Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2924 от 28.10.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
541/2026
Подписан
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 109, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 24 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, ал. 1, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 75 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 81 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2924

Русе, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20267200700541 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Ники-ФФ“ ООД, със седалище: [населено място] против ревизионен акт (РА) № Р-03001825005778-091-001 от 29.04.2026 г., издаден от С. А. П., на длъжност „началник на сектор“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и Л. Х. Р., на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 126 от 06.07.2026 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна, ЦУ на НАП, с който РА на дружеството са определени задължения по ЗКПО за периодите 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в общ размер на 3 302, 74 лева /1 688, 66 евро/ главница и 2 236, 87 лева /1 143, 69 евро/ лихви. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно, че с оспорения ревизионен акт са установени публични вземания за корпоративен данък и мораторни лихви за ревизирания период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., които са погасени по давност. Дружеството-жалбоподател счита, че в конкретния случай петгодишният давностен срок е изтекъл, като не са налице данни за спирането или прекъсването му и установените с ревизионния акт публични вземания са погасени по давност. Иска се отмяна на ревизионния акт.

Ответникът – директорът на дирекция ОДОП – Варна, чрез упълномощения гл. юрисконсулт З. Е., оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е ревизионен акт (РА) № Р-03001825005778-091-001 от 29.04.2026 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. А. П., на длъжност „началник на сектор“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и Л. Х. Р., на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 126 от 06.07.2026 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна, с който РА на дружеството са определени задължения по ЗКПО за периодите 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в общ размер на 3 302, 74 лева /1 688, 66 евро/ главница и 2 236, 87 лева /1 143, 69 евро/ лихви.

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001825005778-020-001 от 22.10.2025 г., изменена с последваща заповед, издадени от С. А. П. на длъжност „началник на сектор“ при ТД на НАП - Варна, с обхват на ревизията: определяне на задължения на „Ники-ФФ“ ООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Със ЗВР е определен ревизиращият екип: Л. Х. Р., на длъжност „главен инспектор по приходите“, ръководител на ревизията и Н. А. Н., на длъжност „главен инспектор по приходите“. Крайният срок за извършване на ревизията е определен със ЗИЗВР – до 24.03.2026 г.

В законоустановения срок е издаден ревизионен доклад от 03.04.2026 г., срещу който не е подадено възражение.

Ревизията е приключила с издаването на обжалвания РА, с който на дружеството са определени задължения по ЗКПО за периодите 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в общ размер на 3 302, 74 лева /1 688, 66 евро/ главница и 2 236, 87 лева /1 143, 69 евро/ лихви.

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. В съдебно заседание, проведено на 16.10.2026 г., електронните документи са приети като доказателства по делото като част от административната преписка, постъпила в електронен пакет с вх. № 3285 от 14.07.2026 г. В изпълнение на задължението на съда да извърши проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при проверка на електронните документи с приложението StampIT /на „Информационно обслужване“ АД/, съдът установи, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

Решението, с което РА е потвърден, е издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно установения срок.

Установява се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание, а представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове.

Съдът намира, че РА е мотивиран, тъй като по ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на административния орган за издаването му, даващ в пълна степен възможност на адресата му да разбере какви са установените задължения и въз основа на какви фактически установености те са определени. В РА подробно са описани извършените в хода на ревизията процесуални действия, установените факти и основанията за извършеното облагане, включително са обсъдени и възраженията на жалбоподателя.

От фактическа страна и по отношение на материалноправната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период „Ники-ФФ" ООД не е извършвало дейност в търговски обект.

Декларираните приходи през 2019 г. са от преотдаване на обект по договор за наем, сключен с „АС Груп Итали“ ЕООД.

За периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. няма регистрирани обороти по ФУ.

Приходите са по издадени фактури и са постъпвали по банков път.

„НИКИ-ФФ“ ООД е било регистрирано по ЗДДС, считано от 11.10.2018 г. и дерегистрирано на 07.04.2022 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия. След анализ на всички събрани документи по предвидения процесуален ред, органите по приходи са констатирали следното:

1. неотчетени извънредни приходи от усвоен и невърнат депозит по договор за наем.

От органите по приходите е установено, че отчетените приходи от услуги в общ размер на 41 771, 09 лв., представляват наем на преотдаден по договор за наем обект, сключен с „АС Груп Итали“ ЕООД за периода м. 01.2019 г. - м. 06.2019 г., вкл., както и префактурирани режийни разходи.

