Решение № 48 от 03.04.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 120/2024
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 03.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Търговски закон
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Кърджали, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4154904, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на А. Л. Б. с ЛНЧ ***, в качеството му на законен представител на „****“ АД гр.Кърджали, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 11.09.2020 г. на път І-5 км.339+700 м., в посока от гр.Кърджали към с.Калинка.
Жалбоподателят А. Л. Б. намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния закон. Сочи, че според чл.189, ал.5 вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато МПС е собственост на юридическо лице, електронният фиш се издава на неговия законен представител. В случая, дружеството собственик на МПС било „****“ АД с ЕИК ****. На основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ТЗ, в търговския регистър били вписани овластените да представляват дружеството, а именно изпълнителните членове на съвета на директорите – С.К. и К.П.П.. Към момента на извършване на деянието, жалбоподателят бил член на съвета на директорите, но в нито един момент той не е имал представителна власт и не е бил вписван в търговския регистър като представляващ акционерното дружество. При тези обстоятелства жалбоподателят не се явявал административнонаказателноотговорно лице, тъй като не бил законен представител на юридическото лице собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението, нито пък можел да посочи лице на което е предоставил управлението на МПС. На следващо място, жалбоподателят излага съображения за изтекъл давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от 1
НК вр. чл.11 от ЗАНН, тъй като електронният фиш бил издаден на 11.09.2020 г. и връчен на 14.01.2024 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Подал е молба по делото, чрез упълномощен адвокат, в която поддържа жалбата и доразвива изложените в същата съображения. Моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2020 г. на територията обслужвана от ОД МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със СтационА. преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран на път І-5 км.339+700 м., общ.Кърджали, извън населено място, където действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. В 17.22 часа на 11.09.2020 г., на път І-5 км.339+700 м. бил заснет движещ се в посока от гр.Кърджали към с.Калинка лек автомобил „***“ рег.№ *** със скорост 83 км/ч. при ограничение от 60 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на А. Л. Б. - законен представител на фирма „****“ АД гр.Кърджали, в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 83 км/ч. - превишаване с 23 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 11.09.2020 г., 17.22 ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, мястото на заснемането и номера на техническото средство; Разпечатка от имейл относно връчване на електронен фиш; Справка от Търговски регистър за актуалното състояние на „****“ АД, с история; Справка от АИС2 АНД относно ЕФ серия К № 4154904; Справка за собственост на МПС „***“ рег.№ ***;
Списък от 24.01.2018 г. на служители от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали за проведено обучение със СтационА. преносим уред за контрол на скоростта; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/01.10.2019 г.;
Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 11.09.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е описан именно като такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 23 км/ч., приложена е санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 11.09.2020 г. с автомобила „***“ рег.
№ *** е извършено процесното административно нарушение. Автомобилът е собственост на „****“ АД гр.Кърджали, а съгласно правилото на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е бил собственик на превозното средство, нито законен представител на юридическото лице-собственик на МПС, нито пък има данни да е бил посочен като лице на което е предоставено управлението на МПС, с което е извършено нарушението. А. Л. Б. към процесната дата е бил единствено член на съвета на директорите на „****“ АД гр.Кърджали, а представляващи са били съответно С.К. и Б.А.К.. Всичко това се установява от справка в Търговския регистър, който е публичен. След като жалбоподателят не е законен представител на юридическото лицесобственик на моторното превозно средство, то необосновано и в противоречие с нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП на него е наложено административното наказание. Ето защо, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а 3 съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договореното възнаграждение в размер на 400 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 400 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВРКърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4154904, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на А. Л. Б. с ЛНЧ ***, в качеството му на законен представител на „****“ АД гр.Кърджали, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 11.09.2020 г. на път І-5 км.339+700 м., в посока от гр.Кърджали към с.Калинка.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на А. Л. Б. с ЛНЧ ***, адрес ***, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4