Определение № 2422 от 29.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2422 гр. Варна, 28.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501191 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.293 ал.3 ГПК, образувано по въззивната жалба вх.№ 27494/ 21.04.2022г от П. М. М. ЕГН ..... от гр.Варна ж.к.„Ч..." бл.24 вх.А ет.9 ап.50, чрез адв.Д.П., срещу решението на ВРС-VIIс-в № 944/6.04.2022г по гр.д.№ 4113/2021, с което

Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея срещу Р. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Б.М.“ № 24 ет.2 ап.9, иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупко-продажба по НА № 175/25.11.2002г на реална част с площ от 28,14кв.м. от ПИ № ...... по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, заключена между точки Б1-Б2-Г1-В1 на скица № 7 към заключението на в.л. по СТЕ на л.154 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, погрешно отразена като принадлежаща част към ПИ № 2552... поради допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18- 92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК и за осъждане ответницата да предаде на ищцата владението върху процесната реална част, на осн. чл.108 ЗС;

Е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от нея срещу Б. К. Н. ЕГН ********** и П. ИВ. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна м-ст“М.К.“ № 30, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупкопродажба по НА № 175/25.11.2002г на реална част с площ от 23,51кв.м. от ПИ № ...... по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на Изп. директор на АГКК, заключена между точки Г1-В2-В3-В4 на скица № 7 към заключението на в.л. на л.154 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, погрешно отразена като принадлежаща част към ПИ № .... поради допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, на осн.чл.54 ЗКИР;

1

ОСЪДЕНА Е П. М. М. ЕГН ********** да заплати на Р. Г. Г. ЕГН ********** сумата от 800лв- сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК;

ОСЪЖДЕНА Е П. М. М. ЕГН ********** да заплати на Б. К. Н., ЕГН ********** и П.

ИВ. Н. ЕГН ********** сумата от 500лв- сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението за неправилно поради необоснованост, непълнота на доказателствата и нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, като излага следните съображения:

За да отхвърли предявените искове РС е приел следното:

Налице била твърдяната грешка при нанасяне на имотните граници в КК, тъй като ставало въпрос за неправилно отразяване същата на източната и южната граници на имота на ищцата. Претендираните по делото реални части, обаче, били придобити по давност от ответниците.

Ответниците Б.Н. и П.Н. винаги били във владение на претендираната реална част от момента на придобиването през 1991г, а отв.Р. Г.Г. била установила владение върху спорната реална част през 2007г.

Изводът на ВРС, че е налице грешка при нанасянето на имотните граници на имота на ищцата в КК е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Грешката в КК се установява и от заключението на СТЕ: 1.Налице е грешка в КК, тъй като тя не отговаря на правата на страните;

2. Ищцата е станала собственик на имот пл.№ 3060 Б, ответниците Б.Н. и П.Н. са станали собственици на имот пл.№ 3060 А, а ответницата Р. Г. - на имот пл.№ 3059;

3.Част от имот пл.№ 3060 Б с площ от 30кв.м. попада в ПИ ....2555-отговор по т.8.3, 6.2 на СТЕ /собственост на отв-те Н.и, като тази част е заключена между т.Б2-БЗ-ВЗ-В2 на комбинирана скица № 7 на СТЕ/;

4.Част от имот пл.№ 3060 Б с площ от 25кв.м. попада в ПИ ......-отговор по т.8.3.6.1 /собственост на отв.Р. Г., като тази част е заключена между т.В1-В2-Б2-Б1 на комбинирана скица № 7 на СТЕ/;

5.Оградата между ПИ ...... /с-ст на ищцата/ и ПИ ....2555 /с-ст на отв.Р.Г./ не преминава по имотната граница, а навлиза в имота на ищцата с площ от 25кв.м./т.8.3.б.1 на СТЕ/ На комбинирана скица № 7 към СТЕ материализираната ограда е нанесена със синя прекъсната линия, а имотната граница е нанесена със зелена прекъсната линия/.

