Решение № 65 от 05.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Елин Пелин, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Теодора Ст. П. като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20251820101593 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата си молба К. П. С., ЕГН, ********** в качеството си на майка и законен представител на детето С.М Р.а, ЕГН ********** двете от с.Лесново, Софийска област, ул. „Тридесет и осма“ *** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „Гео Милев“ № 116Б, ***, офис 5, партер чрез адв. Ц. - САК са предявили срещу ответника М. А. Р., ЕГН ********** с адрес: с. Априлово, Община Горна Малина, Софийска област, ул.

„Четиридесет и първа“ *** иск с правно основание чл.127а от СК.

Моли се съдът да разреши издаването на паспорт на малолетното дете С.М Р.а без съгласието на бащата М. А. Р. и да разреши детето да пътува извън територията на Република България до държави от Европейския съюз, Република Словения, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция без съгласието на бащата М. А. Р. за участие в мероприятия, организирани от Ансамбъл „Фолклорни наследници“ – гр.Елин Пелин, придружавано от ръководител-представител на Ансамбъла, както и с цел екскурзия, почивка или туризъм, придружено от своята майка К. П. С. или от свои близки роднини – баба Н.А.К, ЕГН ********** или дядо П.С.К, ЕГН **********.

1

Моли се разрешението да важи за неограничен брой пътувания с продължителност на всяко пътуване до 12 денонощия до навършване на пълнолетие на детето или за друг срок определен от съда.

В молбата се сочи, че съгласно Решение № 39/05.04.2017 г. на Елинпелински районен съд, четвърти състав постановено по гр.д. № 830/2016 г. родителските права по отношение на детето се упражняват от майката и то живее с нея на адрес в с.Лесново, Софийска област. Режимът на лични контакти на бащата е уреден, но в решението не е предвидено разрешение за пътуване в чужбина, поради което липсва възможност за издаване на паспорт и осъществяване на пътувания без негово съгласие.

Възможността детето да пътува извън страната е в изключителен негов интерес и ще му предостави възможност да опознава различни държави и култури, да разширява своя мироглед, което ще доведе за подобряване образователното му развитие, усвояване на чужди езици и до по-широка възможност за бъдеща реализация в живота.

Бащата-ответник М. А. Р. отказва да даде съгласие за издаване на паспорт за пътуванията, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и постановяване на решение, което да замести неговото съгласие.

Препис от исковата молба и доказателства са връчени на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по иска. Явява се лично в първото по делото открито съдебно заседание и прави изявление, че не възразява детето да излиза в чужбина.

Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане издадено от район Триадица, Столична община е, че С.М Р.а, ЕГН ********** е с родители страните по делото – К. П. С., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН **********.

От Решение № 39/05.04.2017 г. на Елинпелински районен съд, четвърти състав постановено по гр.д. № 830/2016 г. се установява, че родителските права по отношение на детето се упражняват от майката и то живее с нея на адрес в с.Лесново, Софийска област. В решението 2 липсва произнасяне относно възможността детето да излиза извън границите на Република България.

Представено е удостоверение от Ансамбъл Фолклорни наследници гр.Елин Пелин, в което е отбелязано, че детето С.М Р.а е активен член и танцьор в ансамбъла и участва в репетиции, концерти и фестивали, организирани от ансамбъла, като освен в България, ансамбъла пътува за такива мероприятия и в чужбина.

От изготвения по делото социален доклад от АСП ДСП Оборище се установява, че на детето С.М Р.а се отглежда в сигурна семейна среда, без да са констатирани рискови фактори. Родителите оказват сътрудничество на ОЗД ДСП Елин Пелин при социалното проучване, като родителите са консултирани да не въвличат детето в конфликти помежду им. Препоръчва се решение, което е изцяло в максимален интерес на детето.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК вр. чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД

Съгласно чл.127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето и причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние, с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.

Необходимостта да се разреши на дете да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности, организирана както от родителя, така и от училището в което учи. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, 3 обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Липсата на съгласие от страна на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето, води до ограничаване възможността на детето от пътувания, ограничава възможностите му да посещава други държави, препятства и възможностите му за участие в ученически екскурзии, които се организират извън територията на Република България, което по същество ограничава негови основни права и свободи, регламентирани и защитени от закона.