С ф-ра № **********/10.01.2019 г. са продадени стоки по опис /алкохолни и безалкохолни напитки/, но също отчетени като приход от услуга.

Съгласно представен договор за наем от 09.09.2018 г., „Ники-ФФ“ ООД предоставя на наемателя „АС Груп Итали“ ЕООД недвижим имот - ресторант, на място на бившата сладкарница „М.“, находящ се в [населено място], [улица], представляващ летен бар с площ 100 кв.м. и тераса на две нива.

Договорът е сключен за 5 /пет/ години, считано от 01.01.2019 г. при месечен наем от 6 000, 00 лв.

Съгласно чл. 5 и сл. от договора, наемателят заплаща при сключването му депозит в размер на 18 000, 00 лв., на две вноски до 31.12.2018 г. В случай на отказ от сключения договор, до предаването на имота, наемателят губи платения депозит /чл. 15 от договора/.

Приложен е и анекс от 01.07.2019 г. към цитирания договор, съгласно който считано от 01.07.2019 г. договорът е прекратен предсрочно, при липса на каквито и да е имуществени или неимуществени претенции между страните по него.

Видно от представени счетоводни регистри и информация за банковите операции, не е установено депозитът в размер на 18 000, 00 лв. да е върнат на наемателя.

Изрично е изискано от „Ники-ФФ“ ООД да предостави информация дали депозитът е възстановен на наемателя. Такава не е предоставена от жалбоподателя, както и не са ангажирани счетоводни регистри за взети счетоводни операции, доказващи връщането му.

При така установените обстоятелства е прието, че посоченият договор за наем е предсрочно прекратен, а получените парични средства в размер на 18 000, 00 лв. като депозит са останали в патримониума на дружеството-наемодател - то се разпорежда с тях, използва ги за дейността си, като същевременно няма данни същите да са върнати на наемателя.

Предвид липсата на каквато и да е документация, доказваща връщането на депозита, органите по приходи са приели, че получените суми представляват извънреден приход за дружеството.

В следствие на така установените факти и обстоятелства и на основание чл. 78 във вр. с чл. 75 и чл. 81 от ЗКПО е извършена корекция на декларирания счетоводен финансов резултат за 2019 г. в посока увеличение със сумата от 18 000, 00 лв.

2. относно непризнати разходи за наем

В ревизионното производство е установено, че „НИКИ-ФФ“ ООД е отчело като разходи за външни услуги - разходи за наем на ресторант, находящ се в [населено място], [улица] (горецитираният преотдаден под наем обект) по договор за наем от 01.02.2018 г. с наемател дружеството-жалбоподател и наемодател „Стил АГ“ ООД. Съгласно договора е определен месечен наем от 1 200, 00 лв. с ДДС, прекратен с анекс, считано от 01.10.2019 г.

От представени фактури за покупки и продажби за 2019 г. е установено, че към „НИКИ-ФФ“ ООД е фактуриран и отчетен наем от „СТИЛ АГ“ ООД за периода м. 01 - м. 09.2019 г. вкл., а издадените от „Ники-ФФ“ ООД фактури за преотдаване на обекта към „АС ГРУП ИТАЛИ“ ООД е до м. 06.2019 г., вкл.

От жалбоподателя са изискани доказателства относно използването на наетия обект за дейността на дружеството за периода м. 07 - м. 09.2019 г., но такива не са представени.

Основната дейност на дружеството през ревизирания период е преотдаване под наем на обект ресторант, находящ се в [населено място], [улица] считано от м. 07.2019 г., след прекратяване на договора за наем, дружеството не реализира приходи.

При тези данни ревизиращият екип е приел, че дружеството не е използвало наетия имот за търговска или друга дейност, от която да отчита приходи, като в случая наемането на процесния обект, считано от 01.07.2019 г. до 31.09.2019 г. не е в пряка връзка с приходообразувателния процес, а разходи, несвързани с дейността са именно тези, които не могат да бъдат свързани с получаване на приходи или с осигуряване на условия за тяхното получаване.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността.

Посочено е, че в случая не е спорно, че заплатените наеми за ресторанта са осчетоводени от дружеството в пълен размер, а че осчетоводените разходи в размер на 3 000 лв. не са свързани с дейността на дружеството, поради което не следва да се признават за данъчни цели.

Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на жалбоподателя за 2019 г. с осчетоводения разход в размер на 3 000, 00 лв. /3*1000 лв./, представляващ платен наем за периода м. 07.2019 г. - м. 09.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО като разход, несвързан с дейността.