Решение № 258 от 18.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000139 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление: гр. София 1186, *** против Решение № 261333 от 23.09.2021 г. по търговско дело № 1299/2020 г. по описа на Софийски градски съд , TO. V1-12 с-в,с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на „Лопушна Енерджи" ООД на основание чл. 61, ад. 2 от ЗЗД сумата от 2 095 757,90 лв. представляваща стойност на обогатяване от предприетите от ищеца действия без натоварване, осъществени и в негов интерес, както и мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2017 г. до 15.07.2020 г. в размер на 638 624 лв., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г„ както и 109 375,27 лв. разноски.Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Подържа се,че настоящото производство е образувано в резултат на постановено решение № 1034/01.06.2017 г. по т.д. № 8219/2015 г. по описа на СГС, TO,VI-20 състав,с което съдът е у важил предявен частичен иск до размер на 100 000 лева от „Лопушна Енерджи" ООД срещу „Напоителни ситеми” ЕАД, за извършен основен ремонт на канал Р-1. в 1 землищата на с. Меляне и с. Еловица, Област Монтана — иск с правно основание чл.61. ат.2 от ЗЗД, като е отхвърлил предявеният частичен иск за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено от Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 13 състав с решение № 100/10.01.2018 г. по в.т.д. № 4498/2018 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба, която не е допусната до касационно обжалване.

Така, като резултат, страните се обвързани от влязлото в сила решение по т.д.

№ 8219/2015 г. на СГС, TO, V1-20 с-в.В резултат от влязлото в сила решение, ищецът - „Лопушна Енерджи“ ООД е предявил срещу „Напоителни системи" ЕАД искът, по повод на който е висящо настоящото производство.

В жалбата са развити следниите доводии за незаконосъобразност на решението:В мотивите на обжалваното решение съдът направил извод,че Тълкувателно решение №3/22.04.2016 г. по гр.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, влязлото в сила решение по т.д. № 8219/2015 г. по уважените частични искове за спорните парични вземания се ползва със сила на присъдено нещо спрямо ответника „Напоителни системи" ЕАД, относно правопораждащите факти на спорните субективни материални права и съдържанието на правоотношението, от които те произтичат.Съдът приел, че е налице сила на присъдено нещо по отношение на правопораждащите факти: ищецът - гсстор е предприел действия, свързани с управлението на делата на ответника извършил е основен ремонт на собственото на ответника съоръжение — деривационен напоителен канал „Р-1" преминаващ през землищата на с.

Еловица и с. Меляне,област Монтана, работата е предприета и добре управлявана; извършена е от ищеца без възлагане; осъществена е и в собствен интерес на гестора; налице е било обогатяване на доминуса до уважения размер на частичния иск. Подържа се в жалбата,че за да бъде уважен иск, предявен за водене на чужда работа без пълномощие - с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД трябва да са налице законовите предпоставки за това: (1) Кой е стопанинът на вещта; (2) извършена ли е работата и ако е извършена - с какво качество; (3) уместно ли е било предприето извършването й (4) какво е отношението на стопанинът на вещта към извършената работа - налице ли е противопоставяне или напротив - работата е потвърдена от стопанина на вещта; (5) какъв е размерът на дължимото от стопанина плащане - до размера на извършеното или до размер на увеличената стойност на вещта.Според жалбоподателя неправилни са доводите на първостепенния съд, доколко 2 работата е била предприета уместно. От всички събрани по делото доказателства се налага извода, че работата по извършването на ремонта на въпросния участък от канала е била предприета единствено и само в интерес на ищеца, за да обслужи собствената му електроцентрала, находяща се на трасето на канала. Спорен е извода на съда, че работата е предприета в интерес на представлявания,поради това, че за извършената работа е предвиден специален ред за нейното извършване, който задължително е обусловен от провеждане на обществена поръчка.Във връзка със стойността на извършените ремонтни работи се подържа,че от заключениието на вещото лице не става ясно по какъв оценителски метод е извело заключенията си.В жалбата подробно са изложени съображения относно неправиилността на заключението на вещото лиице.Вещото лице С. при изпълнението на поставената задача не е определил пазарната стойност на канала преди ремонта.Подържа се,че не е достоверно за целите на оценката, в пазарната стойност на канала да са включени само изкопите в земни и скални почви и бетонната и каменната облицовка. Дори ако се приеме, че вещото лице е работил на базата на „разходния подход" при оценяване на пазарната стойност, то той отново не е отчел задължителни фактори при този метод на оценяване като транспортни разходи, монтажни разходи, разходи за въвеждане в експлоатация, подобрения, реконструкция /ремонт/ и др.; не е отчел балансовата стойност на канала и разликата й с пазарната, не е включил никакви други дейности, каквито обаче е включил при определянето на стойността след ремонта. При оценяването на пазарната стойност на канала вещото лице С. не е използвал нито един от методите за оценка на пазарната стойност: разходния, пазарния и доходния подходи, метода на пазарния аналог.Подържа се,че при определяне на пазарната оценка на стойността е следвало да се вземат предвид и перспективите и потенциала на актива, приходите, които се реализират също. Пазарната стойност на един актив се определя не чрез разходите за изкоп и облицовка , а на всички разходи, като при такова оценяване следва да отговори на въпроса „Колко ще струва да се създаде към момента актив, аналогичен на оценявания”.Подържа се,че извършеното действие ремонт на канал „Р-1“ по съществото си представлява строителство. Ако от правна страна се приеме, че извършената работа представлява подобрение, а не са спазени изискванията за подписване на необходимата документация по време на строителството, то следва да се даде 3 отговор на въпроса: извършеното съставлява ли подобрение и с оглед конкретните факти дали извършилият подобренията е добросъвестен подобрител или е недобросъвестен. Подържа се,че извършеното представлява незаконен строеж, поради липсата на участието на „Възложителя" в процеса на Строителството. Като такъв, следва изрично да се отчете стойността на извършеното като незаконен строеж, а с оглед всички установени по делото факти - извършителят на подобренията е недобросъвестен подобрител и като такъв има право на стойността на материалите, които е вложил.

