Решение № 640 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. П., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104614 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. И. В., ЕГН **********, настоящ адрес в с. К., общ. С., обл. П., ул. „18-а“ №2, против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж. к. „М. 4“, б. п. „С.“ №1, бл.15, вх.А, ет.4, иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер на 2467,60 лева, от които: 1000,68 лева – главница по договор за кредит, 124,89 лева – договорна лихва, 1052,08 лева – наказателна лихва за забава и 289,95 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 711/2025 г. по описа на ЧСИ Г. З., образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 23.04.2012 г. по ч.гр.д.

№ 1735/2012 г. по описа на Районен съд П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че срещу ищцата се провежда принудително изпълнение по изп. дело №711/2025 г. по описа на ЧСИ Г. З., по което ответникът е взискател. Твърди, че изпълнението е въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.04.2012 г. по ч. гр. д. №1735/2012 г. на РС - П. в полза на „ОББ“ АД за вземане в общ размер на 2467.60 лв., от които: 1000.68 лв. – главница по договор за кредит, 124.89 лв. – договорна лихва, 1052.08 лв. – наказателна лихва за забава и 289.95 лв. – съдебни разноски.

Посочва, че след издаването на изпълнителния лист първоначалният кредитор е прехвърлил вземането на ответника, който е инициирал изпълнението. Поддържа, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла.

В последното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, с 1 който излага доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между ищеца и „ОББ“ АД е бил сключен договор за кредит, както и че е издаден ИЛ по ч.гр.д. № 1735/2012 г. по описа на РС П. за процесните суми.

Посочва, че процесното вземане е прехвърлено съгласно сключен договор за цесия между „ОББ“ АД от 06.12.2012 г. и считано от тази дата кредитор по задължението е именно ответното дружество.

Сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано първоначално ИД 1004/2012 г. по опис на ЧСИ М. С. О.-Г.. В последствие е образувано и ИД 711/2025 г. по описа на ЧСИ Георги С. Захариев.

Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящата претенция, тъй като на 07.03.2023 г. са сключили споразумение за доброволно уреждане на отношенията.

По основателността заявява, че дори да е изтекъл давностният срок към 2017 г., както твърди ищецът, между него като титуляр на задължението и „Е. М.“ ЕАД било подписано споразумение за разсрочване на паричното задължение от 07.03.2023 г., с което страните се съгласяват относно основанието и размера на задължението, а съгласно чл.4, ал.4 от споразумението, на основание чл.113 от ЗЗД длъжникът е упражнил правото си на отказ от изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението, описани подробно в чл.3 от същото. Посочва, че до подписване на споразумението са минали повече от седем години от последното изпълнително действие по изпълнително дело № 1004/2012 г. по опис на ЧСИ М. С. Обретенова- Георгиева без да са предприети действия прекъсващи давността, поради което направеният отказ от последиците на изтекла погасителна давност бил валиден.

Твърди, че макар и давността по отношение на това вземане да е била изтекла по смисъла на чл.110 ЗЗД, от момента на признаване на вземането с посоченото споразумение – 07.03.2023 г., е започнала да тече нова давност съгласно чл.117 ЗЗД и тази давност винаги е петгодишна.

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника / Решение № 105 от 2

18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК/.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (в този смисъл ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на първоначалния кредитор и в последствие от ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на първоначалния кредитор, който е цедирал вземането си на ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1735/2012 г. по описа на РС П., с който ищецът е осъден да заплати на кредитора – „ОББ” АД сумата в общ размер на 2467,60 лева, от които: 1000,68 лева – главница по договор за кредит, 124,89 лева – договорна лихва, 1052,08 лева – наказателна лихва за забава и законна лихва от 20.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 289,95 лева, разноски. Не е спорно и че процесното вземане е прехвърлено на настоящия ответник, съгласно сключен договор за цесия от 06.12.2013 г..

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл.290 ГПК съдебна практика Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага, както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

Съгласно задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което няма обратно действие и следователно следва да се прилага само за напред, доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес, 3 първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато връзка и е Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., първоначалният режим на погасителната давност в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото производство за установяване на вземането, съгласно чл. 115, ал. 1, буква "ж", във връзка с чл.116, б. "в" и чл.117 ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна давност не тече. В конкретния случай този режим на погасителната давност е бил в сила от образуването на изпълнителното производство № 1004/2012 г. по опис на ЧСИ М. С. О.-Г. като погасителна давност реално не е текла до 26.06.2015 г., независимо от поведението на взискателя.

След датата 26.06.2015 г. /датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.); /, институтът на погасителната давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващ конкретен изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен способ.

Т. е. след 26.06.2015 г. значение за погасителната давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в рамките на 2 г., в които ако не посочи изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането на срок от три години по чл. 111 от ЗЗД се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б. "в"/, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /б. "б"/, а след изтичането на 5 г. срок се погасяват всички останали вземания, за които не е предвиден друг срок. В този смисъл Решение от 11.12.2019 г. по в. гр. дело № 745/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е започнала да тече петгодишната погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – датата на постановяване на TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При преценката дали е изтекъл давностният срок следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на 4 пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.