Решение № 841 от 21.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000503041 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261991/15.06.2022г, постановено по гр.д.№ 11881/2020г по описа СГС, е отхвърлен предявеният от Ц. К. С. срещу И. А.а А. и А.-А. А.а А., при участието на трети лица помагачи на страната на ответниците „Уайт Пийк” ООД и „Ленд Инвест Лозенец” ЕАД, за признаване на установено, че ищецът Ц. К. С. е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон, низходящ на К. Г. К., починал на 24.02.2020г, който е придобил по давност чрез владение за периода 1992г до 24.02.2020г, на недвижим имот: ПИ с идентификатор по КК № *** по КК и КР, одобрен със заповед на ИД на АГКК № РД-18-68/02.12.2010г., с последно изменение на КК и КР по отношение имота от 13.11.2020г., с площ 6457кв.м., в урбанизирана територия – гр.София, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № 68134.1936. 1464, ПИ № ***, ПИ № 68134.1936. 1468,

ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, при граници: ПИ №

***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***,

ПИ № ***, ПИ № ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението е обжалвано от Ц. К. С. с доводи, че е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. Възразява, че са кредитирани показанията на заинтересованите свидетели Г. С. и С.

Х.. Възразява срещу приетото от съда, че процесният имот не е придобит въз основа на давностно владение, като дори и да се отчете същата от 22.11.1997г, е изтекла на 22.11.2007г. Претендира да се отмени обжалваното решение.

Ответниците И. А.а А. и А.-А. А.а А., и третите лица помагачи-„Уайт Пийк” ООД и „Ленд Инвест Лозенец” ЕАД, представлявани от адв. Ж. К. от САК, са оспорили въззивната жалба. Поддържат, че ищецът не е доказал, че наследодателят му К. К. е владял процесния 1 имот в периода от 1992г до 24.02.2020г., като не са представени доказателства кога е установено владение, с какви действия. Поддържат, че след отчуждаването, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992г, не е налице застрояване като мероприятие.

Позовават се на свидетелските показания на св.С. и Х., от които се установява, че имотът е неограден, запуснат, обраснал с храсти и дървета, никой не го е ползвал, няма постройки.

Сочат, че свидетелите не са пълномощници на ответниците, нито на третите лица помагачи, а адв.Х. е представлявал А.и в предходен спор за имота, приключил с влязло в сила решение. Сочат, че имотът е владян от други лица. Претендират да се остави без уважение въззивната жалба.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-Ц. К. С. е посочил в исковата молба, че е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон на К. Г. К., поч. на 24.02.2020г., който е придобил по давност, чрез владение, осъществявано през периода от 1992г. до смъртта му на 24.02.2020г., следният недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК № *** по КК и КР, одобрен със заповед на ИД на АГКК № РД-18-68/02.12.2010г., с последно изменение на КК и КР по отношение имота от 13.11.2020г., с площ 6457кв.м., в урбанизирана територия – гр.София, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № 68134.1936.

1464, ПИ № ***, ПИ № 68134.1936. 1468, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № ***, при граници: ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***,

ПИ № ***.

Изложил е доводи, че баща му К. Г. К., п оч. на 24.02.2020г., е установил владение върху процесния имот, представлявал по предходен план, преди обединяването, осем самостоятелни такива, през лятото на 1992г., като останал безстопанствен, след като на 25.02.1992г. държавата изгубила правото си на собственост върху него в резултат на автоматичното реституционно действие на ЗВСВОНИ, като до смъртта му на 24.02.2020г., упражнявал владение постоянно, явно, непрекъснато и спокойно. Посочил е, че баща му придобил собствеността върху имота най късно през 2002г., с изтичане на предвиденият срок, но приживе не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност и поради това с настоящата искова молба ищецът се позовава в качеството на единствен негов наследник на изтеклата давност и в резултат на това от откриване на наследството му на 24.02.2020г., е собственик по наследяване на процесния имот.

