Акт от 01.11.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 439 град Велико Търново, 01.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Константин

Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 362/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Производството е образувано по жалба на „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Ал. Димов“ № 3, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10450 от 21.05.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбоподателят оспорва твърдението, че не е издал фискален бон за вход на обект, тъй като парите били взети от лице, помагащо на охраната. Счита, че в обжалваната заповед не били изложени факти и обстоятелства, от които да се направи основателен извод, че е била непосредствена опасност с висока степен на вероятност от увреждане на фиска. Сочи, че към момента на издаване на ПАМ не бил издаден акт за установяване на административно нарушение. Излага доводи, че мотивите в заповедта относно срока на мярката били общи, а при издаването й бил нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. Развити са доводи и за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед или да я обяви за нищожна. В съдебно заседание навежда, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от един орган по приходите, при определена съвместна компетентност и сочи, че нарушението било извършено извън търговския обект. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспорената заповед е издадена след като е безспорно установено извършеното от търговеца нарушение, а самата заповед съдържа мотиви по отношение на срока, за който е определено запечатването. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2019 г. около

02,00 ч. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, съвместно с полицейски органи от Икономическа полиция – Габрово са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бар-клуб, находящ се в гр. Габрово, ул. „Съзаклятие“ № 2, стопанисван и експлоатиран от „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК *********. При извършеното първоначално наблюдение от проверяващия екип е установено, че на входа на заведението се събират суми от лицата, желаещи да влязат. При влизане в заведението на органите по приходите, представили се като „тайни“ клиенти, е заплатена сума от 10 лева, заплатени в брой от старши инспектор по приходите А.М., за което не е издаден фискален бон от наличните и работещи в обекта фискални устройства.

Плащането е било прието от Н.С.К./погрешно изписан в ЗНПАМ като К., работник на трудов договор в „Алегро 19“ ЕООД, представил се на проверяващите като барман.

Същият по-късно в хода на проверката е напуснал бар-клуба. При проверката е установено също така, че е налице разлика /превишение/ между касовата наличност и отразените суми според двете работещи фискални устройства, съответно в размер на 220,50 лева и 329,10 лв. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0361491/19.05.2019г.

При тази фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 10450 от 21.05.2019 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените нарушения на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – бар-клуб, находящ се в гр.

Габрово, ул. „Съзаклятие“ № 2, стопанисван и експлоатиран от „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на „Алегро 19“ ЕООД на 30.05.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена на 13.06.2019 г.

В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително представените от ответника актове за установяване на административни нарушения и доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед. По искане на жалбоподателя са събрани писмени доказателства за заплащане на наложените имуществени санкции и гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Т.С. и А.Ф.М. – органите по приходите, осъществили процесната проверка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изп. директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЗППАМ е нищожна, тъй като била издадена единствено от този орган, а посочената заповед на изп. директор на НАП предвиждала издаването на тези актове да става съвместно от директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП. Подобна съвместна компетентност нито е предвидена в закона /за разлика напр. от чл. 119, ал. 2 от ДОПК/, нито пък се извлича от текста на заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., от който е видно, че всеки от тези органи е оправомощен самостоятелно да издава ЗНПАМ.

Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, като в този смисъл по идентичен казус е и Решение № 4855 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 15270/2018 г.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително и позоваване на съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА № 0361491/19.05.2019 г. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. В случая се касае за прилагане на принудителна административна мярка, а не за налагане на наказание, поради което разпоредбите на ЗАНН са неприложими. Съдът не установява допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Не се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията на длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично задължения и права като служителите, осъществяващи фискален контрол, са им предоставени правомощията по ал. 1 на същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл.

12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция "Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното законодателство.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".