Решение № 141 от 02.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Русе, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500106 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

С. Г. М., от гр.Русе, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 1352/15г. по описа за ЧСИ М.М. рег.№831, с район на действие ОС-Русе обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното от нея действие и моли окръжният съд да отмени постановлението за отказ.

Взискателят Е.”-АД,ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,възразява, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и доказателствата в изпълнителното производство, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20158310401352/2015 по описа на ЧСИ рег.№831 е образувано на 15.12.2015г въз основа на изпълнителен лист от 24.11.2015г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3746 от 15.10.2015 по ч.гр.д.

№ 6078/15 по описа на РС-Русе, по силата на който С. М. е осъдена да заплати 1 на „Е. сумите 378,86лв главница за незаплатена ел.енергия по фактури, изаддени за перода 17.02.2015г.-22.06.2015г., ведно със законната лихва от 13.10.2015г. до окончателното й заплащане, 14,85лв сбор от мораторна лихва по всяка фактура за периода след падежа й, 25лв държавна такса и 300лв юрисконсултско възнаграждение.

Видно от данните по изпълнителното дело, с молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори върху работна заплата и банкови сметки, изпълнението да бъде насочено и срещу недвижими имоти и движими вещи. за поканата за доброволно изпълнение на адреса на длъжника е залепено уведомление на 28.12.2015г.

На 16.01.2016г. и 17.01.2016г., както и на 06.02.2016г. и 7.03.2016г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до различни банкови институции. С молба от 28.11.2017г. взискателят е писокал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М.. На 07.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – Иви – 72 ЕООД.

На 28.10.2020г. на длъжника е изпратена Покана за принудително изпълнение-ППИ за опис, връчена чрез залепване на уведомление – взискателят е поискал налагане на запор върху сметки на С. М. и извършване на опис на движими вещи с молба от 13.10.2020г.По молба на взискателя от 07.06.2022г., на 1.07.2022г. са изпратени запорни съобщения до ОББ-АД, У. и Ю. както и до работодателя И.. С писмо от 13.07.2022г. работодателят е уведомил ЧСИ, че върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение са наложени запори и по други изпълнителни дела, посочени в писмото.

С молба от 21.11.2022г. длъжникът С. М. е поискала прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Взискателят е изразил несъгласие с това искане, тъй като не е настъпила перемпция.Съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че искането за прекратяване на изпълнителното дело е оставено без уважение, чрез съобщение, връчено на 20.12.2022г. на упълномощения от длъжника адвокат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е допустима. На основание чл.435,ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство с постановление от съдебният изпълнител са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 ГПК. В настоящият случай не е налице никоя от предпоставките, посочени в цитираната норма на закона.

По своята същност перемпцията като правен институт представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради бездействието на взискателя, което е едно своеобразно нетипично отклонение от изпълнителния процес, който се образува с целта да бъде удовлетворено по принудителен ред едно парично притезание и при нормалното му, типично, образуване и провеждане следва да приключи с пълното удовлетворяване на вземането на взискателя и събирането на разноските по изпълнението – в този смисъл е и разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Перемпцията има за цел да стимулира взискателя към предприемане на активни действия за удовлетворяване на своето вземане, като същият е длъжен да поддържа висящността на изпълнителния процес с отправянето на искания до съдебния изпълнител за предприемане на действия за принудително изпълнение.

Законодателят е възприел виждането, че ако в срок от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то той е загубил интерес от събиране на своето вземане по принудителен ред, поради което поддържането на неговата висящност е лишено от цел. Законът въвежда една презумпция, че бездействието на взискателя означава, че същият няма интерес от продължаването на изпълнителния процес, поради което изпълнителното производство следва да се прекрати, а самото прекратяване настъпва по силата на закона, без необходимостта настъпването на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде удостоверена с нарочен акт на съдебния изпълнител. Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о. на ВКС, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило, независимо дали е било успешно или безуспешно. В настоящия случай е установено, че са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника, тъй като взискателят е имал активно поведение, изразяващо се в отправяне на искания до съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия.

3

Не е налице бездействие на взискателя, доколкото същият е предприемал активно действия по удовлетворяване на своето вземане преди изтичането на 2-годишния преклузивен срок, следователно отказът на съдебния изпълнител да прекрати делото на това основание се явява правилен.Поради тези съображения жалбата на С. М. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата на С. Г. М., ЕГН **********, от грР. срещу отказа на ЧСИ М.М. рег.№831, с район на действие Окръжен съд – Русе, да прекрати изпълнителното производство по изп.дело

№№20158310401352/2015, обективиран в съобщение с изх.№20268 от 12.12.2022г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4