Решение № 671 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. П., 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330202036 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

809979-F795885/23.01.2025г., издадено от ***** „Оперативни дейности“ – П., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „В.М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Н.К.“ № *****, представлявано от К. В. М., с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 /хиляда/ лева за извършено от дружеството административно нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят, в жалбата си и в допълнително депозирана молба, излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за квалифициране на случая като маловажен. Моли за отмяна на наказателното постановление /НП/.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Илкова, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 18.10.2024г. в 09:45 часа свидетелят С. Т. С., главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка в магазин „Вино и гурме“, находящ се в гр.П., ул. “Я.С.“ №1, стопанисван от „В.М.“ ЕООД. В хода на проверката от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ с рег. № 4400415 от 14.09.2023г. бил изведен КЛЕН, от който било установено, че на 15.10.2024г. бил издаден фискален касов бон /ФКБ/ № 022806/15.10.2024г. с начин на плащане – „наложен платеж“ и предмет на доставката 3 бутилки вино на обща стойност 123,50лв. След разговор със служител в обекта, св.С. установила, че дружеството извършвало онлайн търговия чрез електронен магазин vituswines.com, като продажбите били отразявани на гореописаното ФУ. Извършена била и справка на 18.10.2024г. в системата на НАП и било установено, че дружеството като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не е регистрирало електронния магазин в НАП към датата на първата извършена продажба на стоки. Задълженото лице декларирало, че стопанисва електронния магазин от 01.08.2024г.

Резултатите от проверката били обективирани в ПИП сер.АА № 0190029/18.10.2024г.

Установеното по време на проверката било квалифицирано от св.С. като нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ/, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, извършено от дружеството жалбоподател „В.М.“ ЕООД, за което съставила Акт за установяване на административно нарушение № F795885/29.10.2024г. Отразено било в акта, че нарушението било извършено на 01.08.2024г. и установено на 18.10.2024г. в 2 гр.П..

В законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС жалбоподателят бил санкциониран с налагането на имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката С. Т.

С., която описва обстоятелствата по извършената от нея проверка и потвърждава отразеното от нея в АУАН относно нерегистриран в законно установения срок в системата на НАП електронен магазин, стопанисван от дружеството жалбоподател. Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред и са съответни на събраните по делото гласни доказателства.

От представения по административната преписка Протокол за извършена проверка в обект от 18.10.2024г., ведно с копия на фискални и служебни бонове, КЛЕН и съкратени отчети на фискална памет, се установява обстоятелствата по така извършената проверка и констатираното в хода на същата.

От представените писмени обяснения на управителя на „В.М.“ ЕООД се установява датата, от която дружеството стопанисва електронен магазин /01.08.2024г./.

От приложените по преписката Декларации от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение се установяват лицата, работещи в проверения обект – магазин „Вино и гурме“.

От приложения по преписката Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката се установява фактическата наличност на паричните средства в касата на ФУ, инсталирано в проверения обект.

От представената Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице се установява какви обекти стопанисва дружеството жалбоподател.

От представената Декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП се установява 3 произхода на средствата, използвани за дейността на дружеството.

От приложения по преписката фискален бон - копие се установява продажба с наложен платеж в размер на 123,50 лева.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) указва на лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 8 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

Неизпълнението на горецитираните разпоредби се санкционира по реда на чл.

185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в хипотеза, при която нарушението не води до неотразяване на приходи, какъвто е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Съответно ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, да се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

С оглед събрания доказателствен материал и горецитираните разпоредби 4 съдът приема, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по смисъла на чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Несъмнено дружеството стопанисва електронен магазин от 01.08.2024г. Безспорно на 15.10.2024г. същото е осъществило продажба на стоки чрез електронния магазин vituswines.com. Именно преди тази дата, дружеството като задължено от закона лице, е следвало да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, което не е сторил нито към датата на първата извършена продажба, нито към датата на проверката от органите по приходите. По този начин като дружеството в качеството му на задължено лице не е изпълнило императивното изискване на чл.52м, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. При индивидуализиране размера на наказание и налагането му в минимално предвидения от закона размер са взети предвид изисванията на чл.27 от ЗАНН и обстоятелството, че деянието е извършено за първи път. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид установената по делото фактология и с оглед липсата на данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че констатираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което констатираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал.1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от 5 съответния вид. В конкретния случай липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, както и данни нарушителят да е коригирал своето поведение и впоследствие да е предприел действия по отстраняване на нарушението и изпълнение на вмененото с чл.52м, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ задължение. Отразеното в НП обстоятелство, че се касае за първо нарушение, не е аргумент в насока маловажност на извършеното, доколкото Законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обстоятелства по §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН за всеки отделен случай. Еднократността на деянието е взето предвид от наказващия орган при определяне размера на наказанието, като в случая е наложено такова в минимално предвидения в Закона такъв. Както правилно е отбелязано в жалбата, касае се за нарушение на формално извършване и не е необходимо да са настъпили реални вреди от извършването му. Гореизложеното обосновава извод за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен такъв, какъвто извод е направил и наказващия орган в своя акт.

При служебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на оспореното НП.