи последователността на изпълнение на машинописния текст и изписаното със синя химикална па- ста име „Е. К.“, поради липса на участъци/точки/ на пресичане меж- ду тях в изследвания запис на заповед. На въпроса дали по едно и също време са положени текстът и подписът върху документа, вещото лице е отговорило, че до момента няма общоприет, безспорен и утвърден в криминалистичната практика метод за датиране на документи по стареенето на материалите /хар- тии и пишещи вещества/, използвани при тяхното изготвяне, като подробно е разяснил причините за това. След налагане подписа върху подписите върху другите издадени в полза на ищеца записи на заповед е установено, че подпи- сът на издател в процесния запис на заповед не е откопиран от никой от оста- налите осем подписа в представените за сравнение записи на заповед. След анализ на подписи в представени сравнителни образци вещото лице е устано- вило, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, доста- тъчна да се направи извод, че ръкописните текстове – сравнителни образци от Е.К. са изпълнени от едно и също лице. При сравнителното изследване между почерка, отразен в ръкописно изписаното на латиница име „Е. К.“, обект на експертизата, и почерка, отразен в ръкописните тек- стове и подписи от Е.К., в техните съпоставими части, представени в качеството на сравнителни образци, са установени съществени съвпадения освен в общите почеркови признаци /степен на обработеност, стенен на свър- заност, размер, наклон и степен на сложност, а също и в частните такива, подробно изброени. Тези съвпадения в общите и частни графически признаци са приети за характерни, устойчиви, образуващи идентификационна съвкуп- ност, достатъчна за направения от експерта извод, че ръкописно изписаното на латиница име „Е. К.“ в оригинала на процесния запис на заповед е изпълнено от Е.К..

За да отговори на въпроса, дали в случая има признаци за т.нар.„краж- ба“ вещото лице първо е разяснило, какво представлява кражба на подпис. Това са случаите, в които едно лице подписва /включително изписва имената си/ в документ, с чието съдържание не е запознато или съдържанието е раз- лично от това, за което е дало съгласието си. Това може да се реализира по ня колко начина, като задължително условие е подписът на лицето да е автен- тичен. Възможните случаи на „кражба“ са: 1. При подписване на празен лист, а съдържанието е добавено впоследствие, без знанието или съгласието на ли- цето; 2. При подписването на няколко екземпляра на документи, подлежащи един под друг, без лицето да вижда съдържанието им, което се явява разли- чаващо се от това на първия екземпляр; 3.

3

При подписване на документ, в който впоследствие са дописани текстове, без съгласието на лицето; 4. Чрез подмяна на части /листове/ от документа или създаването на нови такива – възможност, само когато е подписан последният лист от документа; 5. При съгласуван проект на документа, който бива подменен в процеса на отпечат- ване на екземпляри от същия или копиране на съдържанието му. Не във всич- ки случаи е възможно да се докаже по експертен път „кражба“ на подпис, ако не са проявени признаци за това, като най-често това са хипотезите, опи- сани в т.1, т.2 и т.3. В конкретния случай вещото лице не е установило приз- наци за„кражба“ на подпис, но приема, че не може да се изключи възможно- стта такава да има, при описаната в т.1 хипотеза.

Настоящият въззивен състав кредитира експертното заключение, нео- спорено от страните, като го намира за компетентно и обосновано.

С оглед становищата на страните в настоящото производство не се спо- ри по установената автентичност на документа, т.е. че подписът е на ответни- цата Е.К..

Защитната теза на последната, поддържана във въззивното производство, е за осъществена „кражба“ на същия. Твърденията в отговора на исковата молба, посочени по-горе, са за наличие на две хипотези според страната за „кражба“ на подпис, а именно - че е пренесен от друг документ, както и че първоначално е бил положен върху празен лист и след това попъл- нено съдържанието, едновременното проявление в обективната действител- ност на които е невъзможно. При приемане заключението на вещото лице процесуалният представител на ответницата е обсъждал единствено варианта – подписване на празен лист от Е.К. и впоследствие допълване съдър жанието на документа. Това е и посочената от експерта първа от хипотезите за „кражба“ на подпис, за която именно е допуснал, че не може да се изключи възможността да има такава. Освен принципното съждение за съществуването на такава възможност, за доказването й в тежест на ответницата е устано- вяване на факта, че е подписвала празни листове, които са използвани от ищеца. Твърдение за проявил се в обективната действителност факт в този смисъл липсва, съответно не са ангажирани доказателства за установяването му. При незаявяване от страната на конкретни факти, свързани с релевант- ното за спора обстоятелство, че е подписвала празни листове – кога, къде, при какви обстоятелства и т.н., съдът не дължи даване на указания и разпре- деляне на доказателствена тежест. Следователно, допусната от вещото лице възможност за наличие на такава „кражба“, на която се позовава страната във въззивната жалба, е само предполагаема, но в смисъл като възможната в случая, доколкото няма основание за приемане на другите изброени хипотези за „кражба“ на подпис. Твърденията за интервали между редовете, за пого- лямото отстояние на заглавието от текста, за липса на форматиране и т.н. не са посочени от вещото лице признаци, от които да се направи извод за под- държаната неавтентичност на документа. Твърдението, че ответницата К. се е подписвала чрез изписване на името си на латински само в доку- менти, предназначени за чужбина, дори и да е така, би могло да се приеме за индиция, но не и установяване по надлежен начин на твърдяната хипотеза на „кражба“ на подпис. По така изложените съображения споделя извода на със- тава на СГС 4 за неоснователност на възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие.

По оплакването за необоснованост на извода на първостепенния съд за липса на каузално правоотношение между страните, намира следното: Както се знае, щом е поето задължение за плащане по менителничния ефект, това означава, че каузата, или причината за поемане на задължението, съществу- ва, но е извън съдържанието на документа. Макар и да е абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължение за заплащане на посочената сума, освен ако никоя страна не се позовава на паралелно каузално правоотноше- ние.

Предмет на положителния установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК е съществуването на изпълняемото право, на самото вземане на кредитора. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателст- вената тежест, всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Кредиторът, или ищецът, следва да докаже факта, от който произтича вземането му, в случай, че твър- ди такива - връзката между менителничния ефект и паралелно съществува- щото облигационно отношение. Длъжникът /ответникът/ следва да изчерпи възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат както абсолютни, т.е. доводи срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основа- ние, така и лични, т.е. доводи, основани на отношенията му с кредитора.