Изводът на съда, че ответниците Б. К. Н. и П. ИВ. Н. са придобили по давност претендираната реална част, тъй като я владеели от момента на придобиването й през 1991г. е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съобразно разпоредбата на чл.120 ЗЗД вр.чл.84 ЗС, че давността не се прилага служебно.

С разпоредбата на чл.84 ЗС се посочва, че по отношение на института на 2 придобивната давност се прилагат част от разпоредбите, регулиращи погасителната давност в ЗЗД, включително чл.120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно. Придобиването по давност може да бъде заявено в рамките на исковия процес, като е необходимо заинтересованата страда да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да прояви тя погасителния си ефект /в този см.решения на ВКС: № 163/29.03.2011г по гр.д.№ 346/2010г, I ГО, решения № 202/11.05.2011г по гр.д.№ 388/2010г I ГО и др./ Нито в отговора на ИМ, нито в първото по делото с.з. ответниците Б. К.Н. и П. Ив.Н. са навели твърдение, че са владели претендираната от ищцата реална част и че са я придобили по давност. Поради липсата на такова твърдение в производството пред първата инстанция не са събирани и доказателства за упражняване на фактическа власт и за придобиване по давност.

Изводът на съда, че отв.Р. Г.Г. е придобила по давност претендираната реална част е неправилен, тъй като е необоснован и е в противоречие с материалния закон и съществени съдопроизводствени правила.

ВРС неправилно е приел, че отв.Р.Г. е установила фактическа власт върху претендираната реална част още през 2007г, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Спори се между ищцата и отв.Р.Г. кога е изградена оградата между ПИ ...... и ПИ ........ Твърди се от ищцата, че оградата до преди две години преди предявяването на иска е била поставена на имотната граница и че едва след това е била преместена от ответницата.

Отв.Г. пък твърди, че оградата между двата имота била поставена на сегашното място още през 2007г, а в условие на евентуалност възразява за придобиване по давност на частта, за която ищцата претендира да е собственик.

По отношение на това обстоятелство събраните гласни доказателства били противоречиви.

Свид.Св.М. /брат на ищцата/ излага, че ограда на бетонов фундамент и мрежа на метални колове между имота на ищцата и имота на отв.Г. е изградена още през 2007г, като бетоновият фундамент бил поставен още през 2003г, но не на сегашното място, а към имота на отв.Г. и че едва през 2017г съпругът на Г. - Павел преместил оградата към имота на ищцата на сегашното й място.

Свид.Г.М. сочи, че съседът от северната страна /т. е. ищцата/ била положила основи от бетон за ограда, които не съвпадали с границата и че това станало причина през пролетта на 2007г отв.Г. да изгради нова ограда, като бетоновият фундамент останал в имота на ответницата.

Свид.Ст.С. излага, че оградата между двата имота били изградена през 2007г, но твърди че не бил изграждан бетонов фундамент.

Съдът неправилно е кредитирал показанията на свид.Г.М. и Ст.С. и не дал вяра на тези на свид.Св.М., независимо от родството му с ищцата. Този свидетел имал непосредствени впечатления, тъй като основно той полагал грижи за имота на сестра си и 3 лично бил изградил бетоновият фундамент и оградата. Свид.Ст.С., които е съсед на страните, не знае дори да е бил изграждан бетонов фундамент за оградата. Изграждането на такъв фундамент е безспорен факт, тъй като се твърди не само от свид.М., но и от свид.М..

Дори да се приеме, че отв.Г. през 2007г е била завладяла претендираната от ищцата част и владението й след това да е непрекъснато, то тя не би могла да стане собственик, тъй като не са налице основанията за придобиване по давност:

Имотът представлява урбанизирана територия още по КП от 1956г и е такъв и по действащата КК, одобрена през 2008г. При това положение имотът попада в регулацията на града и затова е налице забраната по чл.200 ал.1 ЗУТ за придобиване по давност на реално определени части.