В случая ответникът не оспорва иска, твърди че ищцата не е искала от него да даде съгласие дъщеря им да пътува извън границите на Република България. От своя страна ищцата също оспорва твърденията на ответника, че не е отказвал да даде исканото разрешение.

Според чл.35, а.1 изр.първо от Конституцията на Република България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.

Българското законодателство предвижда решенията свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина или издаване на паспорт на негово име да се вземат по общо съгласие на родителите. С нормата на чл.127а от СК се цели родителите по общо съгласие да защитят по найдобър начин интересите на детето си. Сред интересите на детето са правото му на живот, на име, на гражданско състояние, на семейство, възможност да общува и с двамата си родители, защита срещу незаконно посегателство и др.. Така и в т.3 от ППВС № 1/12.22.1974 г. е посочено, че решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Понятието за «най-добър интерес на детето» е регламентиран и в параграф 1 т.5 от ДРЗЗДетето, като целта е най-пълно да се удовлетворят неговите психически, емоционални и физически потребности, като се отчетат чувствата и желанията му, чрез извършване на преценка доколко това е възможност с оглед неговата възраст и възможности на родителите.

Ето защо при постановяване на решение, с което се засягат интересите на децата, следва да се вземат предвид всички обстоятелства свързани с конкретния случай, като от първостепенно значение е интересът на детето, като съдът не е обвързан от исканията на родителите за срока и 4 честотата на пътуванията дори ако те са изрично посочени. Съдът се произнася по иска вземайки предвид причините поради които детето ще пътува извън страната и съображенията на родителя, който отказва да даде съгласие.

В случая и ищцата и ответникът заявяват становище, че са съгласни детето им да пътува самостоятелно в чужбина, но по делото не се установява, ответникът да е предоставил такова право на детето си.

В т.31 по дело С-215 на Съда на Европейския съюз се потвърждава, че искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на детето попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003 г., като представлява част от «родителската отговорност» според Регламента. Съдът се произнасят за необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и относно правото на родителя-ищец да внесе заявление за издаването му, както и да пътува в чужбина с детето без съгласието на другия родител, като този иск има за предмет упражняването на родителската отговорност за детето по смисъла на чл.1, параграф 1, буква «б» от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 2, точка 7 от същия. В обхвата на регламента попада гарантирането равенството на всички деца, включително мерките за защита на детето, независимо от вида на производството.

В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС е прието, че съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чиито кръг е определяем. В конкретния случай ищецът по делото желае да пътува с детето си неограничен брой пъти до държавите на територията на Европейския съюз, както и на територията на, Република Турция, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Словения до навършване на пълнолетие, алтернативно за срок определен от съда придружавано от своята майка К. Ю.П, ЕГН ********** или от свои роднини – баба Н.А.К или дядо П.С.К.

От събраните по делото доказателства - приетия социален доклад се 5 установява, че между родителите и детето има изградена емоционална връзка, родителите имат подкрепата на разширените си семейства и не се установяват действия от страна на родителите, които да нарушават по някакъв начин правата и интересите на детето. В този смисъл заявеното от ищеца по делото искане е основателно, като настоящият състав намира, че с оглед възрастта на детето – към момента е на 10 години, в негов интерес е с оглед физическото и психическото му израстване да пътува извън територията на Република България до други държави, с цел разширяване на мирогледа му и опознаване на нови култури. Държавите за които се иска пътуването са защитени по Хагската Конвенция и при евентуално отклонение от съдебното решение от страна на родителите може да бъде задействан механизъм за защита. Съдът намира, че срокът на съдебното разрешение следва да се определи на пет години.

По изложените съображения искът следва да бъде уважен по заявения начин за срок от пет години.

Основателна се явява и претенцията за издаване на документи за задгранично пътуване съгласно Закона за Българските лични документи.

Предвид разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно разрешението за пътуване в чужбина. Недопускането на такова изпълнение, би могло да доведе до необосновано засягане на интереса на детето, в хода на евентуално обжалване на съдебния акт. От друга страна, съдът счита, че предварителното изпълнение не би могло да застраши, както правата на детето, така и правата на родителите, доколкото същите разполагат с възможността да искат промяна при изменение на обстоятелствата.

Ищцовата страна претендира заплащане на сторените по делото разноски, което искане съдът намира за основателно, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно представен по делото списък по чл.80 от ГПК в размер на 775.00 лева или равностойността на 396,25 евро.