Определение № 40355 от 30.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40355 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110113600 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Ц. Б. С. е предявил срещу „Кинти БГ“ ЕООД (след уточнение в молба от 26.01.2025 г.) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключен между страните по – горе договор за потребителски кредит № 280462/12.12.2024 г. поради противоречие на закона и добрите нрави. В условията на евентуалност ищецът предявява отрицателен установителен иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от горния договор, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 280462/12.12.2024 г., сключен с ответника, съгласно който ищецът е следвало да върне получената сума от 500 лв. на три вноски, при лихва от 32.80 лв., при ГПР 49,65% и ГЛР 38,95 %. Поддържа, че клаузата в чл. 10 от горния договор е предвиждала неустойка с обезщетителен характер, възникваща в случай, че в срок от 3 дни от сключване на този договор ищецът не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. Сочи, че ответникът му е начислил неустойка в размер на 149,85 лв., като по този начин общото задължение по споменатия договор е било в размер на 682,65 лв.

Излага доводи относно нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност – нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка, описана по – горе, поради противоречието с разпоредбите на чл. 33 ЗПК и чл .143, ал. 1 ЗЗП.

Ответникът признава предявения отрицателен установителен иск, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да се възложат в тежест на ищеца.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно 1 основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави.

Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем договор за потребителски кредит № 280462/12.12.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500 лв., като съобразно клаузата на чл. 10 от договора, която е нищожна, се дължи плащане на неустойка поради неизпълнение на задължение на ищеца за представяне на обезпечение в срок.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 09:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на 2 задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3