Решение № 274 от 04.06.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Дупница, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20241510100188 по описа за 2024 година

Н. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу „Силвър проджект” АД, с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.к. 2300, ул. „Отец Паисий” № 47А, представлявано от И.Н.В. и М.С.Г., правоприемник на „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, ЕИК 201284228, иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 430 лв., равностойност на 219, 85 евро, представляваща недължимо платено по нищожен договор за заем № 10104701/29.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 29.06.2020 г. като заемополучател сключил със „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, като заемодател, договор за заем № 10104701, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1800 лева /920, 33 евро/. Заемополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 2 489, 60 лева /1 272, 91 евро/ на 20 месечни вноски, всяко от които в размер на 124, 48 лева /63, 65 евро/. В договора е посочен ГПР в размер на 42,13% и лихвен процент в размер на 39,72%. Вземането на кредитора съгласно чл. 12 от договора следва да се обезпечи с поръчителство, като при неизпълнение на това задължение в седемдневен срок е дължима неустойка в общ размер на 1 110, 35 лева /567,71 евро/. Плащането на тази сума е разсрочено в погасителния план към договора на 20 месечни вноски, всяка с различен размер, като с включената неустойка погасителната вноска по кредита е с общ размер на 180 лева.

Към момента срокът на действие на договора е изтекъл и задължението към кредитора е погасено предсрочно изцяло на 27.09.2021 г. Клаузите в самия договор не са индивидуално договорени, а са наложени едностранно от кредитора и при формирането им длъжникът не е могъл да влияе по никакъв начин; едностранно е наложен и размерът на неустойката по чл.12 от договора.

1

Направено е възражение за нищожност на договора поради неспазване на чл.11 от ЗПК, тъй като в ГПР не е включена дължимата неустойка по чл.12 от договора, която е включена в погасителния план и следователно кредиторът е бил наясно за невъзможността длъжникът да предостави обезпечение. По този начин е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е разминаване между посочения в договора ГПР и реалния размер на ГПР /в който следва да се включва и дължимата неустойка/, което следва да се приравни на липса на посочен ГПР, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, включително и по отношение на изискването да се посочи общата сума, дължима от потребителя. По този начин е налице и заобикаляне на закона – самостоятелно основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Нарушено е и изискването на чл.11, ал.1, т.9а и т.12 ЗПК, тъй като в договора не е посочено, че лихвеният процент е фиксиран.

Направено е възражение за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва е в размер на 39, 72 %.

Направено е възражение за нищожност на договора поради неспазване на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК по отношение на шрифта на договора.

При нищожност на договора съгласно чл.23 ЗПК е дължима само получената от длъжника сума – 1800 лв. Поради това платената от него възнаградителна лихва в размер на 430 лв. подлежи на връщане като платена при липса на основание.

В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че всички клаузи са индивидуално договорени, както и, че неустойка не е заплащана. Тя е разход при неизпълнение и не представлява разход по кредита. Лихвеният процент е фиксиран и не намира приложение чл.11, ал.1, т.9а ЗПК. Спазени за изискванията на чл.11 от ЗПК, тъй като съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. При евентуалност се твърди, че нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на договора и не е приложим чл.23 ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за заем № 10104701/29.06.2020 г., получаването от заемателя на сумата по него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми. В чл.3, ал.6 от договора е посочен общ размер на плащанията 2489, 60 лв., в ал.7 - лихвен процент по заема: 39, 72 %, в ал.8 – ГПР по заема: 42, 13 %.

Вземането на кредитора съгласно чл. 12 от договора следва да се обезпечи с поръчителство, като при неизпълнение на това задължение в седемдневен срок е дължима неустойка в общ размер на 1 110, 35 лева /567,71 евро/. Плащането на тази сума е разсрочено в погасителен план към чл.12, ал.6 от договора на 20 месечни вноски. Съгласно чл.3, ал.4 от договора, връщането на заема се извършва съгласно погасителен план – приложение №1 или по погасителен план по чл.12, ал.6 от договора /при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение/. Видно от приложение №1, в него също е посочен размерът на вноската при приложение на чл.12 от договора – 180 лв. месечно, какъвто е общият размер и по погасителния план по чл.12, ал.6 от договора.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички претендирани задължения на кредитополучателя по процесния кредит са приети за погасени към 27.09.2021 г. от кредитора, издал за целта удостоверение за приключен кредит. Общата заплатена от ищцата сума възлиза на 2230 лв.: 1800 лв. – главница; 430 лв. – договорна лихва. При включване на неустойката поради непредоставено обезпечение в ГПР той възлиза на 60, 24 %.

2

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание.

С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.

От събраните доказателства по делото се установи получаването от ответника на сумата 430 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора между страните.

Основателен е доводът на ищцата, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още с погасителния план - приложение №1, въпреки че според чл.3, ал.4 от договора връщането на заема се извършва съгласно погасителен план – приложение №1, а по погасителен план по чл.12, ал.6 от договора /т.е. с включена неустойка/ - само при непредоставено обезпечение.

Съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредставянето на обещани обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на обезпечение, а на имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.

Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради това неустойката по чл.12 от договора представлява разход по кредита съгласно определение на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т.

1 ДР ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. В резултат на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 42, 13 % и възлиза на 60, 24 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството ГПР коректно ли е посочен при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните вноски неустойка.

3

По този начин при посочването на ГПР в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е нарушено законовото изискване с посочването на значително по-нисък размер от действителния. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Допълнително основание за недействителност на конкретния договор е и неспазването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК – липсва посочване размера на лихвения процент на ден /изрично в този смисъл - Решение № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК/.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.

От изслушаното експертно заключение се установи, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата 2230 лв.: 1800 лв. – главница; 430 лв. – договорна лихва. Предвид приложението на чл.23 ЗПК, сумата за договорна лихва е недължимо платена.

Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание, т.е. при липса на основание.

С предаването на сумата 430 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно основание за това.

По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 430 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Въпреки признанието на иска по чл.26 ЗЗД от ответника не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК. Предвид установеното по делото, че кредитополучателят е заплатил договорената между страните неустойка, нейната дължимост е претендирана от ответника и така той с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Поради това при този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 50 лева и 350 лв. – за възнаграждение на вещо лице, т.е. общо 400 лв. /не е претендирано адвокатско възнаграждение/.