Решение № 1309 от 12.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

/ 11.2019г., гр.В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ Н.

ИВАН

СТОЙНОВ – мл.с. при секретаря Галина

СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Н. Н. в. гр. дело №1331/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след отмяна на решение от 09.03.2018г. по в. гр. дело №100/2018г. по описа на ВОС в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р.Н.Н. против „Булминерал“ АД и с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал.2 КТ и чл. 245, ал.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за забава при условията на солидарност. Съобразно указанията на ВКС в решение №161 от 11.07.2019г., постановено по гр. дело № 2627/2018г. по описа на ВКС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да вземе предвид обстоятелството, че не е налице солидарна отговорност по отношение на дължимите суми по тр. договор между „Булминерал“ АД и ВМ Интернешънъл ЕООД, като извърши преценка дали трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър или последният е действал от свое име, за да реши дали двете дружества дължат заплащането на процесните суми по силата на трудовия договор.

Производството е по постъпила въззивна жалба вх. № 65992/15.11.2017г. от Р.Н.Н., ЕГН ********** срещу Решение №4201/19.10.2017г. /поправено с Решение № 5129/07.11.2017г./, постановено по гр. дело №4407/2017г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от него срещу „Булминерал”

АД, ЕИК ********* искове да заплати солидарно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, ЕИК *********: 1) сумата от 3376,24 щ.д., представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128 т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г, на основание чл.86 от ЗЗД. Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният корабопритежател на кораба в процесния период е бил “Булминерал“ АД, действащ чрез член на своя СД и действителен собственик - А.В.У.. Всички оперативни решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на кораба са били взимани именно от това лице, действащо от името на Булминерал АД, лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед на което се приеме, че дружеството Булминерал АД е носител на отговорността по чл.199з от КТК. Счита, че в нарушение на закона и при неотчитане на доказателствата по делото съдът е приел, че договорът за подбеърбоут чартър между ответника Булминерал АД и Шипинг Лоджистик СА. е сключен законосъобразно, като не е отчел факта, че чл. 22 от договора за беърбоут чартър категорично забранява последващо преотдаване на кораба под наем без предварително писмено съгласие на собственика. Доколкото такова не е предоставяно от собственика, то пренаемането на кораба е в пряко нарушение с цитираната разпоредба от договора за беърбоут чартър. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут чартьор и лице експлоатиращо кораба през процесния период по договор за беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Счита, че опитът на ответника Булминерал АД да се освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. Твърди, че първоинстанционният съд е препятствал разкриването на факти от значение за спора, а именно кой е реалният корабопритежател на м/к Батя за процесния период, като не е допуснал до разпит свидетели, от чиито показания щяло да се установи, че Булминерал АД е действителното лице, което е експлоатирало кораба. Твърди, че в хода на съдебното дирене е станало ясно, че ответниците ВМ Интернешанъл ЕООД, Булминерал АД и Шилинг лоджистик СА. са свързани лица, че през процесния период са имали за пълномощник едно и също лице Ксения Иванова. В тази връзка жалбоподателят моли да бъде извършена служебна справка по партидите на първите две дружества в търговския регистър, както и да му бъде предоставена възможност да ангажира писмени доказателства в тази насока. Счита, че неоснователно, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца по реда чл.

190 от ГПК да бъде задължен ответникът Булминерал АД да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 г. между Булминерал АД, Индивидуал- Технолоджи СА. и Еурокуест Шилинг, тристранно споразумение от 07.05.2013 г. между Булминерал АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик СА., както и издаваните въз основа на тях заповеди за периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2015г. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени исковете му срещу Булминерал АД, като вместо него бъде постановено ново, по силата на което Булминерал АД бъде осъдено да заплати в полза на Р.Н. следните суми: 1) сумата от 3376,24 щ.д., представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128 т.2 от КТ; 2) сумата от

330,77 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г, на основание чл.86 от ЗЗД.

Въззиваемата страна „Булминерал” АД

/в открито производство по несъстоятелност/ не изразява становище по основателността на жалбата в хода на настоящото въззивно производство.

Синдикът на дружеството –Я.С. също не изразява становище.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

При извършената съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК проверка за валидност на решението в обжалваната му част, съставът на ВОС не установи наличието на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Р.Н.Н. с ЕГН ********** срещу „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, и

„БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят следните суми: сумата от 3376,24 щ.д., представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., на осн. чл. 128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 330,77 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. на осн. чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че работел на кораб м/к „Батя”, ИМО № 8000836 съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 15.04.2015г. между него и ответното дружество „ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност „капитан” с договорено месечното трудово възнаграждение в размер на 6500 щ.д. Трудовият договор бил прекратен по споразумение между страните от 17.06.2015г., като не му бил заплатен остатъкът от възнаграждението за м. май 2015г. в размер на 3376,24 щ.д. и цялото възнаграждение за м.юни 2015г. в размер на 3466,67 щ.д. Работодателят изпаднал в забава в плащането на посочените суми на 18.06.2015г. Ответното дружество „Булминерал” АД към момента на сключване на трудовия договор било беърбоут чартьор на кораба, вписан като такъв в регистъра на ИА „Морска администрация”.

Твърди се, че между „Булминерал” АД и членове на екипажа на кораба било сключено споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г., което според ищеца представлявало признание на дължимите на екипажа плащания. В първото по делото по делото съдебно заседание, ищецът е уточнил, че твърдяната от него солидарна отговорност на двамата ответници произтича от нормата на чл.

199 ж от КТК, съгласно която разпоредба в качеството си на корабопритежател и беар борд чартьор, „Булминерал“ АД е отговорен за всички разходи, които са свързани с експлоатацията на кораба, вкл. и за заплащане на трудовите възнаграждания.

Ответникът „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 вр. ал. 4 ГПК не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът „Булминерал” АД, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва пасивната си материално- правна легитимация по тях.

Не оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от 06.01.2012г. в периода 08.01-13.11.2015г., по силата на който корабособственикът „Индивидюъл

Технолъджи СА”, Маршалови острови му е предоставил кораба под наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър воден от „Морска администрация” В. и е бил прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия. Счита, че нормата на чл. 199 з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. С договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г. преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., също регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация В.. Между този пренаемател и ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: