Решение № 127 от 20.06.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Смолян, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по жалбата с вх.№ 01175 от 11.03.2024 г. С. Я. Х. – длъжник по изп. д. № 24/2024 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, действащ в района на ОС-Смолян, срещу Съобщение за образуване на изп. дело изх. № 580/07.02.2024 г., с оплаквания, че е постановено в нарушение на закона.

С жалбата се оспорва изцяло формираният размер на вземането, като се твърди, че жалбоподателят не дължи същото в посочените от ЧСИ по основание и размер от 345 332, 93 лева, поради което и неправилно са изчислени и таксите и разноски, пропорционални на размера на вземането.

Сочи се, че в съобщението ЧСИ веднъж твърди, че се дължат по т. 26 – 12 626,56 лева, а след това ЧСИ е приел като разноски на взискателя по т. 26 изпълнение на парично вземане – 1 042, 76 лева и отново по т. 26 изпълнение на парично вземане – 11 567, 70 лева. Според жалбоподателя, той не дължи така посочените разноски по т. 26 и ги оспорва по основание и размер като незаконосъобразно изчислени. Твърди се още в жалбата, че по изпълнителното дело няма доказателства за заплащане на разноските от 1 страна на взискателя, както и че са начислени разноски за неизвършени действия. Поддържа се и че изпълнителното дело е незаконосъобразно образувано - преди да се изтекли сроковете за обжалване на постановлението за прекратяване на предходното изпълнително дело. С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното съобщение, евентуално – да бъде отменено в частта за приетите такси и разноски.

Взискателят „Банка ДСК“ АД не е подал писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима само в частта за разноските, но за тях е неоснователна - те са изчислени при стриктно съблюдаване на ТТРЗЧСИ; съобразени са и повелителните правила и ограничения в разпоредбите на чл. 73 ал. 5 от ГПК и чл. 73а от ГПК. Сочи се също, че авансово дължимите обикновени такси и разноски са заплатени от взискателя с платежно нареждане от 13.02.2024 г., за което е издадена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ от 14.02.2024 г. Изтъква се още в мотивите, че сумата от 1 042, 76 лева отразява изчисления към 07.02.2024 г. размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника С. Я. Х. при С.ране на вземанията на ТД на НАП. Според ЧСИ, сумата от 11 567, 70 лева отразява изчисления към 07.02.2024 г. размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за общ размер на вземане от 320 987, 51 лева; част от вземанията на взискателя са олихвяеми, поради което вече към 21.02.2024 г. техният общ размер възлиза на 321 657, 96 лева и съответно размерът на пропорционалната такса е 11 583, 80 лева.

Съдът установява следното:

Жалбата е недопустима в частта срещу действията по образуването на изпълнителното дело и по отношение размера на вземанията на взискателя, за чието С.ране то е образувано. В разпоредбата на чл. 435 ал.

2 от ГПК изчерпателно са изброени кои изпълнителни действия длъжникът може да обжалва, като образуването на изпълнително производство не е сред тях. Размерът на вземанията на взискателя също не е допустимо да се оспорва по реда на чл. 435 от ГПК; това оспорване може да се предяви по реда на чл.

439 от ГПК и то да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание; а факти, настъпили преди този момент, изобщо не може да се 2 разглеждат Поради това в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част жалбата е допустима предвид разпоредбата на чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Актът, с който ЧСИ определя дължимите разноски, в случая е разпореждането за образуване на изпълнително производство и този акт подлежи на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 24/2024 г. е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД за С.ране нейни вземания от длъжниците С. Я. Х. и Л. Р. К. въз основа на Изпълнителен лист от 12.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 235/2014 г. на РС – Девин.

С Разпореждане за образуване на изпълнително производство по Протокол № 193/07.02.2024 г. по т. ІІ са приети таксите и разноските във връзка с изпълнителното производство. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя С. Х. на 23.02.2024 г. със съобщение изх. № 580/07.02.2024 г.

В съобщението до жалбоподателя изцяло е възпроизведено горното разпореждане в частта относно приетите разноски, в това число е посочена и сумата от 1 042, 76 лева по т. 24 от ТТРЗЧСИ. Тази сума обаче се търси само от жалбоподателя-длъжник С. Х., не и от другия длъжник - Л. К.. Сумата представлява такса върху вземанията, които, като присъединен по право взискател, държавата, чрез ТД на НАП, има спрямо длъжника С. Х. от публични държавни вземания в размер на 10 816,10 лв.

Таксите за образуване на изпълнително дело, за справки за длъжника и неговото имущество, за връчване на книжа, налагане на запор, пощенски разходи и др. са определени въз основа на ТТРЗЧСИ законосъобразно и се дължат. Голословно е твърдението, че действията, за които са определени тези такси, не са извършени. Видно от приложеното копие от изп. дело № 24/2024 г. на ЧСИ Мачкърски, всички посочени като основание за определените такси действия са извършени – проучване на имущественото състояние на длъжника, изискване справки за налични банкови сметки, налагане на запори. Жалбоподателят и не конкретизира твърдението си кои действия не са извършени или защо определени такси са неправилно определени. По делото са приложени и доказателства за преведени такси от 3

ЧСИ за поисканите справки. По изп.дело на л.41 е налице и Сметка № 43057 от 14.02.2024 г., с която са описани по пера таксите за посочените изпълнителни действия, заплатени от взискателя, общо в размер на 232,18 лева с ДДС.

Неоснователно е и оспорването на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Предвид обстоятелството, че част от вземанията на взискателя са олихвяеми и към 21.02.2024 г. техният общ размер възлиза на сумата от 321 657, 96 лева. С оглед този размер на дълга и предвиденото в т. 26 б. „е“ от ТТРЗЧСИ, дължимата такса се формира, както следва: посочената сума в тарифата 5 220 плюс сумата от 4 433, 15 лева /2 процента върху сумата от 221 657, 96 лева/ - сбор от 9 653, 15 лева, която сума с ДДС е в размер на 11 583, 80 лева. Към тази сума се прибавя и таксата от 1 042,76 лв. върху публичните държавни вземания, възлизащи на 10 816,10 лв., като сборът е 12 626,56 лв. общо дължими пропорционални такси, колкото е посочил ЧСИ в съобщението до жалбоподателя. Липсват и нарушения на чл. 73 ал. 5 и чл. 73а от ГПК.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалбата вх. № 01175/11.03.2024 г. на длъжника С. Я. Х., ЕГН **********, в ЧАСТТА и срещу Разпореждане за образуване на изпълнително производство по Протокол № 193/07.02.2024 г. по изп. дело № 24/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 881 Петко Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която се постановява образуване на изпълнително производство по изп. дело № 24/2024 г. и се посочва размерът на вземането.

Решението в тази част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна същата жалба вх. №

01175/11.03.2024 г. на длъжника С. Я. Х., ЕГН **********, в ЧАСТТА и срещу Разпореждане за образуване на изпълнително производство по Протокол № 193/07.02.2024 г. по изп. дело № 24/2024 г. по описа на ЧСИ с 4 рег. № 881 Петко Мачкърски, в ЧАСТТА, с която са приети такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ във връзка с изпълнителното производство.

Решението в тази част не подлежи на обжалване предвид чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5