Протокол № 151 от 11.05.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 151 гр. Сливен, 10.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100539 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За малолетния ищец се явява по закон неговия представител Г. Н. К. и адв. М.Г. Б., редовно упълномощен от по-рано.

За ответното – дружество „Куш мода“, редовно призовано, явява се юриск. СТ. СТ. ГЮР..

Ответникът АД. М. ОСМ., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Ж. СТ. Н. от АК - Бургас, редовно упълномощен от по-рано.

Вещото лице инж. ХР. В. УЗ., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице Й.И. С., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Б.: Поддържам исковата молба, с направените доказателствени искания и представените доказателства.

ЮРИСК. Г.: Поддържам отговора на исковата молба.

АДВ. Н.: Поддържам отговора на исковата молба. с нея

На основание чл.146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.

Ищецът твърди в исковата си молба, че АД. М. ОСМ. се е намирал в трудови правоотношения с ответника „Куш мода“ ООД и е работил като шофьор със сключен трудов договор.

Твърди, че докато изпълнявал трудови си задължения докато превозвал 1 товар към гр. Джебел, същият управлявал товарен автомобил м.

„Фолксваген“ модел „Крафтер“ с рег. № А 3681 МК, собственост на ответника „Куш мода“ ООД по автомагистрала „Тракия“ в посока на движение от гр. Бургас към гр. София, на 23.01.2017 г. около 05,30 ч., около 261 км. на магистралата на територията на община Сливен, поради случило се по-рано ПТП се намирало в легнало положение близо до разделителната лента бащата на ищеца Д. Г. Т.. Твърди, че поради това, че А.О. управлявал товарния автомобил с несъобразена скорост за движение и не спрял при възникването на опасност, същият не е възприел намиращото се в легнало положение в близост до разделителната линия в лявата лента тяло на Д. Т. и преминал с автомобила през него. Твърди, че тялото се ударило в предния мост на автомобила, в резултат на което било притиснато, хлъзгано с цялата подова повърхност на товарния автомобил и натискано към повърхността на терена, като преминавайки се е по направление на движението, се установило при пълен покой в лявата пътна лента.

Твърди, че в резултат на горното Д.ие като пряка и непосредствена последица настъпила смъртта на Д. Т.. Във връзка с посоченото било образувано нак. Производство, по което била постановена Присъда № 4 от 10.02.2020 г. по НОХД 390/2019 г. по описа на ОС Сливен, с която А.О. бил признат за виновен за това, че на 23.01.2017 г. на км. 261 от автомагистрала „Тракия“, на територията на Община Сливен, посока от гр. Бургас, към гр.

София, при управлението на горепосоченото МПС, нарушил правилата аз движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. Т.. Твърди, че му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание било отложено за изпитателен срок от три години и лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била потвърдена с Решение № 165/08.01.2021 г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа на АС - Бургас, а последното било потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по нак. Дело № 276/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в сила на 30.07.2021 г.

Твърди, че в качеството си на син на Д. Т. е претърпял имуществени вреди и неимуществени вреди, като имуществените такива се изразяват в разходи за изработка и монтаж на паметник на починалия Д. Т. в размер на 1 600 лв. и пропусната издръжка, която е получавал от починалия си баща и от която е лишен.

С Решение № 311/2016 г. по гр. д. 708/2016 г. по описа на РС - Ямбол Д.

Т. бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 120 лв. до навършването на 18 годишна възраст, поради което счита, че същият е претърпял неимуществени вреди в общ размер на 29 394,22 лв. представляваща сбора на дължимата издръжка от момента на смъртта на наследодателя до навършването на 18 годишна възраст на ищеца, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е претърпял и ще търпи неимуществени вреди изразяващи се внезапната загуба на баща му, която била за него изненадващо 2 и стресиращо събитие. Твърди, че в резултат на нея той променил поведението си, затворил се в себе си и все по-малко комуникирал с останалите. При вида на други деца с бащите си се натъжавал, започвал да плаче и питал за баща си. Твърди, че между бащата и сина е имало силна връзка, въпреки, че родителите са били разведени, а и контактите между тях са били не само в определените със съдебно решение дни, а почти ежедневно.

Твърди, че двамата родители са продължили да излизат с детето си през почивните дни, посещавали куклен театър и други развлечения и осигурили на сина си максимално добра среда за възпитание и развитие. Ищецът бил лишен от възможността да споделя спортните си победи с баща си, както и тези в областта на изкуствата от школите, които посещавал. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде в размер на 180 000 лв.

Моли съда да постанови решение в този смисъл, като осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 03.12.2021 г., както и след постановяване на съдебното решение, както и сумата за претърпените имуществени вреди посочена по-горе.

Претендира направените разноски.

Ответникът „Куш мода“ ООД е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че от представените доказателства не се доказват описаните в исковата молба факти, част от фактите са скрити, а други от тях се представят субективно.