Изложил е твърдения, че към момента не владее процесния имот, защото с решение от 27.07.2017 24.02.2020г.г. по гр.д. № 617/2017г. на САС, влязло в сила на 02.07.2018г., е признато право на собственост върху него в полза на ответниците и починалата им вече майка В. М., въз основа реституция по ЗВСВОНИ, след което същите установили владение върху него. Посочил е, че ответниците са изгубили правото на собственост, т.к. то е придобито от наследодателя му К. Г. К., поч. на 24.02.2020г. Изложил е доводи, че ответниците към момента не владеят процесния имот, т.к. към датата на предявяване на иска и преди вписване на исковата молба, прехвърлили правото на собственост върху него в полза на трети за производството лица.

Ответниците-И. А.а А. и А.-А. А.а А., са изложили доводи, че исковата претенция е недопустима, а при евентуалност за неоснователност на иска.

Възразили са, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като те са собственици по реституция, на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Изложили са, че правото им на собственост е многократно оспорвано от трети лица, по повод на което са водени съдебни производства, и е признато окончателно с решение по гр.д. № 617/2017г. на САС, 2 влязло в сила на 02.07.2018г. Изложили са доводи, че ищецът е подставено лице на трето лице, обвързано със задължителната сила на решението, поради което искът е недопустим.

Възразили са, че ищецът не е собственик на твърдяното основание - наследяване, т.к. праводателят му К. Г. К., поч. на 24.02.2020г., не е придобил собствеността на имота по давност. Същият не е установил фактическа власт върху имота през 1992г., а дори да се приеме обратното, то установената фактическа власт няма характеристиките на владение, годно да го направи собственик. То не е било явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и не е продължило за срок от 10 години. Алтерантивно са поддържали, че придобивната давност е била прекъсвана за период по дълъг от 6 месеца и последиците й са заличени с обратна сила.

Третите лица помагачи на страната на ответниците -„Уайт Пийк” ООД и „Ленд Инвест Лозенец” ЕАД са ангажирали становище, че искът е неоснователен.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция като е приел, че е недоказано, че наследодателят на ищеца е владял процесния имот през периода от 22.11.1997г до смъртта му.

Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата н а чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. /Виж Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012г., ОСГК./ Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова забрана не изключва този способ.

Доказатествената тежест се носи от ищеца, който следва да установи, че е собственик на процесния недвижим имот. По делото не са представени доказателства, че наследодателят на ищеца К. Г. К., поч. на 24.02.2020г, е владял процесния имот.

От представеното по делото решение от 27.07.2017г, влязло в сила на 2.08.2018г., постановено по гр.д.№ 617/2017г, по описа на САС, се установява, че е прието за установено, че В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А.и са собственици на процесния имот, по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, Н. К. М., И. П. С. и Д. Х. П., и са осъдени ответниците да предадат владението на ищците.

От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. С. и С. Х. се установява, че през 1993 и 20008г имотът е бил буренясъл, никой не го е ползвал и не е имало постройка или ограда, а през есента на 2008г е бил ограден с намерение за застрояване от трети лица по делото. Свидетелят С. е чувал за лицето К. С., но не го познава. Свидетелят Х. е дал показания, че лицето- П. му се е обадил и му е казал, че ще заведе дело чрез друго лице и му е изпратил исковата молба, по която е образувано настоящето дело. Не е виждал в имота никого. След въвода във владение е взел ключа от катинара.

Възражението във въззивната жалба, че свидетелите са заинтересовани е 3 неоснователно, тъй като обстоятелството, че в друго съдебно производство са били представители на ответниците не е основание да се приеме, че не следва да се ценят същите, още повече, че не се установява тези гласни доказателства да противоречат на други доказателства по делото.

Поради това исковата претенция по чл.124 ГПК, предявена от Ц. К. С. срещу И.-А. А.

А. и А. А. А. А. е неоснователна и следва да се остави уважение.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстаницонният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски за пред въззивната инстанция, но не са представили доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261991/15.06.2022г, постановено по гр.д.№ 11881/2020г по описа СГС.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответниците „Уайт Пийк” ООД и „Ленд Инвест Лозенец” ЕАД.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4