Не са налице и основанията по чл.200 ал.2 ЗУТ, която предвижда възможност за присъединяване към съседен имот само при условията на чл.17 ЗУТ.

За територията, в която се намира имотът, има одобрен ЗРП през 1987г, ПУП-ПРЗ от 2005г, ПУП-ПУР от 2012г и ОУП от 2012г, което е видно и от заключението на СТЕ /п. III, т.1.2 - стр.4 и 5/. По ЗРП от 1987г имотът на ищцата е урегулиран в УПИ Х III-3060Б, а имотът на отв. Г. и в УПИ XII-3059.

Не може да се позовава на чл.200 ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17 ал.2 т.2 или чл.15 ал.3 от ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. В този смисъл е практиката на ВКС /Реш.№ 154/ 21.12.2020г по гр.д.№ 4689/2019г на I ГО/.

С оглед гореизложеното моли за отмяната решението на ВРС и за постановяване на друго за уважаването на предявените искове ведно с присъждане на сторените за всички инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 32723/17.05.2022г от въззиваемите страни Р. Г. Г. , Б. К. Н. и П. ИВ. Н., чрез техния процесуален представител адв.Евг. Д., излагат становище за неоснователност на жалбата, като се излагат сл.доводи:

От съдържането на ИМ се установява, че твърденията на ищцата и основания за предявяването на исковете е наличието на разминаване между материализираните граници на място и границите по КК, което се квалифицира като грешка в КККР. Според ищцата грешно попълнената граница между ПИ с идентиф.№№ ….., ..... и ….... по КККР водело до неверни площи, което налагало изменение на границите.

На горните основания ищцата твърди да е налице спор за материално право по см.чл.54 ал.2 ЗКИР и иска съдът да признае за установено, че тя е собственик на посочените реални части от имотите на ответниците, които да бъдат отнесени към ПИ .......

Отделно ищцата е предявила иск с правно осн.чл.108 ЗС само спрямо отв.Р.Г. за осъждането й за предаване владението на спорната реална част от имота.

4

Спрямо другите двама ответници Б. и П. Н.и ищцата твърди, че владее спорната реална част от техния имот и затова не е предявила иск по чл.108 ЗС.

По въпроса към кой момент се установя правото на собственост на ищеца по иск с правно осн.чл.54 ал.2 ЗКИР безспорно съдебната практика приема, че към датата на предявяването на иска по чл.54 ал.2 ЗКИР - 22.03.2021г ищцата не е собственик на претендираните от нея реални части от имотите на ответниците и в действащата КККР2008г няма грешка при отразяване в КК на материализираните граници между имотите на страните.

Горното е установено и с влязло в сила съдебно решение № 2308/28.11.2019г на АдмС-Варна по адм.д.№ 478/2019г, оставено в сила с решение № 13228/26.10.2020г на ВАС по адм.д.№ 2295/2020г, и двете приети като доказателства по делото. В мотивите на първото съдът изрично е посочил, че „в случая от представените доказателства по делото не се обективира спор за материално право....“. В случая подобно несъответствие не е установено, респ.документите за собственост не са в конкуренция с обект идентични части от ПИ.

Напротив, изрично в.лице инж.Андреев заяви в с.з., че в представения в СГКК проект за изменение няма застъпване на площи на собственост, тъй като удостоверяващите собствеността актове индивидуализират имотите по КП от 1973г, който бил действащ към момента на изготвяне на нот.актове за собственост. Затова по обективния критерий на разпоредбата не е формиран спор за материално право като отрицателна предпоставка по чл.54 ал.2 ЗКИР да се удовлетвори искането за изменение на кадастъра..." Не се споделя становището на РС, че след като към момента на извършване на съд.делба от 1977г действащ е бил КП от 1973 г, то съобразно него следва да се направи и преценката дали е налице твърдяната грешка в нанасяне имотните граници в КК".