Относно обстоятелството дали е уместна предприетата работа се подържа,че нито по предходното, нито в настоящото производство било доказано от ищеца, че е имало пряка опасност налагаща ремонта на целия канал,поради което не е вярно, че предприетите от ищеца фактически и правни действия имат характер на необходими такива.

Подържа се в жалбата,че от представените по делото доказателства не се установява „Напоителни системи” ЕАД да е упълномощавало „Лопушна енерджи” ООД за възлагане и избор от тяхна страна на проектант /авторски надзор/, строителен надзор и строител.Подържа се,че за извършване на основен ремонт и реконструкция, съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и чл. 139 от ЗУТ е необходимо и задължително Възложителят /собственика/ да възложи с договор изготвяне на технически /работен/ проект от правоспособни лица. както и с писмен договор да назначи авторски надзор по време на строителството /чл. 162 от ЗУТ/.В жалбата подробно са описани сключениите договори във връзка с ремонта.Подържа се,че всички действия по възлагане, включително сключените договори, изготвяне на строителната документация, съставянето на актове протоколи по време на строителството, са незаконосъобразни, защото не са съставени с участието на лицето, посочено като „Възложител“ в тях. По отношение на присъденото обезщетениие за забава се подържа,че доколкото в случая се касае за предприемане на работата в собствен на гестора интерес, то претенцията за лихва е неоснователна, тъй като би следвало да се отговоря само до размера на обогатяването.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се направените по делото разноски.

4

От страна на ответника по жалбата „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ” ООД,ЕИК 202571170,със седалище и адрес на управление: град София 1000, район „Средец“, ***, ет. 1 е постъпил отговор,с който се оспорва подадената въззиивна жалба.Ответника се позовава на влязлото в сила между страните решение № 1034 от 01.06.2017 година по т.д. № 8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20 състав, посочено по-горе и се подържа,че съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, същото се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД относно правооораждащите факти на спорните субективни материални права и съдържанието на правоотношението, от които те произтичат.С оглед тълкувателното решение се подържа,че е на лице сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти,а именно,че ищецът-гестор е предприел действия, свързани с управление на делата на ответника и е извършил е основен ремонт върху собственото на ответника съоръжение - деривационен напоителен канал «Р1», преминаваш през землищата на с. Еловица и с. Меляне,област Монтана; работата е уместно предприета и добре управлявана; извършена е от ищеца без възлагане; осъществена е и в собствен интерес на гестора; налице е било обогатяване на ответника до уважения размер на частичния иск.Според ответника оплакванията и възраженията на жалбоподателя, имащи за предмет въпросите относно уместността на предприетата работа и в чий интерес същата е извършена, както и всички други факти, различни от размера на обогатяването на ответника, следва да бъдат оставени без обсъждане като недопустими, тъй като чрез тях се оспорват и се преразглеждат с цел да се подменят или изменят вече установени и преклудирани със силата на пресъдено нещо релевантни за делото юридически факти, конто са общото основание за възникване на спорните вземания, предмет на т.д. № 8219/2015 г. на СГС, TO, VI-20 състав и на настоящото дело. Именно поради констатираната от съда преклузия тези факти изобщо не са били предмет на ново изследване и установяване в мотивите на решението. Подържа се,че с представеното по делото споразумение за прихващане от 12.06.2019 г., подписано от страните , всички присъдени на ищеца суми по т. дело № 8219/2015 г. на СГС са погасени доброволно от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“' ЕАД, ответникът допълнително е признал за установени своите задължения 5 към „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ“ ООД, произтичащи и очертани от правните и фактически основания по т. дело № 8219/2015 г. на СТС.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по съображенията развити в отговора,поради което се иска съдът да потвърди решението като присъди и направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ" ООД, ЕИК 202571170 против „Напоителни системи“ ЕАД. ЕИК 831 160078. Подържа се в исковата молба,че с влязло в сила решение № 1034/01.06.2017 г. по т.д. № 8219/2015 г. на СГС ответникът е осъден да му заплати на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 100 000 лева, представляваща част от дължимата стойност на обогатяването, настъпило в патримониума на ответника в резултат от предприети от ищеца без натоварване, но и в свой интерес, действия по авариен и основен ремонт на деривационен напоителен канал Р-1, преминаващ през землището на с.