Определение № 2360 от 21.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2360 гр. София, 20.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502110 по описа за 2024 година

С определение № 518 от 12 юли 2024г. по гр. д. № 384/2024г. Окръжен съд - Перник, ГО, 3 състав е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба, уточнена с молби рег. № 11513/27.05.2024г. и рег. № 10382/13.05.2024г., двете по описа на Районен съд - Перник и с молба рег. № 4417/09.07.2024г. по описа на Окръжен съд - Перник, подадена от М. Б. Д. срещу „Обединена Българска Банка“ АД, и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради процесуална недопустимост на предявените с нея искове и прекратил производството по гражданско дело № 384/2024 г. по описа на Окръжен съд - Перник като процесуално недопустимо.

Срещу това преграждащо развитието на делото определение е подадена частна жалба от ищцата М. Б. Д. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Поддържа, интерпретирайки съдебна практика на ВКС, че на нищожността на договора може да се позове всеки без срок и предявеният иск за установяване липса на съгласие не представлява оспорване на размера и характера на вземането, като не е предявен иск за оспорване на вземането.

Поддържа още, че при уважаване на предявения иск логична правна последица би било обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, а разглеждането на предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД било обусловено от прогласяване нищожността на договора. Иска отмяна 1 на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му по същество от първоинстанционния съд.

Частната жалба е допустима, вкл. като подадена срещу преграждащ производството съдебен акт, а по същество неоснователна. При произнасянето си по нея, САС взе предвид следното:

В исковата си молба от 21.07.2023г., уточнявана с няколко молби по указания на съда, вкл. за посочване на фактите, обуславящи допустимостта на исковете, и на фактите, с които се обосновава искането за обезсилване на ЗИ и на ИЛ, М. Б. Д. е изложила обстоятелства, че през м.10.2012г. е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на суми като солидарен длъжник по договор за банков кредит № 140475/02.11.2007г., вземанията по който били прехвърлени от ответната банка, преобразувана в ОББ АД, на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Посочила е, че никога не е подписвала такъв договор за кредит, поради което договорът е нищожен поради липса на съгласие и е сезирала съда с искане, поддържайки, че винаги може да се позове на нищожността, да прогласи нищожността на договора за кредит по отношение на ответната банка и при уважаване на този иск да обезсили издадените ЗИ и ИЛ, както и да осъди ответниците да й върнат събраните суми по изпълнителното дело.

За да постанови атакуваното с разглежданата частна жалба определение, съдът е приел, което като фактически положения не се оспорва от ищцата – частен жалбоподател, че от представените с исковата молба доказателства се потвърждават твърденията в нея, че процесният договор за банков кредит е послужил като основание за издаване на ЗИПЗ въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ИЛ, въз основа, на които е образувано изпълнително дело, като в срока по чл. 414 ГПК тя не е подала възражение срещу тях. Конкретно е установено, е отбелязал съдът, че ЗИ е връчена на ищцата на 03.11.2012г., поради което срокът за възражение срещу нея, който е бил двуседмичен, е изтекъл на 19.11.2012г. /първият работен ден/. С изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането, основаващи се на настъпили до този момент факти, се преклудират. Издадената ЗИ се стабилизира и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, 2 ал. 2 ГПК. Така установеното вземане, е посочил още съдът в мотивите си, може да се оспорва само по реда на чл. 424 ГПК - при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение или по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като е недопустимо оспорването му на основания, съществували към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При тези мотиви съдът е приел в обжалваното определение, че исковете по чл. 26, ал. 2 и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са недопустими, каквото е и искането за обезсилване на ЗИ и на ИЛ, последното и като подадено извън легална хипотеза, в която същите могат да бъдат обезсилвани.

Предявените искове са недопустими, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен.

При положение, че за вземанията на банката, с която е сключен договорът за кредит, е издадена ЗИ, длъжникът, комуто е връчена тази заповед още през м.11.2012г., е могъл да оспори вземанията, предмет на заповедта, с възражението по чл. 414 ГПК. Щом възражение не е подадено, ЗИ влиза в сила (чл. 416 ГПК) и иск за оспорване на вземането/нията, предмет на тази заповед, в общия случай е допустим само в пределите на иска, уреден в чл. 424 ГПК (извън някои хипотези на позоваване на нищожност на неравноправни клаузи). Нормата на чл. 424, ал. 1 ГПК урежда специален отрицателен установителен иск при предпоставки, идентични с основанието за отмяна на влязло в сила решение, уредено в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В този случай длъжникът може да оспори вземането по исков ред, само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Правоизключващото възражение за липса на съгласие при сключването на договора – източник на вземанията, предмет на ЗИ, с които се оспорва и дължимостта на тези вземания, не представлява новооткрито обстоятелство (съществувало, но по извинителни причини, неизвестно на длъжника) от съществено значение за делото. Следователно ищцата не твърди за узнаването на нови по смисъла на цитираната норма обстоятелства или за снабдяването с нови доказателства като визираните в чл. 424 ГПК. Ето защо и 3 исковете й, които не се основани на твърдения от хипотезиса на правната норма на чл. 424, ал. 1 ГПК, са недопустими. Доколкото не се касае за нововъзникнало обстоятелство, което да не е преклудирано с изтичането на срока по чл. 414 ГПК, допустимостта на исковете не може да се изведе и от общата норма на чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК. Доводът за незаконосъобразност на обжалвания акт, основан на безсрочна възможност за релевиране на нищожността, на която ищцата се е позовала, не държи сметка, че това правно положение е валидно, при положение че по отношение на тази нищожност не е преклудирана възможността за оспорване в приключило съдебно производство, в което позоваващият се на нищожността е участвал и е могъл да оспори валидността на договора с възражение в срока по чл. 414 ГПК, съответно в отговора на исковата молба в производството по чл. 422 ГПК при подадено възражение. А в случай на лишаване от възможност да оспори вземанията, предмет на ЗИ, ищцата е имала право да подаде възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК. Ето защо, на настоящия етап възраженията й срещу договора за кредит – източник на вземанията, предмет на ЗИ, са преклудирани. Преклудиращото действие почива на принципа, че съдебно признатото право не може да бъде оспорвано по исков ред, въз основа на факти, съществували в случая до настъпване на стабилитет на ЗИ (както е сторено с процесната искова молба). Преклудира се всеки факт, на който се основава искане да се установи, че към този момент съдебно признатото право не съществува с белезите, които съдът е установил. С оглед недопустимостта на исковете, с които се иска прогласяване на нищожност на договора за кредит и връщане като недължими на събраните в принудителното изпълнение суми (чл. 26, ал. 2, предл. 2 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД ), по които исковата молба подлежи на връщане още при проверката й по реда на чл. 130 ГПК, недопустимо е и произнасянето по искането за обезсилване на издадените в заповедното производство ЗИ и на ИЛ, искане, недопустимо и на собствено основание, както е констатирал ПОС, поради липса на легално основание за обезсилването им при въведените от ищцата обстоятелства.

По изложените съображения обжалваното определение, с което съдът е констатирал, връщайки исковата молба, недопустимост на исковете, по които е образувано производството, които няма задължение да движи и по които не може да постанови решение по съществото на делото, е законосъобразно и частната жалба срещу него като неоснователна следва да се остави без 4 уважение.

Така мотивиран, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Б. Д. срещу определение № 518 от 12 юли 2024г. по гр. д. № 384/2024г. на Окръжен съд - Перник, ГО, 3 състав.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5