Решение № 1096 от 22.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209877 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 22-2300103 от 05.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ - София) на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на „****” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.16 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.).

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****” ЕООД, в която се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушение и нарушения на материално-правните разпоредби. Претендира се за нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Заявява се, че нарушението не било описано в достатъчна степен и не било ясно конкретизирано, нито били посочени всички обстоятелства, при които е извършено. Не бил приложен правилно и материалният закон. Според жалбоподателя въведената като нарушена норма на чл.14, ал.1, т.1 от ЗБУТ е обща, като е въведено общо задължение на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, но не ставало ясно категорично кое поведение на работодателя представлява изпълнителното деяние. Препращането към чл.16 от Наредба № 7 и към чл.40, т.1 от Наредба № 2 също не допринасяло за определяне на изпълнителното деяние, тъй като тези норми не съдържали 1 правило за поведение, защото чл.40 от Наредба № 2 описва начина на обезопасяване, а чл.16 от Наредба № 7 препоръчва работните помещения и работните места да осигуряват безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите. Предвид посочването, че се касае за бездействие от страна на Дружеството /„работодателят не е осигурил …“/ в Акта и в НП следвало да се опише какво е било дължимото поведение. Поради това се твърди, че няма пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на нарушението и че съответно е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се посочва, че строежът се изграждал от „*****“ ЕООД, което Дружество е сключило договор с „****” ЕООД за извършване на строително-монтажни дейности по фасадата на сградата. В тази връзка работниците на Дружеството – жалбоподател, вкл. и В.Т., са работили върху скелето навън и във връзка с извършването на конкретната работа са им били направени необходимите инструктажи. Според жалбоподателя неправилно е наложена санкция на Дружеството – жалбоподател, тъй като „*****“ ЕООД е имало задължение да осигури здравословни и безопасни условия на работа извън и вътре в обекта, вкл. и обезопасяване на всички отвори, в това число и на асансьорната шахта. Задължението на „*****“ ЕООД се извеждало и от разпоредбите на чл.16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г., според която осигуряването на комплексни, здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи при извършване на строително – монтажните работи на изпълняваните строежи е задължение на строителя. Твърди се, че е имало подписано споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, според което „*****“ ЕООД следва да има назначен координатор по безопасност и здраве, който да осъществява контрол по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Възложителят имал и задължение да осигури длъжностно лице, което да информира работниците и служителите на изпълнителя за опасностите, налични на площадката, както и за знаците, които се използват за обозначение на опасностите. До инцидента се било стигнало не поради неправомерно поведение на работодателя, а поради неспазване на условията за безопасност от страна на възложителя. Претендира се и за необсъждане и несъбиране на доказателства по преписката. Не била изследвана и доказана и причинно – следствената връзка между неизпълненията на задълженията за здравословни и безопасни условия на труд и вредоносния резултат. Не било безспорно установено при наличието на надлежно извършен инструктаж на работниците в Дружеството, как и защо работодателят е в неизпълнение на задължението си, след като работникът е открит на място, където по принцип не е следвало да се намира, тъй като се е изпълнявала работа по фасадата на сградата. Неправилно се твърди да е определен и размерът на наложената санкция, тъй като не били посочени мотиви за определянето на по-голям размер от минималния, предвиден в закона. Поради тези съображения се иска от съда да отмени Наказателното постановление и да се присъдят разноски, направени в хода на производството.

Първоначално по повод на тази жалба е било образувано НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав. С Решение № 5621 от 05.12.2023г. СРС, НО, 109 състав е отменил Наказателното постановление, прекратил е производството по делото и е указал да се изпратят материалите на СГП по компетентност.

2

С Решение № 7457 от 04.06.2024г. АССГ е отменил Решение № 5621 от 05.12.2023г. по НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Така се е стигнало до образуване на настоящото НАХД № 9877/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

В производството пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****” ЕООД се представлява от адвокат Т., който в съдебно заседание на 09.10.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 17.12.2024г. адвокатът пледира за отмяна на обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Според него не е установена по безспорен начин действителната фактическа обстановка и това, че отговорността за обезопасяването на обекта е на жалбоподателя. Посочва се, че Дружеството – жалбоподател е следвало да извърши замазка етаж по етаж. Поради това следвало да се обезопасява етажа, на който се работи. Отново се преповтаря тезата, че обезопасяването на строителния обект е отговорност на възложителя или главния изпълнител, извършващ грубия строеж, както и на асансьорната шахта.