Не било установено в условията на пълно и главно доказване фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно, че той се явява възложител на работата по отношение на А.О., при която е извършено ПТП.

Твърди също така, че не е вярно изложеното в исковата молба за наличие на обичайна и пълноценна връзка между баща и син, която е била прекъсната една година преди да се случи процесното ПТП, тъй като родителите са били в изключително лоши отношения и след развода липсват доказателства изобщо да е изпълняван режимът на лични отношения между бащата и детето. Твърди, че връзката между тях е била нарушена. Счита претендиращия размер за неимуществени вреди за прекалено завишен и несъответен на практиката на съдилищата и принципа на справедливостта.

В условията на евентуалност, ако се определи обезщетение, счита че същото следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като Д. Т. е имал неправомерно поведение и създал предпоставки за настъпването на ПТП. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено с ¾. Оспорва иска за присъждане на имуществени вреди, тъй като лишаването на ищеца от издръжка не е сигурно обстоятелство, тъй като не е ясно дали същия би получавал издръжка от баща си.

Възразява, че обезщетението за препуснали ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до 3 настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението, а не като обща сума, върху която да се дължи обезщетение за забава от датата на поискването й.

Възразява, че следва да се вземе предвид и наследствената пенсия която би получил ищецът поради смъртта на баща си, която също следва да бъде отчетена като част от издръжката. По отношение на претенцията за разход, изработка и монтаж на паметник на починалия, счита същата за недоказана по основание и размер, поради неоснователността на главните искове, оспорвайки тези за мораторна лихва.

Прави възражение за погасяване по давност на иска за присъждане на иска за забава за периода от 23.01.2017 г. до 05.12.2018 г.

Ответникът А.О. също е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените по отношение на него искове по основание и размер.

Оспорва иска за осъждане да заплати дължимата издръжка до датата на навършване на пълнолетие на ищеца, като счита, че невъзможността да се изплаща издръжка не е доказана и от претендираната сума следва да се приспаднат сумите изплащани от държавата по така наречената наследствена пенсия или в условията на евентуалност, ако на детето се заплаща социална помощ също следва да бъде приспадната.

По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди, счита същия за завишен по размер като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди за изработка и монтаж на паметник оспорва, че са налице такива доказателства, а в случай, че е налице договор между ищеца и изработващия паметник твърди, че същият е нищожен предвид възрастта на Т..

Прави възражение за претендирана давност за периода по-дълъг от три години назад за предявяване на исковете и моли съда да отхвърли исковете като претендира разноски.

По допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба съдът се е произнесъл в определението по чл.140 от ГПК.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗЗДД.

В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата молба, а именно че е син на починалия Д. Т.; обстоятелствата при които е настъпило ПТП; вината на ответника А.О. за настъпването на ПТП; обстоятелството, че този ответник е причинил ПТП, изпълнявайки служебните си задължения възложени му от втория ответник „Куш Мода“ ООД; наличието на претърпени имуществени и неимуществени вреди във вида и размера описани в исковата молба; както и пряката причинноследствени връзка между непозволеното увреждане и вредите.

На основание чл.300 от ГПК вината за настъпването на описаното непозволено увреждане се счита доказана и е задължитиелна за настоящия съд разглеждащ гражданските последици от Д.ието.

4

В тежест на ответниците е да докаже възраженията си за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат; за изтекла погасителна давност; както и твърденията за влошени отношения между ищеца и неговия починал баща и липсата на нормални контакти между тях.

Липсват обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

Липсват обстоятелства, за които страните не са посочили или поискали събирането на доказателства.

АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете като доказателства във връзка с издаденото ми удостоверение от ТД на НАП София за трудовите правоотношения на ответника А.М.. По отношение на второто ни издадено удостоверение представям напомнителни да ни бъде предоставена справка чия собственост е товарен автомобил „Фолксваген“, но до момента не са ни изпатили тази справка.

ЮРИСК. Г.: Нямам възражения по доклада. С вашето предварително определение сте ни издали 4 бр. съдебни удостоверения, във връзка с които сме се снабдили с документи от НОИ същите съм описал в нарочна молба, която представям и моля да приемете тези доказателства. С исковата молба бяхме задължени да представим документи, които сме приложили към тази молба и трудовия договор на А.О.. Пътен лист не представяме, тъй като не разполагаме с такъв, не е съставен. Представям препис за ищеца. Има ново обстоятелство, което установихме от представените документи, с които се снабдихме чрез издадените съдебни удостоверения, че Д. Т. е бил осъден с влязла в сила присъда на Ямболския РС, за нарушаване на неспазване на заповедта от домашно насилие. Прилагаме препис от публичния регистър за това обстоятелство.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам казаното от колегата Г.. Моля да приемете представените в днешно съдебно заседание доказателства. Имам доказателствено искане.

Съдът пристъпи към изслушване на назначената съдебна автотехническа експертиза.