Претедират се и разноски.

Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 09.10.2024г. от юрк. Б., която заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на 17.12.2024г. въззиваемата страна се представлява от юрк. Т., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като Наказателното постановление е правилно, законосъобразно и постановено при липса на процесуални нарушения. Според юрк. Т. в хода на съдебното производство по безспорен начин била установена вината на „****“ ЕООД в качеството на работодател на В.Р.Т. за неосигуряване на безопасни условия на труд във всички условията на работа, които е бил длъжен да направи като работодател съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.16 от Наредба № 7 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Посочва се, че нито един закон не дава възможност с договорни отношения да се отменя задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя. Процесуалният представител на въззваемата страна счита, че Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване. Прави се и възражение за прекомерност на направените разноски от жалбоподателя. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 27.10.2022г. В.Р.Т. сключил Трудов договор № 051/27.10.2022г. с „****” ЕООД. На 28.10.2022г. В.Т. се запознал с длъжностната си характеристика и му бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 27.10.2022г. и на 28.10.2022г. Тохчалиев попълнил декларации във връзка с трудовото си правоотношение. Работникът постъпил на 3 работа на 29.10.2022г., във връзка с което бил изготвен Протокол за постъпване на работа, подписан от двете страни по трудовото правоотношение.

На 08.12.2022г. бил сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи между „*****“ ЕООД /като възложител/ и „****” ЕООД /като изпълнител/ за полагане на изолации, мазилки и шпакловки на обект : гр. София, ж.к. „Дружба“ 2, ***, до ул. „Обиколна“, УПИ VII – 1012, кв.510.

На 08.12.2022г. между „*****“ ЕООД и „****” ЕООД било сключено и Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект : „Многофамилна жилищна сграда с надземни и подземни гаражи, подпорни стени и плътна ограда, в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ VIII – 1012“ в кв.510, м. „Дружба – Разширение“ (ул. „Обиколна“), район Искър по плана на гр. София.

На 30.12.2022г. било подписано Допълнително споразумение към Трудов договор № 051/27.10.2022г. между „****” ЕООД и В.Р.Т..

Във връзка с получен сигнал от МВР за инцидент на строеж, на 23.02.2023г. свидетелите Ш. Х. и С. Л. (главен инспектор и съответно инспектор в ДИТ - София) посетили „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи, подпорни стени и плътна ограда“ в УПИ VIII – 012, кв.510, м. „Дружба – Разширение“, район Искър по плана на гр. София. Проверяващите установили, че строежът се изгражда от „*****“ ЕООД и че подизпълнител на обекта е „****” ЕООД, както и че В.Р.Т. (работник на „****” ЕООД) е намерен паднал и починал в асансьорната шахта на проверявания строеж. Поради това, че при посещението на обекта на 23.02.2023г. било тъмно, проверката продължила на следващия ден в светлата част от денонощието. По време на проверката на място било установено, че асансьорната шахта на кота 19,95 (7-ма етажна плоча) не е обезопасена с парапети, ограждения или друго алтернативно решение, което да понесе съответното натоварване. При огледа на обекта е установено, че пред асансьорната шахта, на земята, на 7-ма етажна плоча е имало счупен парапет – дъска, като самата асансьорна шахта не е била обезопасена, тъй като са липсвали съоръжения за обезопасяване. Констатирано било също така, че от кота 0 до кота 17,10 има поставени по един или два парапета, монтирани на метален винт, които не били стабилни и не можели да понесат съответното натоварване. Във връзка с тези констатации св. Ш. Х. (главен инспектор в ДИТ - София) издала на 24.02.2023г.

Акт за спиране на строителните и монтажни работи в проверявания строеж – с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването. Актът за спиране бил връчен на техническия ръководител на обекта.

Проверката продължила до 16.03.2023г. В хода на проверката било представено трудовото досие на Тохчалиев и на други работници на „****” ЕООД. След приключване на проверката бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР2307120 от 16.03.2023г., в който били вписани осем на брой нарушения, констатирани в хода на проверката. Едно от тях било това, че „****” ЕООД не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите в проверявания строеж (на посочения по-горе адрес), в това число и на В.Р.Т. – в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 за 4 минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.). Препис от Протокола за извършена проверка № ПР2307120 от 16.03.2023г. бил връчен срещу подпис на управителя и едноличния собственик на „****” ЕООД – Х.К..